Катедра Архивистика и методика на обучението по история

Научноизследователско направление: Архивистика, Документалистика, Методика на обучението по история, Информатика, Теория на историята.
Ръководител катедра
Електронна поща:
Кабинет:
42
Телефон:
(02) 9308/ 279
Адрес:
Исторически факултет бул. „Цар Освободител“ 15 1504 София

Катедрата Архивистика и методика на обучението по история е една от катедрите на Историческия факултет, която предлага дисциплини, свързани с професионалната подготовка на студентите историци. Затова тя придобива в точния смисъл на думата значение на катедра с теоретико-приложен характер. Като част от факултетната учебна структура тази катедра се грижи за формирането на архивисти и учители по история. В пътя на катедреното развитие се обособяват именно тези две професионални направления, по които се развива и научноизследователската дейност на катедрата. Катедрата Архивистика и помощни исторически дисциплини се създава през 1972 г. заедно с обособяването на Историческия факултет, с ръководител Мария Матеева. Включват се четения по архивистика, методика на обучението по история, етнография, музейно дело. В основата на първите учебни дейности са лекциите на Иван Дуйчев по архивистика, изнесени за първи път през 1948 – 1949 г. Курсът по методика на обучението по история започва да се чете системно от 1950 г. от Невена Попова. Обстоятелството, че катедрата има ярко изразен професионален характер, поставя нейните членове в непрекъснато движение, което оказва безусловно положителен ефект във всички отношения на нейното съществуване и развитие. Катедрата участва като колективен консултант на МОН и ДАА за изработване както на учебни програми, така и на различни ръководства и нормативни документи, свързани с динамичното развитие на двете системи.

През учебната 2002/2003 г. към катедрата е създадена специалност Архивистика и документалистика. В български университети досега не е провеждано обучение по тази специалност. Новата специалност е широко приложима в съвременното информационно общество, в което все повече нараства необходимостта от специалисти-архивисти с университетски образователен ценз. Това се налага от реформата в държавната администрация, навлизането на информационните технологии в управлението и социалните дейности, както и от разпространението на електронните документи и архиви.
Основната образователна цел на специалност Архивистика и документалистика е подготовката на висококвалифицирани кадри – архивисти и докумeнталисти по съвременен архивен и документален мениджмънт за нуждите на държавната администрация, частния сектор, медиите, издателствата и др.
Завършилите бакалавърската степен на специалност Архивистика и документалистика се дипломират с професионална квалификация “историк-архивист/документалист”. Желаещите могат да продължат обучението си в магистърска степен на специалност Архивистика или на друга хуманитарна специалност. Има възможност те да участват в конкурси за обучение и в научно-образователната степен “доктор”.

Секретар

Зачислени докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури