Методика на обучението по история
Щ
Преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на Средновековната българска история и Методиката на обучението по история. Завършва специалностите „История и география“ (1999 – 2003) и „Археология“ (2001 – 2005), както и магистърската програма „Българско средновековие и Възраждане VII – XIX век“ (2003 – 2005) в СУ „Св. Климент Охридски“. Между 2006 – 2009 г. е редовен докторант в Катедрата по История на България с научен ръководител акад. Васил Гюзелев. През 2009 г. придобива научната и образователна степен „доктор по история“ след успешна защита на дисертационния му труд „България от 1280 до 1323 г. (Политическа история, общество и стопанство)“. Получава награда на Столична община за най-добър млад учен на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2014 г.

Ръководител

Приемно време:

Вторник от 10:00 до 12:00 часа в 42 каб.

Електронна поща:
Телефон:

02/9308 279

Адрес:
Исторически факултет
бул.“Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Средновековна българска история и Методика на обучението по история
  • Биографични данни

    Роден на 15 август 1980 г. в гр. Плевен. Средното си образование получава в ХГ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък. Завършва специалностите „История и география“ (1999 – 2003) и „Археология“ (2001 – 2005), както и магистърската програма „Българско средновековие и Възраждане VII – XIX век“ (2003 – 2005) в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Между 2006 – 2009 г. е редовен докторант в  Катедрата по История на България с научен ръководител акад. Васил Гюзелев. През 2009 г. придобива научната и образователна степен „доктор по история“ след успешна защита на дисертационния му труд „България от 1280 до 1323 г. (Политическа история, общество и стопанство)“. Получава награда на Столична община за най-добър млад учен на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2014 г.

  • Специализации

    Солун (2006, 2007)

  • Членство в научни организации

    Асоциация на византинистите и медиевистите в България (2013 – 2021)

  • Проекти

    Международен дидактически семинар „Общество памет, образование“ (2016 – 2019 г.)

    Архив на българските полярни изследователи (2018 – 2019 г.)

  • Избрани публикации

    Монография

    Българското царство при династията на Тертеревци (1280 – 1323). София, 2011.

    Красимир С. Кръстев, Урокът по история чрез методите на активното учене, ISBN:978-954-8536-34-9, Фондация “Българско историческо наследство”, Пловдив, 565 с.

    Студии и статии

    Средновековна българска история

    1. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер. // Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, София, 2006, с. 649 – 657.
    2. Имало ли е български цар Йоан IV „Смилец“? // Palaeobulgarica, XXXIV, 2010, № 1, с. 55 – 60.
    3. Стопанският живот в Българското царство (1280 – 1323). // Bulgaria Mediaevalis, 2010, № 1, с. 275 – 303.
    4. Дипломатически отношения между Българското царство и Египет през XIV в. // Bulgaria Mediaevalis, 2011, № 2, с. 619 – 630.
    5. Арабски извори за битката при „Валандар“ (Х в.). // Bulgaria Mediaevalis, 2014, № 4 – 5, с. 43 – 55.
    6. Просопографски бележки за една от дъщерите на българския цар Георги I Тертер (1280 – 1292). // Исторически преглед, LXX, 2014, № 5-6, с. 115 – 118.
    7. Арабски извори за езическите вярвания и погребални обичаи на българите. // Bulgaria Mediaevalis, 2015, № 6, с. 89 – 102.
    8. Египетски извори за гибелта на Самуиловите приемници. // Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014 – 2014). София, 2015, с. 101 – 106.
    9. Покръстването на българите в арабските извори. // България в европейската култура, наука, образование, религия. Част 1. Материали от Четвърта национална конференция по история, археология, и културен туризъм, Шумен, 14 – 16. 05. 2014 г. Шумен, 2015, с. 41 – 48.
    10. България, Византия и Арабският свят при царуването на Симеон I Велики. // Българският златен век. Сборник в чест на цар Симеон Велики (893 – 927). Пловдив, 2015, с. 361 – 378.
    11. Образование и книжовност в средновековна България (1280 – 1323). // Посланията на история. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева. София, 2016, с. 187 – 195.
    12. Нови сведения за българския бог Тангра. // Общество, памет, образование (История и дидактически нагласи). Т. 3. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (26 – 30 юли 2017). Научна редакция и съставителство и К. С. Кръстев. Т. И. Мишев. София, 2017, с. 55 – 59.
    13. Арабски и сирийски извори за управлението на хановете Крум (след 796 – 814) и Омуртаг (814 – около 831). // Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. София , 2018, с. 276 – 303.
    14. Проблемът за отравянето на Асен-Белгун през 1188 г. // Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 4. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен, 25 – 29 юни 2018 г. София, 2018, с. 84 – 90.
    15. Ростислав Страшимирович – потомъкът на цар Йоан Срацимир (ок. 1352/6 – 1396/7). // Bulgaria Mediaevalis, 2018, № 9, с. 279 – 292.
    16. Цар Симеон и арабите. // Симеонова България в историята на Европейския югоизток. Т. II. Хиляда години от битката при Ахелой. Съст. Н. Кънев, П. Павлов и А. Николов. Велико Търново, 2018, с. 246 – 252.

     

    Студии и статии

    Методика на обучението по история

    1. Българо-арабските отношения при царуването на Симеон I Велики (893-927) и една митологема в учебниците по история. // История, XXI, 2013, с. 202 – 206.
    2. Мнимият български цар Чака в учебниците по история. // История, манипулации, обществени рефлексии. Сборник с доклади от летния семинар в Китен 16–20 юни 2014 г. Научна редакция и съставителство: Ю. Т. Тодоров и Т. И. Мишев. София, 2014, с. 99 – 107.
    3. Крумовото законодателство в училищното историческо образование. // Общество, памет, образование. История и обществени нагласи. Сборник с доклади от летния семинар в Китен, 25 – 30 юни 2015 г. Научна редакция и съставителство: Ю. Т. Тодоров и Т. И. Мишев, София, 2015, с. 42 – 52.
    4. Дидактическите игри с правила и тяхното приложение в урока по история, Общество, памет, образование (История и дидактически нагласи). Т. 2. Сборник с доклади от летния семинар в Китен (27 юни – 1 юли 2016). Научна редакция и съставителство: Т. И. Мишев и К. С. Кръстев. София, 2016, с. 64-76
    5. Словесно-логическите игри в обучението по история. // История, XXVI, 2018, № 2, с. 195 – 210.
    6. Формиране на умения за хронологическа локализация в обучението по история през прогимназиалния етап на основната образователна степен . // Общество, памет, образование (История и обществени нагласи). Т. 5. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен (24 – 28 юни 2018 г.). Научна редакция и съставителство: К. С. Кръстев и Т. И. Мишев. София, 2019, с. 64 – 114.
    7. Методическият прийом „кроссенс“ като средство за активизиране на учениците в урока по история. // История, XVIII, 2020, № 1, с. 77 – 83.

    Учебник

    Николов, Г. Н., Попова, Й., Обрешков, В., Кръстев, К. С. История и цивилизации 6. клас. Институт за образователни политики Архимед & Диоген. София, 2017.

  • Участие в научни конференции

    1. Конференция с международно участие „Етноси и съжителство в европейската история“, Кюстендил, 2 – 4 юни 2006 г.

    2. Научна конференция в чест на 90-годишнината на проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова „Средновековна България в контекста на балканската и европейската история и култура“, София, 28 февруари 2014 г.

    3. Четвърта национална конференция по археология, история и културен туризъм „България в европейската култура, наука, образование, религия“, Шумен, 14 – 16 май 2014 г.

    4. Дидактически семинар в Китен, 16 – 20 юни 2014 г. „История, манипулации, обществени рефлексии“

    5. Дидактически семинар в Китен, 25 – 30 юни 2015 г. Общество, памет, образование (История и обществени нагласи)

    6. Дидактически семинар в Китен, 27 юни – 1 юли 2016 г. Общество, памет, образование (История и обществени нагласи)

    7. Национален дидактически семинар в Китен, 26 – 30 юни 2017 г. Общество, памет, образование (История и дидактически нагласи)

    8. Международна конференция „Симеонова България в историята на Европейския югоизток: 1100 години от битката при Ахелой 917 – 2017“, Поморие, 25 – 28 октомври 2017 г.

    9. Национален дидактически семинар в Китен, 25 – 29 юни 2018 г. Общество, памет, образование (История и дидактически нагласи

    10. Национален дидактически семинар в Китен, 24 – 28 юни 2019 г. Общество, памет, образование (История и обществени нагласи).

  • Заемани административни длъжности
    • Член на Издателски съвет на Историческия факултет (2018 – 2020)
    • Член на Учебен съвет към Историческия факултет (2020 – 2021)

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури