Магистърска програма

"Българско средновековие: държава, общество, култура"

Софийски университет | Исторически факултет

Ръководител програма

За програмата

Магистърската програма “Българско средновековие: държава, общество, култура” е насочена към повишаване на професионалната подготовка на студентите-магистри в областта на средновековната българска история. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира тяхната реализацията в обществената и държавната сфера. Включените в програмата задължителни и избираеми дисциплини дават възможност изучаването на Българското средновековие да се осъществи въз основа на такива важни научни области като история, филология, право, археология, изкуство, нумизматика, сфрагистика, историческа география. Базирайки се на този сравнително широк научен поглед върху общите и специфични характеристики в развитието на българската държава, общество и култура през Средновековието, магистрите ще могат да повишат своята квалификация и конкурентноспособност. Седемвековната история на средновековна България (VII-XIV в.) има основополагащо значение за хода на националната ни история в ново и най-ново време. През този продължителен период се формират българската държавност и българската нация с нейните присъщи белези на идентичност, които се изразяват в спецификата на езика, културата, душевността и морала. Тогава протичат успешно и редица други процеси, благодарение на които България и българите се утвърждават трайно в историята на Европа и се съхраняват през вековете.

Магистърската програма има за цел: Да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси в българското пространство на фона на балканската и европейската история; да формира определени професионални практики за работа в книгохранилища, архиви, обществени и научни институции; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”.

Прием

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър. Те не полагат изпит, а се класират по диплома.

За магистърската програма „Българско средновековие: държава, общество, култура“ могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специалности. Бакалаври, които са завършили специалностите: История, Археология, Етнология и културна антропология, Архивистика и документалистика, История и география, История и философия, История и чужд език, История и геополитика на Балканите – се водят „магистри-специалисти“, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти“. И за едните, и за другите, обучението е 2 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по: Средновековна българска история, Дипломацията на средновековна България, Духовна култура на средновековна България, Политическа мисъл в ранносредновековна България (ІХ–Х в.), Изворознание за историята на средновековна България.

Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми в секция “Информация”.

Професионална реализация

Придобилите магистърска степен по тази програма ще могат, освен като научни работници, да се реализират като специалисти в университети и институти, в музеи и архиви, в системата на средното образование, в различни културни институции и медии.

Информация

  1. Мястото на личността в историята на средновековна България (VII–XIV в.) – личност по избор.
  2. Значението на религията в живота на средновековното българското общество (езичество и християнство).
  3. Културни достижения на българите през Средновековието (творци и паметници; културни процеси и влияния).

Препоръчителна литература:

  • Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на средновековна България VІІ-ХІV в. Т. 1, Изд. къща «Анубис», С., 1999, 20062.
  • История на България. Т. 2 и 3 (Първа българска държава и Втора българска държава), Изд. на БАН, С., 1981, 1982.
  • История на българите. От древността до края на ХVІ век. Т. 1, Книгоизд. къща «Труд», С., 2003.

Фейсбук

Харесайте нашата страница във Фейсбук!

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури