Исторически факултет

Архивистика
Щ

гл. ас. д-р Ралица Тодорова

Д-р Ралица Тодорова е архивист с дългогодишен практически и академичен опит. Завършва специалност „История“, специализация „Архивистика“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по история с дисертация на тема „Регламент и управление на достъпа в съвременните архиви“ – 2008 г. Работи като архивист в Научния архив на БАН и в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. е асистент, а от 2014 г. главен асистент в катедра „Архивистика и методика на обучението по история“. Основни лекционни курсове, които води са „Архивистика“, „Археография“, „Европейски институции и архиви“, „Архивознание“, „Технологии за архивиране“ и др. Научните ѝ интереси са в сферата на националното и европейско архивно законодателство, организация на достъпа до архивните ресурси, история на архивното дело в България.
Приемно време:

Вторник 14 – 16 часа в 26 каб.

Електронна поща:
Телефон:

02 / 9308 239

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
Архивистика и документалистика, история на държавните архиви, достъп до архивни документи
  • Проекти

    Архиви и История: взаимодействия, перспективи. 2019 – 2020 г.

    Архив на българските полярни изследователи. Ръководител, 2018 г.

    Ралица Цветкова, Османските архиви в България. Придобиване, актуално състояние, условия за достъп. Ръководител, 2016 г.

    Ралица Цветкова, Електронна база данни на българската антропонимия. Идентичност, практика и регулация на личните имена, 2014 г.

  • Избрани публикации

    Ралица ЦветковаИстория и организация на достъпа до архивите, София, 2012.

    Ралица ЦветковаПенчо Пелтеков и българската политическа емиграция в Канада, Collegium Historicum, т. 2, 2012, стр.:259-275

    Ралица Цветкова, По стъпките на едно трудно начало. Проф. Тодор Боров като пръв ръководител на катедра Архивистика в СУ “Св. Климент Охридски”, Collegium Historicum, т. 1, 2012, стр.:259-275

    Ралица ТодороваЗа Шуменския филиал на Народната библиотека в София и турските старини в България (1947-1950), Известия на държавните архиви, 2017, стр.:136-147.

    Ралица Тодорова“Архив на българските полярни изследователи” – пилотна инициатива, Архиви и История: взаимодействия, перспективи, 2020, стр.:89-92

  • Участие в научни конференции

    Пленарен доклад, Ралица Тодорова, „Българската“ Антарктида на синия екран (архивистичен подход) (2019)

    Пленарен доклад, Ралица Тодорова, “Архив на българските полярни изследователи” – пилотна инициатива (2019)

    Секционен доклад, Ралица Тодорова, Турските старини в България – документални свидетелства за Шуменския филиал на Народната библиотека в София (1947-1950) (2018)

    Секционен доклад, Ралица Тодорова, Методическото осигуряване на достъпа до архивите – предпоставка за реално използване на документалните ресурси (2017)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, От вторични суровини към културно наследство (османските архиви в България) (2016)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Източници за генеалогични и антропонимни изследвания (2015)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Достъпът до архивите в съвременния период – основни теоретични положения и практически измерения (2015)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Вражеската радиостанция „Христо Ботев” и нейната пропаганда в годините на Студената война (2014)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Към въпроса за преподаването на Историческа документалистика (2014)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Достъпът до архивите в условията на преход (2013)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Дигитализацията на документи от Български исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – постижения, предизвикателства, тенденции (2012)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Документи за историята на град Троян, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (2012)

    Секционен доклад, Ралица Цветкова, Личният фонд на проф. Тодор Боров – извор за ранната история на специалност „Архивистика” в СУ „Св. Климент Охридски”

Учебни дисциплини

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар