Исторически факултет

Код на дисциплината: И009
ICTS: 3
И

Руската политика на Балканите – идеология и политика (XIX – началото на XX в.)

СеместърСедмична заетост
V/VII2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9030

Преподавател

  • Анотация

    Курсът проследява политиката на Русия на Балканския полуостров в периода XIX– началото на XX в.: основните задачи, поставяни пред имперската дипломация и механизмите на действие от страна на Петербург. Представя се еволюцията на руското политика в контекста на променящите се международни условия в Европа и по-специално на Балканите. Специално внимание се отделя на върху т. нар. мека дипломация, провеждана от Русия по отношение на славянското и православно население на полуострова, както и на дебатите в руското общество и управляващ елит по проблеми, касаещи политиката на Русия спрямо Османската империя и в частност – спрямо балканските народи.

  • Препоръчителна литература

    Век Екатерины II. Дела балканские. М., 2000.

    Виноградов, В. Н. Двуглавый российский орел на Балканах 1683-1914. М., 2010.

    Внешняя политика России XIX в – начало XX в. Документы Российского МИД. М., 1960.

    Восточный вопрос во внешней политике России. Конец XVIII- начало XX в. М., 1978.

    Генов, Г. П. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история. Ч.1-2. С., 1925-1926.

    Данилевский, Н. Россия и Европа. М., 2002.

    Данилевский, Н. Горе победителям. Политические статьи. М., 1998.

    Дранов, Б.Л. Черноморские проливы: международно-правовой режим. М., 1948.

    Дружинина, Е. И. Кючук Кайнарджийский мир 1774 г: его подготовка и заключение. М., 1955.

    Герд, Л. Константинополь и Петербург. Церковная политика России на православном востоке (1878-1898). М., 2006.

    Гросул, Г.С. Дунайские княжества  в политике России, 1774-1806. Кишинев,1975.

    Залезът на Стара Европа. Сборник документи. С., 1995.

    Илчев, И., Гаврилов Б (съст). Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и .материали от периодичния печат на епохата. С., 1995.

    История внешней политики России. XVIII: М., 1997.

    История внешней политики России: первая половина XIX века (от войн против Наполеона до Парижского мира 1856 г.). М., 1995.

    История внешней политики России. Вторая половина XIX в. М., 1997.

    Киняпина, Н. Външната политика на Русия през XIX в. С., 1980.

    Лунева, Ю. Босфор и Дарданеллы. Тайные провокации накануне Первой мировой войны (1907-14). М., 2010.

    Косик, В. Русская политика в Болгарии, 1879-1886 г. М., 1991.

    Леонтьев, К. Восток, Россия и славянство. М., 1885, т.1.

    Мартенс, Ф. Собрание  трактатов и конвенций, заключенных Россиею с иностранными державами. СПб., 1885.

    Мартенс, Ф. Ф. Восточная война и Брюссельская конференция 1874-78.  СПб., 1879.

    Международные отношения на Балканах, 1815-1830. М., 1983.

    Международные отношения на Балканах, 1830-1856. М., 1990.

    Международные отношения на Балканах, 1856-1878. М., 1986.

    Никитин, С. Славянские комитеты в России в 1858-1876 гг. М., 1960.

    Политические и культурные отношения России с югославянскими землями в XVIII в. Документы. М., 1984.

    Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX в. С., 1977.

    Хевролина, В.М. Российский дипломат граф Николай Павлович Игнатьев. М., 2004.

    Шеремет, В.И. Турция и Адрианопольский мир 1829 г. М., 1975.

    Юзефович, Т. Договоры России с Востоком, политические и торговые. СПб., 1869.

    Янчев, В. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност, българският опит 1878-1912 т. С., 2006.

    Anderson, M.S. The Great Powers and Near East, 1774- 1923: Documents of Modern History. L., 1970.

    Anderson, M.S. The Eastern Question, 1774-1923. N.Y., 1966.

    Cambridge History of Russia, Vol. I-III, Cambridge University Press, 2006.

    Clayton, D. Britain and the Eastern Question: Missolungi to Galipoli. L., 1971.

    Goldfrank, D. The Origins of the Crimean War. N.Y., 1994.

    Jelavich, Barbara. A Century of Russian foreign policy 1814-1914. NY., 1964.

    Kennedy, Grimsted P. The Foreign Ministers of Alexander I. Berkeley; Los Angeles., 1969.

    Macfie, A.L. The Eastern Question, 1774-1923. L., 1996.

    Marriott, J. A. The Eastern Question, a historical study in European diplomacy. Oxford, 1917.

    Puryear, Vernon J. England, Russia and the Straits question 1844-56. 1965.

    Samardzic, Momir. Roads to Europe. Serbian Politics and the Railway Issue, 1878-1881. Pisa University Press, 2010.

    Seton-Watson, H. The Russian Empire 1801-1917. 1967.

    Seton-Watson, R. W. Disraeli, Gladstone and the Eastern Question. L., 1935.

    Weill, Herman N. European Diplomatic History 1915-1914. Documents and interpretations. NY., 1972.

    Wieczynski. The Myth of Kainardja.// Middle Eastern Studies. 1968. Vol. 4, p. 376-379.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар