Код на дисциплината: З070
ICTS: 4
З

Средновековна обща история

СеместърСедмична заетост
III3+1 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1204515

Преподаватели

Форма на изпит

Писмен изпит
  • Анотация

    Лекционният курс по средновековна история обхваща определени моменти от развитието на западноевропейската история от ІV до ХV в. Основният акцент е поставен  върху създаването и развитието на държавите, тяхното управление и политическо развитие. Специално внимание се отделя на създаването и развитието на градовете, на търговията през Средновековието, на държавната структура, същността на кралската власт. В лекционния курс е отделено особено място и на Папството като институция, както и на монашеството. Не на последно място са засегнати и проблеми от ежедневието на средновековното общество, както и на културното развитие през вековете.

  • Препоръчителна литература

    Бицилли, П. М. Европейската култура и Ренесансът. С., 1994.

    Бояджиев, Р. Ранно западноевропейско монашество. Бенедиктинците и Изтокът до средата на ХІ век. С., 1996.

    Браун, П. Светът на Късната Античност, 150 – 750 г. сл. Хр. С., 1999.

    Бърк, П. Ренесансът. С., 1996.

    Гагова, Кр. Средновековна Европа 10 – 13 в. С., 2007.

    Гагова, Кр. Власт. Идеология. Ритуал.(Западна Европа през 10-11 в.). С., 2015

    Гагова, Кр. Кръстоносните походи и Средновековна България. С., 2004.

    Гагова, Кр. Кръстоносните походи.С., 1998.

    Гагова, Кр. Кратка история на кръстоносните походи, С., 2008.

    Гуревич, А. Я. Средновековният свят – култура на мълчащото мнозинство. С.,2005.

    Джонсън, П. Ренесансът. С., 2005.

    ДОкур. Ж. Животът през Средновековието.С., 2000.

    Дюби, Ж. Времето на катедралите. Изкуство и общество 980 – 1420 г. С., 2004.

    Дюби, Ж. Трите съсловия и въображаемият феодализъм. С., 2007.

    Иванов, Ив. Войната и мирът в кралство Франция при първите Капетинги 98 –1137. Търново, 2006

    Иванов, И. Градове, катедрали и университети в Средновековна Европа. В. Търново, 2014

    Кардини, Ф. Истоки средневекового рыцарство, М. 1987.

    Клемънтс, Дж. Кратка история на викингите. Последните езичници или първите съвременни европейци? С., 2009.

    Контлер, Л. История на Унгария. Хиляда години в централна Европа. С., 2009.

    Корсунский, А., Р. Гюнтер. Упадок и гибель Западной римской империй и возникновение германских королевств. М., 1984.

    Льо Гоф, Ж. Търговци и банкери през Средновековието. С., 1993.

    Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на Средновековния Запад, С., 1999.

    Льобек, Ст. Нова история на Средновековна Франция. Т. 1 – Франкското наследство V – ІХ век. С., 1996.

    Методиев, М. Папите и тяхната империя. В. Търново, 2002.

    Павлович, П. Исстория и култура на древна Арабия. С., 2001.

    Попова, И. Византия – Италия. Аспекти на културните взаимодействия през ХІV – ХV век. В. Търново, 2004.

    Ришар, Ж. История на кръстоносните походи. С., 2005.

    Симеонова, Л. Скандинавската експанзия и Западът (края на VІІІ – 60те години на ІХ в.) С., 2008.

    Сурдел, Д. История на арабите. С., 2002

    Тес, Л. Нова история на Средновековна Франция. Т. 2 – Наследството на Каролингите от смъртта на Карл Велики до хилядната година. С., 1997.

    Тестас, Г., Ж. Тестас. Инквизицията. С., 1999.

    Фавие, Ж. Карл Велики. С., 2002.

    Хьойзинха, Й. Залезът на Средновековието. С., 2002.

    Штокмар, В. Истории Англии в Средние века. СПг, 2000.

    Duby, G. Histoire de la vie privee., v. 1-5, P., 1985 – 1987.

    Duby, G. Le chevalier, la femme et le pretre, P., 1981.

    Duby, G. Le Trois order ou l”image naire du feodalisme. P., 1978.

    Ennen, E. The Medieval Town. Amsterdam, New York, Oxford, 1979

    Ganshof, Fl. Feudalism. L., 1964,

    Pirenne, H.  Economic and Social History of Medieval Europe, London, 1959.

    The Cambridge Medieval History, 8v., 1958-1967.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури