Средновековна обща история
Щ
Десислава Стефанова Владимирова защитава докторат на тема: „Арабите в Сицилия (IX–XI век). Завоюване, институции и културни взаимодействия“ през 2016 г. Автор е на поредица от статии, съсредоточени върху ислямските институции и взаимодействията между християни и мюсюлмани в Средиземноморието през Средните векове. През 2020 г. е публикувана нейната монография „Арабите в Сицилия (IX – XI в.). Завоюване, управление и културни взаимодействия.“ От същата година заема и позицията асистент в катедрата.
Приемно време:

с договаряне по мейл в каб. 39

Електронна поща:
Телефон:

02/9308-321 (39 каб.)

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на ислямските владения в Средиземноморието, Междурелигиозни отношения, светогледни възприятия и пренос на познания през Средновековието
  • Биографични данни

    Дата и място на раждане: 17.03.1986, гр. Кюстендил

    2004 г. – средно образование: Гимназия „Неофит Рилски“

    гр. Кюстендил (хуманитарен профил)

    2009 г. – бакалавър по История, СУ „Св. Климент Охридски”, 2011 г. – магистър по История, СУ „Св. Климент Охридски”

    2012 г. – магистър по Туризъм, СУ „Св. Климент Охридски”

    2016 г. – доктор по История, СУ „Св. Климент Охридски”,

  • Членство в научни организации

    Асоциацията на византинистите и медиевистите в България

  • Проекти

    2016 Joint History Project Phase 2, Center for Democracy and Reconciliation in Southeast Europe (CDRSEE), Montenegro (participant)

    2014-2015 „Арабите в Сицилия (IX – XI век) – материално културно наследство” с проучване на терен на остров Сицилия. Проект към Университетски хуманитарен комплекс, СУ “Св. Климент Охридски”, финансиран от Фонд научни изследвания към Министерство на образованието и науката

    2012  Участие в Интензивна програма Еразъм „Стандарти на всекидневието през средновековието и новото време” ( Erasmus Intensive Program ‘Standards of Everyday Life in the Middle Ages and in Modern Times’), ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

    2009 БГ-КЛИО, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”

  • Избрани публикации

    Книга:

    Арабите в Сицилия (IX – XI в.). Завоюване, управление и културни взаимодействия. С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 2020

    Статии:

    Гимназиалното обучение по история във време на реформи проблеми и перспективи. В: Общество, памет, образование. История и обществени нагласи. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен, Том 5, София 2019, с.150–162

    Характеристики на средновековните ислямски затвори на остров Сицилия (IX–XI в.) В: История, 2019, 27(2),  с. 151–163

    Ислямските училища в Централното Средиземноморие в периода IX – X век: теория и практики. В: Общество, памет, образование. История и обществени нагласи. Сборник с доклади от летния национален дидактически семинар в Китен, Том 4,  София, 2018, с. 206–218

    Арабите в Сицилия IX–XI в.: обзор на писмените извори и подходи при работата с тях. Докторантски сборник 2014. Докторантски изследвания в социалните и хуманитарните науки, София, Изток-Запад, 2015, с. 27–43

    Морски битки и обсади в хода на арабското настъпление на остров Сицилия (827–902 г.) – извори, хронология, проблематика. В: Сборник с доклади от Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет 2013 г. София: ИФ-94, 2014, с. 23–47

    Как дойде злото? – Монахът Теодосий за падането на Сиракуза (878 г.) и положението на християните в мюсюлманска Сицилия. В: Quod Deus Vult! Mediaevalia (Специално издание), с. 140–153

    Посланието на победителите в битката при Мизилмери (1068 г.) според хрониката на Гофредо Малатера. В: Сборник с доклади от Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет 2012 г. София: ИФ-94, 2014, с. 46–52

    Urban Structure and Urban Life in Palermo in the 10th Century CE According to Ibn Ηawqal, In: Standards of Everyday Life in the Middle Ages and in Modern Times. Vol. 2, Veliko Tarnvo: Faber, 2013, pp. 257–276

  • Участие в научни конференции

    2019 Летен национален дидактически семинар в Китен – Общество, памет, образование. Участие с доклад на тема: „Гимназиалното обучение по история във време на реформи – проблеми и перспективи“

    2018 Летен национален дидактически семинар в Китен – Общество, памет, образование. Участие с доклад на тема „Ислямските училища в Централното Средиземноморие в периода IX – X век: теория и практики.“

    2016 Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Обезглавяване vs. изваждане на сърцето. Отразяването на мюсюлманската жестокост в Централното Средиземноморие от периода IX-XI век в историческите извори”

    2015 Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Еволюция на фатимидската търговия в Централното Средиземноморие (X-XI век)“

    2014 Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Сицилианските затвори (IX–XI век) – характеристики и местоположение”

    2014 Кюстендилски четения 2014 г. на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” с доклад на тема: „Мируващите” религиозни общности в Сицилия – обзор на отношенията между юдеи, християни и мюсюлмани във времето на арабското управление (IX–XI век)”

    2013 Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Морски битки и обсади в хода на арабското настъпление на остров Сицилия (827 – 902 г.)”

    2013 Кюстендилски четения 2013 г. на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” с доклад на тема „Фаталността на личностните стремежи – бунтът на Еуфемиос и краят на византийска Сицилия”

    2013 Участие в „Първа обща докторантска конференция по социални и хуманитарни науки” (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Арабите в Сицилия ІХ – ХІ век – обзор на писмените извори и подходи при работата с тях”

    2012 Докторантски и постдокторантски четения на Исторически факултет (СУ „Св. Кл. Охридски”) с доклад на тема: „Посланието на победителите в битката при Мизилмери (1068 г.) според хрониката на Гофредо Малатера”;

    2012 Кюстендилски четения 2012 г. на Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски” , с доклад на тема: „Средновековна Сицилия (IX – XI в.) в обсега на българската историография – подходи и перспективи”

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури