Код на дисциплината: И021
ICTS: 4
И

Ренесансовото папство и Балканите

СеместърСедмична заетост
VIII/X30 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
12030

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа

Лекционният курс проследява интереса, контактите и взаимодействията между Папството, основно в лицето на папа Пий ІІ, и Балканите. На полуострова през ХV в. се разиграват ключови за следващите векове събития, които променят политическата и културна картина в Европа. Завладяването на отделните балкански страни и на Византийската империя от османските турци не могат да останат извън полезрението, а и в повечето случай – и без намесата и дори участието в политическите събития на главата на Западната църква –  папата.

В предлагания курс се разглеждат въпросите за ликвидирането на папския разкол и ролята на византийските дипломати за подготовката на уния между Източната и Западна църква; борбата между привържениците на съборното движение и папа Евгений ІV; проблемите, породени от събитията на Балканите през 40-те години на ХV в., от падането на Константинопол през 1453 г., както и призивите и подготовката за кръстоносен поход преди и по време на понтификата на хуманиста-папа Пий ІІ (1458 – 1464).

Целта на предлагания курс е да се представят пред студентите събитията на Балканите и в Европа през ХV в. пречупени през погледа и перото на хуманиста Енеа Силвио Пиколомини – папа Пий ІІ. Историческите и историко-географските произведения на Пиколомини Коментарии, Европа, Азия, История на император Фридрих ІІІ, История на Регенсбургската диета, История на Бохемия, Писмо до Мехмед ІІ, многобройните му речи и писма, позволяват да бъдат проследени сведенията на папата за конкретните събития на Балканите, неговият анализ за случващото се в Европейския Югоизток и на континента като цяло, отражението на османското напредване върху европейската политика и история; прогнозите му за последиците от нашествието на исляма за християнската цивилизация.

Варна 1444. Сборник с изследвания в чест на 525-годишнината от битката край гр. Варна. С., 1969.

Гагова, Кр. Кръстоносните походи и Средновековна България. С., 2004.

Георгиев, Св. Еней Силви Пиколомини като хуманист и проповедник на кръстоносен поход против турците. С., 1911.

Гюзелев, В. Извори за средновековната история на България (VІІ–ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. 2. С., 2000.

Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300–1600. С., 2002.

Матанов, Хр., Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354–1571 г. С., 1998.

Попова, И. Византия–Италия. Аспекти на културните взаимодействия през XIVXV век. В. Търново, 2004.

Попова, И. Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). В. Търново,  2005.

Попова, И. Енеа Силвио Пиколомини (папа Пий ІІ) и Балканите през ХV в. (Исторически етюди). В. Търново, 2006.

Попова, И. Енеа Силвио Пиколомини и падането на Константинопол 1453 г. Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2006, (Studia Balcanica 25), 275 – 283.

Попова, И. Историко-географските знания на Енеа Силвио Пиколомини за българите. В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805 – 1872). Le lotte secolari di italiani e bulgari per la creazione di uno stato indipendente. In occasione del bicentenario della nascita di Giuseppe Mazzini. София, 2006 г., 20 – 40.

Попова, И. Образът на Мехмед ІІ и на османските турци в произведенията на Енеа Силвио Пиколомини. – В: Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева.

Babinger, Fr. Mehmed the Conqueror and his Time. Princeton, 1978.

Babinger, Fr. Von Amurath zu Amurath. Vor- und Nachspiel der Schlacht bei Varna. – Oriens, III, 1950, 229–265.

Cardini, F. Europe and Islam. Blackwell, 2001.

Gill, J. Byzantium and Papacy 1198 – 1400. New Brunswick, New Jersey, 1979.

Nicol, D. M. Byzantium: its Ecclesiastical History and Relations with the Western World, Collected Studies, VR., London, 1972.

Pio II (Enea Silvio Piccolomini). Lettera a Maometto II (Epsitola ad Mahumetem). A cura di Giuseppe Toffanin. Napoli, 1953.

Pius II. Commentarius. Trans. F. A. Gragg and L. C. Gabel. Smith College Studies in History, vols. 22, 25, 30, 35, 43. Northampton, Mass., 1936–1957.

Rakova, Sn. Les Balkans dans l’Œuvre de pape Pie II DE EUROPA. – In: New Europe College Regional Program 2002–2003, 2003–2004. Bucharest, New Europe College, 2004, 127–175.

Schwoebel, R. The Schadow of the Crescent: The Renaissance Image of the Turk (1453–1517). Nieuwkoop, 1967.

Setton, K. M. The Papacy and the Levant (1204–1571). Vol. II. Philadelphia, 1978.

Southern, R. W. Western View of Islam in the Middle Ages. Cambridge, Mass., 1962.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури