З

Балканите през погледа на западни пътешественици от XIV-XV в.

Преподавател

Форма на изпит

Оценките ще бъдат оформяни в хода на провежданите дискусии и на базата на писмени разработки.
  • Анотация

    Спецкурсът има за цел да запознае докторантите със сравнително типологично изследване на сведенията на Западни пътешественици за Балканите. Обект на проучване са данните за етническата картина на полуострова, балканското население – облекло, храна, език, семейство и тн; географския фактор – реки, гори, планини; в социално-политически план – макро- и микроструктури на обществото; и османците – нашественици и съседи, противопоставяне и взаимодействие с местното население и тн. Тези различни аспекти от цялостното възприемане на Балканите ще бъдат видяни през погледа на Западния човек и анализирани през светогледа му.

  • Препоръчителна литература

    Бертрандон де ла Брокиер. Задморско пътешествие. София, 1968.

    Гюзелев, В. България е огромна област и многоброен народ. Земя на блажени. София, 2012

    Гюзелев, В. „Бях в три страни, които и трите се казват България“. Географско-пътеписни съчинения за България и българите от XV век. Пловдив, 2014.

    Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300 – 1600 г. С., 2002

    Иковски, П. П. Якобо де Промонторио де Кампис. Управлението и приходите на Султана. Държавата на Султана 1475. – ИИД, 9, 1929, 1 – 44, ит.оригинал – 45 – 75

    Марков, Н. Когато всички пътища водеха към Константинопол. В. Търново, 2012.

    Шилтбергер, Х. Пътепис. София, 1971.

    Angiolello Historien des ottomans et des Persans, Buenos Aires, s.d. (1913?).

    Angiolello, G. M. Viaggio di Negroponte. A cura di Cr. Bazzolo, Vicanza, 1982.

    Bernard von Breydenbach. Die Reisen ins Heilige Land. Ein Reisebericht aus dem Jahre 1483. Hrsg. von El. Geck, Wiesbaden 1961.

    Borsook, E. The Travels of Bernardo Michelozzi and Bonsignore Bonsignori in the Levant (1497 – 1498). – Journal of the Warburg and Courtauld Institutes, v. 36, 1973, 145 – 197.

    Buonacorsi, Filippo. Historia de his quae a Venetis tentatae sunt, Persis, ac Tartaris contra Turcos movendis. Varsovie, 1962.

    Chr.. Buondelmonti Florentini Librum Insularum Archipelagi e codicibus Parisinis regiis  nunc primum totum edidit G. R. L. De Sinner. Lipsiae et Berolini, 1824.

    Cyriacus of Ancona’s Journeys in the Propontis and the Northern Aegean 1444 – 1445. Ed. by Ed. Bodnar, Ch. Mitchell. Philadelphia, 1976 .

    Dei, B. La Cronica dall’anno 1400 all’anno 1500. A cura di R. Barducci. Firenze, 1984.

    Die Pilgerfahrt des Ritter Arnold von Harff in den Jahren 1496 bis 1499. Hrsg. von Dr. E. Von Groote. Cöln, 1860.

    Hardy, W., E. L. Hardy. Recueil des croniques et anciennes istories de la grant Bretaigne à present nome Engleterre par Jehan de Wavrin, V, from Ad 1447 to 1471. London, 1891.

    Jörg von Nürnberg. Geschichte von der Türkey, memmingen, 1496. Reprint in: Chronica und Beschreibung der Türkey. Köln, 1983.

    Kyriaci Anconitani Itinerarium, ed. L. Mehus. Florentiae, 1742.

    Le livre des fais du Bon Messire Jehan le maingre, dit Boucicaut, edition critique par Dennis Lalande. Genève, 1985.

    Le voyage d’Outremer de Bertrandon de la Brocquiére. Publiè et annote par Ch. Schefer. Paris, 1892.

    Legrand, E. Description des îles de l’Archipel par Christophe Buondelmonti. Paris, 1897.

    Oeuvres de Ghilleberd de Lannoy. Voyageur, diplomate et moraliste. Recueillies et publièes par Ch. Potvin. Louvain, 1878.

    1. Sabbadini. Ciriaco d’Ancona e la sua descrizione autografa del Peloponneso trasmessa da Leonardo Botta, in: Miscellanea Ceriani. Raccolta di scritti originali per onorare la memoria di Mr. AntonioMaria Ceriani. Milano, 1910, 183 – 247.

    Röhricht, R. Die Jerusalemfahrt des Peter Sparnau und Ulrich von Tennstaedt. – Zeitschrift der gesellschaft für Erdkunde zu Berlin, XXVI. Berlin, 1891, 479 – 491.

    Ruy Gonzales de Clavijo. The Spanish Embassy to Samarkand 1403 – 1406. Original Spanish text with Russian translation and notes by I. Sreznevskj, Foreward by Ivan Dujčev. London, 1971.

    Schiltberger, Hans. Reisebuch. Nach der Nürnberger Handschrift herausgegeben von dr. V. Längmantel. Tübingen, 1885, (reprint Amsterdam 1976).

    Tafur, Pero. Travels and Adventures (1435 – 1439). Engl. Transl. M. Letts. London, 1926.

    The Pilgrimage of Arnold von Harff. Translated from the German and edided with notes and introduction by Malcolm Letts. London, 1946.

    Допълнителна:

    Попова, И.Историко-географските знания на Енеа Силвио Пиколомини за българите. – В: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805 – 1872). Le lotte secolari di italiani e bulgari per la creazione di uno stato indipendente. In occasione del bicentenario della nascita di Giuseppe Mazzini. София, 2006 г., 20 – 40.

    Попова, И.Рагуза (Дубровник) в края на ХV в. през погледа на миланския поклонник Пиетро Казола. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, 185 – 192.

    Попова, И. Истрия и части от Далмация в разказите на западни поклонници от ХV в. – В: Щрихи към балканското средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев. София, 2009, (Studia Balcanica 27), 219 – 227.

    Попова, И. Някои интересни сведения на западни пътешественици за балканското население  през ХV в. – Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. Д-р Георги Сотиров. С.,2011, 348-363. https://www.anamnesis.info/node/1335

    Попова, И. Балканите през погледа на трима западни пътешественици от края на ХV век – Bulgaria Mediaevalis,1/2010, 417 – 435.

    Попова, И. Германският поклонник Бернард фон Брайденбах и сведенията му за Балканите през 15 в. – В: Доклади от проведената конференция „Мултикултурното пространство на балканския град в прехода от Средновековие към Модерност (30.09.2011)“, In: Mediaevalia, 4, 2012, 177 – 186. https://www.anamnesis.info/node/1335

    Попова, И. Някои любопитни данни на западни пътешественици от 15 в. за градовете по Via Diagonalis – In: „Мултикултурното пространство на Балканския град по Долен дунав и Via Diagonalis” – In: Mediaevalia, 5, 2012, 74 – 87, https://www.anamnesis.info/node/1335

    Попова, И. Трима германски поклонници от ХІV в. и сведенията им за Балканите – В:  Българско Средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, 87 – 96.

    Попова, И. Николо да Мартони и неговото описание на Атина от края на ХІV в. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013, 331 – 336.

    Popova, I. The Balkans in the Eyes of Fifteenth-century West-European Pilgrims. Études Balkaniques, 2012, 1, 120 – 141.

    Popova, I. FifteenthCentury Istria and Dalmatia in Four Memoirs of Western Pilgrims In: Renaissance Studies in Honor of Joseph Connors, v. II, ed. by M. Israëls and L. A. Waldman, Villa I Tatti, The Harvard University Center for Italian Renaissance Studies, 29, Florence, 2013, 255 – 262.

    Попова И. Модон (Метони) в края на XV в. през очите на западни пътешественици – В: QUOD DEUS VULT! Mediaevalia. Специално издание. Сборник в чест на проф. Дин Красимира Гагова, съст. И. Попова, Ал. Николов, Н. Дюлгеров.  София, 2013, 374 – 394https://www.anamnesis.info/node/1335

    Попова, И. Реликви и мощи в Истрия и Далмация през 15 в. – В: Етноконфесионални взаимоотношения на Балканите – поглед отвън и отвътре – Mediaevalia, 7, 2014, 34 – 46. https://www.anamnesis.info/node/1335

    Попова, И. Балканите през погледа на западни пътешественици от 14 – 15 в. – В: Realia Byzantino-Bulgarica. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Хр. Матанов, София, 2014, 435 – 453.

    Попова, И. България и Балканите в представите на западноевропейците през XIV – XV в. – Bulgaria Mediaevalis, 4-5/2013-2014, Studies in honour of Professor Vassilka Tapkova-Zaimova, 203 – 216.

    Попова, И. Антични паметници на Балканите през погледа на западни пътешественици от 15 в. –  ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ. Сборник в памет на проф. Димитър Попов. София, 2016, 303 – 315

    Попова, И. Балканите и българите през погледа на Западния човек XIII -XV в. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23 – 26 май 2013., София, Секция „История и археология“, подсекция „Българите през Средновековието“, София, 2014, 293 – 317.

    Попова, И. Контакти и взаимодействия между Балканите и Западна Европа през XIV – XV в. според пътеписни свидетелства. В: Studia Balcanica  32, Средновековните Балкани като световен кръстопът – контакти и обмен. София, 2017, 185 – 191

    Попова, И. Църкви, манастири, свети мощи и реликви в Константинопол според сведенията на западни поклонници от 14 – 15 в. –В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев. София, 2017, 658 – 667.

    Babinger, Fr. Mahomet II le Conquérant et son temps, 1432 – 1481. Paris, 1954.

    Barsanti, C. Costantinopoli e l’Egeo nel Primi decenni del XV secolo: La Testimonianza di Cristoforo Buondelmonti. – Rivista dell’Istituto Nazionale d’Archeologia e Storia dell’Arte, 56 (III serie, XXIV), 2001, 83 – 253.

    Bodnar, Ed. Cyriacus of Ancona and Athens. Bruxelles, 1960.

    Bodnar, Ed. Cyriac of Ancona. Later Travels, London, 2003

    Cerola, G. Le vedute di Costantinopoli di Cristoforo Buondelmonti, in: Studi bizantini e neoellenici, vol III. Roma, 1931, 249 – 279.

    Cigaar. K, N. Western Travellers to Constantinople. The West and Byzantium, 962 – 1204: Cultural and Political Relations, Leiden, New York, Köln, 1996.

    Ciriaco d’Ancona e la cultura antiquaria dell’Umanesimo. Atti del Convegno Internazionale di Studio Ancona, 6–9 febbraio, 1992. A cura di G. Paci e S. Sconocchia. Edizioni Diabasis, 1998.

    Colin, J. Cyriaque d’Ancona. Le voyageur, le merchand, l’humaniste. Paris, 1981.

    Labarge, M. Medieval Travellers. The Rich and Restless, London 1982.

    Lalande, D. Jean II Maingre, dit Boucicaut (1366 – 1421). Étude d’une biographie heroïque. Genève, 1988.

    Orvieto, P. Un esperto orientalista del ‘400: Benedetto Dei. – Rinascimento, serie II, v. 9. 1969, 205 – 275.

    Paton, J. M. Chapters on Medieval and Renaissance visitors to Greek Lands. Princeton, New Jersey, 1951.

    Pisani, M. Un avventuriero del Quattrocento: la vita e le opere di B. Dei. Genova, 1923

    Travel in the Byzantine World. Papers from the Thirty-fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Birmingham, April, 2000. Ed. By Ruth Macrides. Ashgate/Variorum, 2002.

    Van der Vin, J. P. A. Travelers to Greece and Constantinople, v. 1 – 2. Istanbul, 1980.

    Vassiliev, A. A. Pero Tafur. A Spanish Tracveler of the Fifteenth Century and his visit to Constantinople, Trebizond and Italy. – Byzantion, 7, 1932, 72 – 122.

    Yerasimos, St. Les voyageurs dans l’Empire Ottoman (XIVe – XVIe siècles). Bibliographie, itinéraires et inventaire des lieux habités. Ankara, 1991.

    Schwoebel, R. The Schadow of the Crescent: The Renaissance Image of the Turk (1453 – 1517), Nieukoop, 1967.

    Southern, R. W. Western View of Islam in the Middle Ages, Cambridge, Mass., 1962.

    Travel in the Byzantine World. Ed. By Ruth Macrides. Ashgate/Variorum, 2002.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар