Исторически факултет

Код на дисциплината: И009
ICTS: 3
И

Дипломацията през Късното средновековие (Западна Европа – Византия)

СеместърСедмична заетост
I/II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Лекционният курс има за цел да запознае студентите с дипломацията през  Средновековието, по-специално през периода ХІІІ – ХV в. В сравнителен план ще бъдат проучени сходствата и особеностите на Западноевропейската и на Византийската дипломация. Въз основа на писмени източници ще бъдат анализирани и изяснени понятията “външна политика”, “международни отношения”, “дипломация”. Ще се разгледат принципите, методи и характерните черти на средновековната дипломация. Друг акцент в курса е поставен върху видовете пратеничества, дипломатическите представители, видовете акредитивни писма, дипломатическите дарове. Особено внимание е отделено на дипломатическите отношения между Папството и Византия. Още едни акцент в този лекционен курс е развитието на дипломацията през Ренесанса – дипломатическите контакти на италианските държави с Византия от една страна и с Османците от друга. Проследява се и появата през епохата на Ренесанса на постоянен дипломатически представител, акредитиран в чужда държава.

    Заниманията ще включват анализ на писмени свидетелства и представянето на образен материал от паметници, свързани с тази тематика.

  • Препоръчителна литература

    Diplomatarium Veneto-Levantinum sive Acta et Diplomata. Res venetas graecas atque Levantis Illustrantia (ca. 1351 – 1454), ed. G. M. Thomas, pars II, Venetiis, 1899.

    Dölger, F. Regesten des Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565 – 1451, München, I –V, 1965.

    Mansi, J. D. Sacrorum conciliorum  nova et amplissima collectio, 53 vols. Paris, 1901 – 1927.

    Rubiò i Lluch, A. Diplomatari de l’Orient català (1301 – 1409). Barcelona, 1947.

    Ganshof, Fr. The Middle Ages. A History of International Relations, New York, London, 1968.

    Between East and West in the Middle Ages. Ed. by Derek Baker, Edinburg, 1973.

    Chaplais, P. Essay in Medieval Diplomacy and Administration. 1981.

    Hamilton, K., R. Langhorne. The Practice of Diplomacy. Its Evolution, Theory and Administration, London, New York, 1995.

    Huffman, J. The Social Politics of medieval Diplomacy. Anglo-Germans Relations (1066-1307). University of Michigan Press, 2000.

    Kazhdan, A. The Notion of Byzantine Diplomacy. – In: Byzantine Diplomacy. Papers from the 24th Spring Symposium of Byzantine Studies, Cambridge, March, 1990. Ed. by J. Shepard and S. Franklin. London, 1992, 3–21.

    Mattingly, G. Renaissance Diplomacy, 1965.

    Obolensky, D. The Principle and Methods of Byzantine Diplomacy. – In: Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines Ochride, 10–16 Septembre 1961. Vol. 1. Beograd, 1963, 43–61 [= Obolensky, D. Byzantium and the Slavs. Collected Studies. London, 1971, I].

    Oikonomides, N. Byzantine Diplomacy AD 1204 – 1453: Means and Ends. – In: Byzantine Diplomacy. Papers from the 24th Sping Symposium of Byzantine Studies, March, 1990, ed. by J. Shepard and S. Franklin, London, 1992, 73 – 90.

    Shepard, J. Information, Disinformation and Delay in Byzantine Diplomacy. – Byzantinische Forschungen, 10, 1985, 233–293.

    Zakythinos, D. A. The Principle and Methods of Byzantine Diplomacy. – In: Actes du XIIe Congrès International d’Études Byzantines. Ochride, 10–16 Septembre 1961. Vol. 1. Beograd, 1963, 313–319.

    Литаврин, Г. Г., И. П. Медведев. Дипломатия поздней Византии (ХІІІ–ХV вв.). – В: Культура Византии ХІІІ–ХV вв. Т. 3. М., 1991, 341–360.

    Медведев, И. П. К вопросу о принципах византийской дипломатии накануне падения империи. – ВВр., 33, 1972, 129–139.

    Допълнителна:

    Geanakoplos, D. G. Emperor Michael Palaeologus and the West (1258 – 1282). A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge, Massachussets, 1959.

    Gill, J. Byzantium and Papacy 1198 – 1400. New Brunswick, New Jersey, 1979.

    Laiou, A. Constaninople and the Latins. The Foreign Policy of Andronicus II (1282 – 1328). Cambridge, Mass. 1972.

    Lounghis, T. Les ambassades byzantines en Occident depuis la fondation des États barbares jusqu’aux Croisades (407–1096). Athènes, 1980

    Nicol, D. M. Byzantium and Venice: a Study in Diplomatic and Cultural Relations, Cambridge, 1988.

    Richard. J.  Orient et Occident au Moyen Age: contacts et relations (12 – 15 siecles), L., VRp., 1976.

    Setton, K. M. (general editor) History of the Crusades, v. 1 – 3 (esp. v. 3 The Fourteenth and Fifteenth Centuries), Madison, Wisconsin, 1969.

    Setton, K. M. The Papacy and the Levant (1204 – 1571). V. 1 The Thirteenth and Fourteenth Centuries., V. 2 The Fifteenth Century,  Philadelphia, 1976, 1978.

    Попова, И. Византийската дипломация и Западът (1391 – 1425). В. Търново, 2005.

    Попова, И. Някои наблюдения върху дара в средновековната балканска дипломация (на основата на българо-византийските дипломатически контакти) – В: Дарове и съкровища – духовна приемственост на Балканите, Благоевград, 1998, 264 – 270.

    Попова, И. Византийските пратеници на Констанцкия събор (1414 – 1418) – по пътя към уния между Изтока и Запада. – Историческо бъдеще, 1999, 1 – 2, 64 – 70.

    Попова, И. Мисията на Григорий Цамблак на събора в гр. Констанц (1414 – 1418) – за или срещу уния между Западната и Източната Църква. – Българска историческа библиотека, 2000, 1, 39 – 44.

    Попова, И. Sources de référence aragonaises à propos des diplomates byzantins en Occident au début du XVe siecles – Études Balkaniques, 2004, 2, 150 – 158.

    Попова, И. Един византийски дипломат на Запад – Мануил Хризолорас. – В: CIVITAS DIVINOHUMANA. В чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, 283 – 297.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар