Стара история и тракология
Щ
Диляна Ботева-Боянова е професор по стара история и тракология в СУ „Св. Климент Охридски”, доктор на историческите науки (ВАК). Автор на над 150 публикации в страната, Европа и САЩ. Специализира в Атина – Френската школа, Виенския университет, Техническия университет в Берлин. Хердерова и Хумболтова стипендиантка. Отличена с годишната награда на Ректора на Софийския университет за най-добър млад учен и с Хумболтова Алумни награда за иновативна изследователска мрежа. Почетен член на НАИМ – БАН.

Ръководител

Приемно време:

по договаряне чрез електронната поща в 38 каб.

Електронна поща:
Телефон:

02/9308-354

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
история и култура на древна Тракия; семиотика на тракийските посветителни релефи; тракийските провинции на Римската империя; древен Рим в периода I-III в. сл.Хр.
  • Биографични данни

    2014 – професор по стара история и тракология на Софийския университет

    2007 – доктор на историческите науки (с решение на ВАК);

    2001 – доцент по стара история и тракология (с решение на ВАК);

    1994: доктор по история (с решение на ВАК);

    1990 – 1991: Хердеров стипендиант във Виенския Университет, Институт по стара история и епиграфика;

    1980-1985: СУ „Св. Климент Охридски”; студент в специалност „История”, магистър по история (специализация „Стара и средновековна история”); втора специалност – Английски език

  • Специализации

    2017, 2018, 2019: три последователни години едномесечни специализации в Института по стара история, епиграфика и папирология на Виенския университет;

    2002 – 2003: Хумболтов стипендиант в Института по език и комуникация, Технически университет – Берлин;

    октомври 1994 г.: специализация в Института за Югоизточна Европа на Виенския университет със стипендия „К. Иречек”;

    юли-август 1991: специализация в Института по стара история и епиграфика, Заарландски Университет в Заарбрюкен, Германия;

    септември 1989: специализация във Френската археологическа школа в Атина и Центъра за проучване на гръцката и римска древност в Атина

  • Членство в научни организации

    Хумболтов съюз в България;

    Българската секция на Международната федерация на асоциациите за класически изследвания

    Laboratory of studies and research for Ancient Danubian provinces (LAD) – Ferrara

  • Членство в редколегии

    Jubilaeus (ИФ на СУ); Българско е-Списание за Археология; Orpheus (ИБЦТ – БАН);

  • Проекти

    BGR 1074508 HFST: Ancient Coins Counterfeits Scientific Network (ACCS Network). Digital Assets for Prevention of Cultural Heritage Forgery

    КП-06-Н50/3: Древна Тракия в цифри

    ДНТС/ Австрия 01/11: Scythica Vindobonensia и готските нашествия от средата на III сл. Хр. в днешните български земи.

    80-10-47/10.04.2019: Jubilaeus VIII: „70 години по-късно. Юбилейна конференция посветена на 70-тата годишнина от второто издание на „Извори за старата история и география на Тракия и Македония“

    BG05M2OP001-1.001-0001: Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“

    24/2016: Jubilaeus VII в памет на проф. Маргарита Тачева

    ДТК 02/13/16.12.2009: „Традициите в крак с времето. Историко-етноложки проект за лятно училище за изучаване на регионалното културно-историческо наследство и националните традиции”.

    МУ-ОК-02/1994: „Оброчните плочки на Тракийския конник като знакова система”; разработката е предложена за номиниране като най-добра в съответното научно направление през 1996 г.

  • Избрани публикации

    Botеva, Society and Myths: How was the name of Moesia invented? – In: F. Mitthof, C. Cenati, L. Zerbini (Hrsg.), Ad ripam fluminis Danuvi: Papers of the 3rd International Conference on the Roman Danubian Provinces, Vienna, 11th–14th November 2015 (Tyche Supplementband 11). Wien 2021, 407-418.

    Botеva, Birds of prey in the visual texts of ancient Thrace and Dacia. – In: O. Grimm (ed.), Raptor on fist falconry, its imagery and similar motifs throughout the millennia on a global scale, 2.1. Publication in considerable extension of the conference at the New York University Abu Dhabi (NYUAD) in the United Arab Emirates, March 5th to 8th 2018 (= Advanced studies on the archaeology and history of hunting, vol. 2.1-2.2; Advanced studies in ancient iconography II). Wachholtz Verlag, Kiel/Hamburg 2020, 337-360.

    Botеva, Some Considerations Related to the Scythica Vindobonensia. – In: Fr. Mitthof, G. Martin, J. Gruskova (Hrsg.), Empire in Crisis: Gothic Invasions and Roman Historiography. Beiträge einer internationalen Tagung zu den Wiener Dexipp-Fragmenten (Dexippus Vindobonensis), Wien, 3.–6. Mai 2017. (TYCHE Supplementband 12). Wien: Verlag Holzhausen GmbH 2020, 195-212.

    Botеva, The Historical Context of the Bronze Statue of Septimius Severus from the Roman Colony of Deultum. Archaeologia Bulgarica XXIV, 2020, 1, 23-32.

    Botеva, Re-evaluating the cockleshell as an iconographic element of the Thracian Rider(s) reliefs. – In: S. Nemeti, E. Beu-Dachin, I. Nemeti, D. Dana (eds.), The Roman Provinces: mechanisms of integration. Cluj-Napoca: Mega 2019, 315-331.

    Д. Ботева-Боянова, П. Делев, Ю. Цветкова (съст. и ред.). Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева (= Jubilаeus VII). София: Университетско издателство, 2018, 595 с.

    D. Botеva (ed.), Ex nummis lux. Studies in Ancient Numismatics in Honour of Dimitar Draganov. Sofia 2017, 479 p.

    Д. Ботева-Боянова, Античните текстове и тяхното четене днес: Акценти върху осем века фрагментарна тракийска история (IV в. пр.Хр. – IV в. сл.Хр.). София: Университетско издателство 2014, 231 c.

    Botеva, Emperor Septimius Severus and his family members visiting the province of Thrace: A.D. 193-204. In: M.-G. G. Parissaki (ed.), Thrakika Zetemata II: Aspects of the Roman province of Thrace (МEΛETHMATA 69). Athens – Paris 2013, 85-98.

    Д. Ботева, За локализирането на бесите и на тяхното Дионисово прорицалище (шестнадесет години по-късно). – В: В. Коцева (съст.), История и култура на старопланинското население (по примера на общините Етрополе и Сунгурларе). София, 2013, 91-116.

    Д. Ботева, Етрополският Атанасовден и преданията за манастир „Свети Атанас” в района на Етрополе (аспекти на формирането на локална колективна памет). – В: В. Коцева (съст.), История и култура на старопланинското население (по примера на общините Етрополе и Сунгурларе). София, 2013, 133-176.

    Boteva-Boyanova, L. Mihailescu-Bîrliba, O. Bounegru (Hrsg.), Pax Romana Kulturaustausch und Wirtschaftsbeziehungen in den Donauprovinzen des Römischen Reichs. (Antiquitas I). Kaiserslautern: Parthenon Verlag 2012.

    Botеva, The ‘Thracian Horseman’ reconsidered. – In: I. P. Haynes (ed.), Early Roman Thrace. New Evidence from Bulgaria (Journal of Roman Archaeology, Supplementary Series, 82), Portsmouth 2011, 84-105.

    Botеva, Re-reading Herodotus on the Persian Campaigns in Thrace. In: R. Rollinger, B. Truschnegg, R. Bichler, Herodot und das Persische Weltreich / Herodotus and the Persian Empire (Akten des 3. Internationalen Kolloquiums zum Thema „Vorderasien im Spannungsfeld klassischer und altorientalischer Überlieferungen”, Innsbruck 2008). Wiesbaden 2011, 735-759.

    Botеva, The greaves(?) from Agighiol (Romania) and Vratsa (Bulgaria) Reconsidered. – Acta Musei Napocensis, 45-46/I, 2008-2009 (2011), pp. 81-98.

    Д. Ботева-Боянова (съст.), Образ и култ в древна Тракия. Аспекти на формирането на тракийския образен език. Фабер 2006, 260 с.

    Botеva (Hrsg.), Zeichen in der Archäologie. (= Zeitschrift f. Semiotik, Bd. 28, Heft 1, 2006). Tübingen: Stauffenburg Verlag, 2006, 153 S.

    Д. Ботева-Боянова, Проблеми на тракийската история и култура. Нов поглед върху сведения на Херодот и Тукидид. София: Гутенберг, 2000, 167 с.

    Д. Ботева, Долна Мизия и Тракия в римската имперска система (193-217/218 г. сл. Хр.). София: Университетско издателство, 1997, 377 с.

  • Участие в научни конференции

    Многобройни участия в межуднародни и национални научни конференции в България, редица европейски държави, Турция и Иран.

  • Заемани административни длъжности

    Ръководител (заедно с проф. Ивайла Попова) на МП „Античност и Средновековие“;

    от 2020: член на Библиотечния съвет на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“;

    2017-2021: член на ръководството на Хумболтовия съюз в България;

    от 2015: член на мандатната комисия на СУ;

    2015-2020: член на настоятелството на Народно читалище „Пенчо П. Славейков 1921 г.“;

    2015-2019: председател на Мандатната комисия на ИФ на СУ;

    2013-2017: ръководител на секция „Хуманитарни и социални науки“ на Хумболтовия съюз в България;

    многократно избирана за член на Издателския съвет на ИФ

    многократно избирана за член на ОС на СУ;

    многократно избирана за член на ФС на ИФ.

  • Научно ръководство на докторанти

    Людмила Присоева, „Тракийските земи в юридическите текстове на Римската империя“;

    Зозан Тархан, Власт и идеология в Ранната новоасирийска империя (934 – 745 г. пр. Хр.);

    Бианка Василева, „Римските провинции Тракия и Долна Мизия при управлението на Антонините (138-192 г.);

    Борислав Събов, Император Калигула и неговите биографи: Изграждане на образа на лошия император“;

    Силвия Зарева, „Човек и природа в земите между Истрос и Хемус в периода ІІІ-Vв.“

    Стоян Терзиев, „От Одриското царство към провинция Тракия: Югоизточните Балкани в периода 31 г. пр. Хр. – 68 г. сл. Хр.“

    Лили Грозданова, Римските императори срещу готите на Книва: политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност“;

    Мирослав Издимирски, „Персия и Тракия през доелинистическия период. Исторически паралели, контакти и влияния“.

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар