Код на дисциплината: ИВ01
ICTS: 3
И

Антропология на социализма

СеместърСедмична заетост
2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9030

Преподавател

  • Анотация

    Курсът по антропология на социализма ще разглежда някои основни страни на режима, проповядваната от него идеология, всекидневието и динамиката на обществото и социалните групи, характерни за този период. Той ще бъде посветен основно на социализма в България, но ще има препратки и сравнения със страните от Източния блок.

    В курса ще бъдат коментирани класически и съвременни изследвания, които се опитват да разчетат социалната история и социалното взаимодействие през този период . В първия блок лекции, посветен на всекидневието, специално внимание е обърнато на текущи дебати в етнологията и социалната история на социализма, като ще се дава предимство на автори, които използват оригинални източници на данни (мебели, материали, градоустройство и планиране на жилищата, художествена литература, архитектура, контрол върху времето и езика). Във втория блок ще се обърне внимание на трансформациите (социални, икономически, обществени и културни), които се извършват в българското общество през периода 1944-1989 г.

  • Препоръчителна литература

    Todorova, M. Dimou, A. and St. Trobst.  Remembering Communism. Private and Public Recollections of Lived Experience in Southeast Europe. Budapest 2014, Central University Press   

    Verdery, К. What Was Socialism, and What Comes Next, Princeton Univ. Press, Princeton, 1996, pp. 39 – 57 (The ‘Etatization’ of Time in Ceausescu’s Romania)

    Creed, G. Deconstructing Socialism in Bulgaria, in: Michael Burawoy and Katherine Verdery, eds., Uncertain Transition. Ethnographies of Change in the Post socialist World, Rowman and Littlefield, Lanham, 1999, pp. 223 – 244

    Boym, S. Common Places. Mythologies of Everyday Life in Russia, Harvard Univ. Press, Harvard, Mass, 1994, pp. 121 – 167, (Living in Common Spaces)

    Fitzpatrick, S. The Cultural Front. Power and Culture in Revolutionary Russia, Cornell Univ. Press, Ithaca, 1992, pp. 149 – 182

    Fitzpatrick, S. Everyday Stalinism: ordinary life in Extraordinary times: Soviet Russia in the 1930. Oxford University Press 2000

    Buchli, V.  An Archeology of Socialism. Materializing Culture. Oxford, New York 1999

    Kotkin, St. Magnetic Mountain: Stalinism as a Civilization. University of California Press, 1995.

    Стателова, Р. Естрада и социализъм: Проблясъци. С., 2019

    Ангелов, А. Масова култура и култура за масите. (Институционален контрол върху популярната музика в социалистическа България, концептуални модели, практика и социален контекст, 50-те -70-те години). Дисертация, 2015

    Деянова, Л. Очертани на мълчанието. Историческа социология на колективната памет. С., 2009, ИК, „Критика и хуманизъм“

    Знеполски, И. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. С., 2008 Изд. Сиела

    Крийд, Дж. Опитомяване на революцията. От социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село. С., 2005

    Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът – житейски съдби. Съст. Д. Колева, изд. Сиела 2007

    Макавеева, Л. Социално-икономическите процеси в българското село през последните четири десетилетия и тяхното отражение върху живота на селското семейство – Българска етнография , кн. 3, 1990

    Райчев, А. Генезис, мутация и дегенерация на вторите мрежи – Социологически проблеми, 2003, кн. 1-2, 5-14

    Смолет, Е. Икономика на бурканите. Родствени отношения в България. Проучване – Социологически проблеми, 1986, кн. 6., с. 96-108

    Социализмът: реалност и илюзии: етнологични аспекти на всекидневната култура, Сборник, С., 2003 Етнографски институт с музей на БАН

    Дееничина, М. Между фанфарите и заклинанията. Тоталитарният модел на българската журналистика 1956-1989 г. С., 2008, УИ „Св. Климент Охридски“

    Брунбауер, У. „Социалистическият начин на живот“, Идеология, общество, семейство и политика в България (1944 – 1989 г). Русе, МД „Елиас Канети“ 2010

    Еленков, Ив. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. С., 2008

    Тепавичаров, В. Носталгия по социализма в България. Еноложко изследване. С., 2019, УИ „Св. Климент Охридски“

    Можни, И. Защо така лесно…С., 2003, Изд. Изток-Запад

    Кабакчиева, П. Комунистическите модерности. Българският случай. С., 2016

    Игнатов, А. Психология на комунизма, 2004

    Иванов, М. Реформаторство без реформи. Политическа икономия на българския комунизъм 1963-1989 г. С., 2008

    Иванова, П. Човекът на светлото бъдеще: цели и механизми на социалистическата идеология в България (1944 – 1956). С., 2018, УИ „Св. Климент Охридски“.

    Груев , М. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българският северозапад 40 те – 50 –те години на XX в. София 2009 изд. Сиела

    Колева, Д. Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма. С., 2020

    Бояджиева, П. Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим. С., 2010

    Списание Критика и хуманизъм. Тема : Младежки култури на социализма и постсоциализма. Лайфстайл, конформизъм и протест. Кн. 43, бр. 1-2, 2014

    Атеистичната политика в комунистическа България. Част 1. Съст. Лефтеров, Ж. 2020, изд. Нов български университет

    Да познаем комунизма. Изследвания. Съст. Ивайло Знеполски, С., 2012, изд. Сиела

    Любовта при социализма. Образци, образи, табута. Сборник изследвания. С., 2015, Център за академични изследвания

    Смъртта при социализма. Героика и постгероика. Сборник изследвания С., 2013, Център за академични изследвания

    Списание Български фолклор, специален брой за събора в Копривщица. 2015, кн. 40, № 2.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар