Код на дисциплината: З002
ICTS: 6
З

Българска етнология ч. 1 /Стопанство, обред, мироглед/

СеместърСедмична заетост
І3+2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
1804530

Преподаватели

Форма на изпит

Изпитът е устен, но за допускане до него се изисква курсова работа в полето на дисциплината.
  • Анотация

    Курсът запознава студентите с историята на българската етнология от нейното възникване до началото на 21ви век. Разгледани са нейни основни представители, история на ключовите институции (периодични издания, институти, учебни заведения, музеи), където се формира дисциплината и подбрани текстове.

    Основната цел на упражненията е да надградят натрупаните от лекциите и научната литература знания с умения за откриване на връзките човек – природа – общество, от една страна, традиционна – съвременна култура – народопсихология, от друга. Основен акцент е поставен върху ролята на свързващ елемент в първата група връзки на народния светоглед, а във втората – на модела на предаване на традициите (от типа „образец-повторение).

  • Предварителни изисквания

    За лекциите: Няма

    За упражненията: Добри познания по история на България и Стопанска история; умения за структуриране и типологизиране на явления от историята и културата, за комуникация и за водене на дебат.

  • Очаквани резултати

    За лекциите: Студентите да се запознаят с историята на дисциплината, нейните институции и основни издания. Да навлязат в спецификите на работа в библиотека, четене на специализиран етнологичен текст, отделяне на данни от интерпретация на автора, фиширане на етнографски данни.

    За упражненията: Обвързване на историческите познания с такива по българска народна култура, а на теоретичната подготовка и конкретните знания с умения за наблюдаване и изследване на културни феномени. Добиване на познания за основните характеристики на българското традиционно общество и семейство, както и за историческите и модернизационни процеси, започнали от Възраждането.

  • Учебно съдържание
    Тема: Хорариум
    1 Поява и развитие на етнологията в България до Освобождението. 8
    2 Развитие на етнологията в България от Освобождението до Първата световна война. 4
    3 Развитие на етнологията в България в междувоенния период. 4
    4. Етнологията в България 1947 – 1989 година 10
    5. Етнологията в България след 1989 година 4
  • Конспект за изпит
    Въпрос
    1 Юрий Венелин и началото на българската етнология
    2 Организиране и популяризиране на етнологията средата на 19ти век
    3 Етнологията и борбите на българите. Братя Миладинови и Марко Цепенков
    4. Г.С. Раковски и рисковете на историческата реконструкция
    5. Веда Словена и най-дългият спор в българската наука. Правила на научния дебат.
    6. Етнография и литература по примера на семейството. Любен Каравелов, П.Р. Славейков, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов
    7. Етнографски описания. Димитър Маринов и Кузман Шапкарев
    8. Етнологията като академичен текст. Константин Иречек, Марин Дринов, Михаил Драгоманов.
    9. Иван Шишманов и модерната българска етнология
    10. Михаил Арнаудов и сравнителния метод
    11. Успоредни траектории – филолози, географи, антропогеографи.
    12. Етнодемографски изследвания. Христо Гандев
    13. Градски изследвания. Георги Георгиев.
    14. Изследвания на материалната култура. Христо Вакарелски
    15. Етнологически изследвания в ЕИМ и Института за фолклор през 70-те години на 20ти век
    16. Изследвания на етнически групи и малцинства през втората половина на 20-ти век
    17. Многотомната „Етнография на България” – проблеми и съдържание
    18. Етнологически изследвания през 21 век. Етнографи, фоклористи, етнолози и антрополози.
  • Препоръчителна литература

    Основна:

    Арнаудов, М., “Очерци по българския фолклор”, т.1, С 1968 (2 изд.), със студията “Наченки и разцвет на проучванията по българския фолклор” и текстовете върху Раковски, Димитър Матов и Иван Шишманов.

    Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди.Т.І-ІІ.С., 1970-1972.

    Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977.

    Генчев, Ст. 1984. Народна култура и етнография. С.

    Генчев, Ст.Очерци по българска етнография. Велико Търново, 1996.

    Георгиева, И. Българска народна митология. С., 1983.

    Георгиева Б., Николов Ив., Димитрова С. Българската селска къща. С., 1987.

    Динеков, П., “Върху историята на българската фолклористика”, в: Български фолклор, С. 1980 (трето издание), сс. 79 – 168.

    Етнография на България. Т. І-ІІІ. С., 1980-1989.

    Живкова, В. Българското село през вековете. С., 1978.

    Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984.

    Ковачева, В. Български народни занаяти. С., 1995.

    Маринов, Д. Избрани произведения. Т. І-ІІ. С., 1981-1984.

    Попов, Р. Светци близнаци в българския народен календар- С., 1991.

    Попов, Р., Светци и демони на Балканите. С., 2002.

    Стоилов Кр. Българско традиционно жилище /18-19 в./ – Векове, № 2, 1985, с. 3-13.

    Тодоров, Д., “Българската етнография през Възраждането”, С. 1989.

    Хлябът в славянската култура. С., 1997.

    Допълнителна:

    Арнаудов, М. “Васил Априлов. Живот, дейност, съвременници”, С. 1935

    Арнаудов, М. “Раковски като фолклорист”, в: Очерци по българския фолклор, т. 1 (2 изд.) С. 1968, сс. 235 – 301

    Арнаудов, М. “Веркович и Веда Словена”, в: СбНУ, т. 52, С. 1968

    Арнаудов, М. “Л. Каравелов като фолклорист”, в: “Сборник в чест на проф. Иван Д. Шишманов”, С. 1920, сс. 182 – 196

    Беновска, М. “Михаил Арнаудов като изследвач на българската обредност”, в: Български фолклор, 1978, кн. 4 (или 3?), сс. 16 – 27

    Вакарелски, Хр. “Г. С. Раковски като етнограф”, в: “Сборник Г.С.Раковски. Възгледи, живот, дейност”, т.1, С. 1964, сс. 189 – 212

    Василева, М. “Димитър Маринов. Житейски и творчески път”, в: Българска етнология, 1996, кн. 3, сс. 5-12

    Велева, М. “Етнографското проучване на СЗ България от Димитър Маринов”, в: Д. Маринов, Избрани произведения, т.2, С. 1984, сс. 7-42

    Христо Гандев: “Българската народност през 15 век”, С. 1972

    Генчев, Ст. “Началото. Ю. И. Венелин и неговото упътване”, в: Стоян Генчев, “Теренното етнографско проучване”, ВТУ, В. Търново, 1989, сс. 10 -16

    Генчев, Ст. “Етнографските интереси на Марко Цепенков”, в: Стоян Генчев, “Очерци по българска етнография”, Унив. изд. “Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново, 1996, сс. 42 – 52

    Генчев, Ст. “Показалец… от Г.С. Раковски. Етнографското изследване в неговата цялост”, в: Стоян Генчев, “Теренното етнографско проучване”, ВТУ, В. Търново, 1989, сс. 16 – 22

    Георгиев, Георги, “София и софиянци”, С. 1983

    Динеков, П. “Един от големите майстори – Марко К. Цепенков”, в: Български фолклор, 1980, кн. 1, сс. 5-12

    Динеков, П. “Писма на проф. Ив. Д. Шишманов до Христо Вакарелски”, в: Български фолклор, 1978, кн. 1, сс. 41 – 49

    Захариев, Йордан “Упътване за антропогеографски изучавания на България”, (прил. към Училищен преглед, кн. 6, 1928), С. 1928

    Иванова, Е. “Юрий Ив. Венелин като етнограф”, в: ИБИД, кн. 36, 1984, сс. 209 – 215

    Миков, Л. “Наблюдения върху народоведския принос на П.Р.Славейков”, в: Български фолклор, 1979, кн.1, сс. 47 – 56

    Пенчев, Вл. “Константин Иречек и фолклорът на българите: към историята на българо-чешките фолклористични контакти”, в: Български фолклор, 1992, кн. 1, сс. 57 – 63

    Тодоров, И. и Н. Жечев “Мъките на фолклориста: непубликувани страници от кореспонденцията на К. Шапкарев във връзка с подготовката и издаването на неговия фолклорен сборник”, в: Български фолклор, 1984, кн.2, сс. 49 – 64

    Холевич, Й. “Петко Рачев Славейков и народното поетическо творчество”, С. 1976

    Холевич, Й. “Българската възрожденска интелигенция и фолклорът”, в: Български фолклор, 1989, кн. 3, сс. 76 – 78.

    Шишманов, Ив. “Значение и заслуги на братя Миладинови”, в: Иван Шишманов, Избрани съчинения, т.1, БАН, С. 1965, сс. 351 – 370.

    Шишманов, Ив.”Значението и задачите на нашата етнография”, в: Иван Шишманов, Избрани съчинения, т.2, БАН, С. 1966, сс. 7 – 61.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар