Етнология
Щ
Гл. ас. д-р Ина Пачаманова завършва специалност „История“, специализация „Етнология“ през 1996 г. в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. По-късно става докторант, а след това и преподавател в катедрата. Темите, в които развива научните си интереси са както в сферата на традиционната култура (мирогледни представи, пространство и време, обичайно-обредна система, род и семейство и пр.), така и към етноложкото изследване на съвременността, особено в периодите на социализма и пост-социализма, и изследванията на жените и пола. В тези сфери са и публикациите ѝ.
Приемно време:

каб. 26А

Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Етнология и културна антропология, със специфичен интерес към традиционната култура (мирогледни представи, пространство и време, обичайно-обредна система, род и семейство и пр.), но и към етноложкото изследване на съвременността, особено в периодите на социализма и пост-социализма, и изследванията на жените и пола.
  • Биографични данни
    • Родена на 13.02.1973 г. в гр. София.
    • 1987-1991 31во Средно училище за чужди езици и мениджмънт “Ив. Вазов”, гр. София.
    • 1991-1996 Исторически факултет на Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, гр. София, специалност “История”, специализация “Етнология”.
    • 1999-2002 Университет за национално и световно стопанство, гр. София, магистърска степен, специалност “Стопанско управление”.
    • 2013 защитена докторската дисертация на тема: „Жената в българското  семейство (средата на 40-те – края на 80-те години на ХХ век)” в СУ „Св. Кл. Охридски”, ИФ, Катедра Етнология, научна специалност: 05.03.14 Етнография (Етнология на съвременността).
    • От 2015 гл. ас. в Катедра Етнология на ИФ, СУ „Св. Кл. Охридски”.
  • Специализации
    • 1996-1999 Специализирано обучение по проекти на програма PHARE в областта на оценяване, осигуряване и управление на качеството в областта на висшето образование.
    • 1998 Специализирано обучение в Стафордширски Университет, Великобритания, по програма TEMPUS на тема “Институционални системи за осигуряване на качеството”.
    • 2007-2013 „Collegium Historicum. Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, постдокторанти и млади учени в Историческия факултет на Софийския университет“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
  • Проекти
    • Ина Пачаманова, Етнографски практикум: Българското село в ХХI век, Ръководител, Софийски университет, Номер на договора:80-10-153/23.05.2022
    • Ина Пачаманова, Поглед отблизо: студентски и докторантски четения по етнология, фолклористика и антропология, Член, Софийски университет, Номер на договора:80-10-159/24.04.2020
    • Ина Пачаманова, „Collegium Historicum. Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, постдокторанти и млади учени., Член, Историческия факултет на Софийския университет
    • Ина Пачаманова, Институционални системи за осигуряване на качеството, Член, МОН
    • Ина Пачаманова, Проучване на специални групи” , Член, Фондация “Фридрих Наоман”, България
    • Ина Пачаманова, Концентрация на етнически групи и малцинства в България., Член, МЦПМКВ
  • Избрани публикации

    Книга

    • Пачаманова, Предишният преход. Жената и семейството при социализма (закони, държавна политика и теренно проучване от едно българско село), Сиела, София

    Статия в научно списание

    Статия в поредица

    • Pachamanova, Woman and Family in the Legislation of Socialist Bulgaria, Ethnologia Academica, том:Modern And Post-Modern Etudes In Ethnology And Anthropology, брой:5, редактор/и:V. Tepavicharov, издателство:Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, 2010, стр.:86-109
    • Пачаманова, Жената и семейството в законите на социалистическа България, Ethnologia Academica, том:Модерни и постмодерни етюди в етнологията и антропологията, брой:5, редактор/и:Веселин Тепавичаров, издателство:Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, 2010, стр.:61-85

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Pachamanova, Aspects of Children’s Socialization in Bulgaria (Late 20th – Early 21st Century), SOCIOCULTURAL DIMENSIONS OF CHILDHOOD, editor/s:Petya Bankova, Michelle Janning, Aude Le Guennec, Elya Tsaneva and Violeta Periklieva, Publisher:Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgarian Academy of Sciences, 2020, pages:147-161
    • Пачаманова, Някои идеи за включване на съвременните технологии в работата със студенти., Насоки в академичното изследване и преподаване по етнология и антропология., редактор/и:проф. д-р И. Колева, доц. днк В. Тепавичаров, гл. ас. К. Йорданова, гл. ас. д-р В. Коцева, гл. ас. д-р Йо. Стауга, издателство:Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2018, стр.:80-96
    • Пачаманова, Росен Гацин, По стъпките на Димитър Маринов в Северозападна България. Жилището във вярата на българите от ХІХ-ти до ХХІ-ви век., Жива старина. Научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940), редактор/и:Е. Цанева, М. Маринова, П. Христов, издателство:„Марин Дринов”, 2018, стр.:15-30
    • Пачаманова, Традиция и модернизация в положението на жената в българското семейство от Възраждането до средата на ХХ век, Collegium Historicum, 2011, стр.:485-503
    • Пачаманова, Раждаемост и държавна политика (българските закони от периода на социализма), Раждаемостта в България и държавната политика. Сб. Доклади от научна конференция с международно участие, редактор/и:чл. кор. дсн Атанас Атанасов, доц. д-р Геновева Михова, ст.н.с. д-р Кремена Борисова,ст.н.с. І ст. дин П. Найденова , ст.н.с. д-р Мария Белчева, ст.н.с. д-р Илона Томова, издателство:БАН, 2009, стр.:592-610
  • Участия в научни конференции

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури