Образование:
Професионален опит:
2008 – член на Българското историческо дружество
Глава от книга:
Друго (научно-популярни и др. под.):
Изложби:
Книги и учебни помагала:
Монография:
Съставителство и научна редакция:
Статия в научно списание:
Статия в поредица:
Студия в сборник (на конференция и др.):
Студия в научно списание:
Студия в поредица:
Студия в сборник (на конференция и др.):
Превод на статия:
Редактор на неферирано издание:
2021. Секционен доклад, Мира Маркова, Първата руска етнографска изложба от 1867 г. и представите за славянския свят
2021. Пленарен доклад, Мира Маркова, Производство и употребление вина в болгарской обрядовой системе: традиционные практики и современное состояние
2021. Секционен доклад, Мира Маркова, Surva Masque Ritual from Western Bulgaria: Contemporary transformation of the Rite
2021. Секционен доклад, Мира Маркова, Bulgaria and Korea- Cooperation in Higher Education
2020. Присъствие, Мира Маркова, Участие в дискусиите.
2020. Секционен доклад, Мира Маркова, Анализ на традиционното българско облекло, представено на първата руска етнографскиа изложба от 1867 г.
2020. Секционен доклад, Мира Маркова, Фабрики и градска среда в София до 40- те години на ХХ в. през призмата на дървената и хартиената индустрии
2020. Пленарен доклад, Мира Маркова, Наталия Терес, З досвiду спiвправцi в галузi етнологii та iсторико- культурного туризму мiж Софiйским универсiтетом “Св. Климент Охридський” та Кiiвским нацiональним университетом iменi Тараса Шевченка
2019. Секционен доклад, Mira Markova, Saint Anna’s Cult in Bulgaria- Cultural Transformations and Contemporary status (In the Light of Orthodox Dogma and Traditional Practices)
2019. Секционен доклад, Мира Маркова, Кирило- Методиев културен маршрут
2019. Секционен доклад, Мира Маркова, Индустрията и музея
2019. Секционен доклад, Мира Маркова, Градски светци и култове по р.Дунав
2019. Секционен доклад, Мира Маркова, Състоянието на народната култура в Странджа в н. на XXI в.
2019. Секционен доклад, Мира Маркова, Обявяването на София за столица и модернизацията на българското общество до 40- те г.на ХХ в.
2018. Секционен доклад, Мира Маркова, Състояние на фолклорната и религиозната култура на региона на Странджа в н. на XXI в.
2018. Секционен доклад, Мира Маркова, Славянски топоними в културата на съвременните славянски държави
2018. Секционен доклад, Мира Маркова, Anestenaria or the migration of the Rite
2018. Секционен доклад, Мира Маркова, Поклонически практики от Калвария Пацклавска, Полша
2018. Секционен доклад, Мира Маркова, Култът към Св. Богородица Калварийска, Полша
2017. Секционен доклад, Мира Маркова, Трансформации на фолклорната и религиозната култура от региона на Странджа през призмата на обичая Еньова буля и култа към св. Модест
2017. Секционен доклад, Мира Маркова, Обичаят Еньова буля в началото на XXI век
2016. Секционен доклад, Мира Маркова, Априлското въстание в локалната памет на населението от Средногорието (Етноложки анализ)
2016. Секционен доклад, Мира Маркова, Нестинарството или за смъртта на ритуала
2016. Секционен доклад, Мира Маркова, Житейски разкази и погранична реалност
2015. Секционен доклад, Мира Маркова, Култът към Дева Мария в България
2015. Секционен доклад, Мира Маркова, Bulgarian Rock Music from 80s- the Others in “steril” cultural environment
2015. Секционен доклад, Мира Маркова, Представата за “другия” по материали от дн. Северна Гърция
2015. Секционен доклад, Мира Маркова, Изследвания по етнология на града
2014. Секционен доклад, Мира Маркова, Съвременното образование и студентите със специални потребности
2014. Секционен доклад, Мира Маркова, фотографиите като извор за икономическата модернизация на София до 40-те г. на ХХ век
2014. Секционен доклад, Мира Маркова, Модернизацията на българската столица до 40-те години на ХХ век (през погледа на една музейна колекция)
2013. Секционен доклад, Мира Маркова, Преподаването на етнология на града в СУ
2013. Секционен доклад, Мира Маркова, Локалната култура и икономическата модернизация на София до Втората световна война
2012. Секционен доклад, Мира Маркова, Автобиографичните разкази и динамиката на Балканската култура
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.