Исторически факултет

Съвременна обща история
Щ

доц. д-р Борис Стоянов

Доц. д-р Борис Стоянов е роден през 1976 г. в София. Завършва НГДЕК и спец. „История“ на Софийския университет. От 2006 г. е доктор по история, а от 2007 г. е щатен преподавател по нова и по съвременна история в Историческия факултет. През годините е лектор още в НАТФИЗ (София), Jindal Global University (Ню Делхи), Aristotele University (Солун) и др. Автор е на студии и статии по история на европейската интеграция, американската външна политика и Студената война. В полето на неговите научни интереси попадат още Ранното ново време, международните отношения от първата половина на ХХ в., политическите идеи и режими в Съвременността, стопанското, социално и политическо развитие на Европа след 1918 г. Съавтор е в учебници по „История и цивилизация“ за VIII, IX, XI и XII клас.

Ръководител

Електронна поща:
Телефон:

02 9308 366

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Поствоеннна история на ХХ-ти век, най-ново време, политическа история
  • Биографични данни

    От 2022 – Доцент – Софийски университет “Св. Климент Охридски” – Исторически факултет

    2008-2022 – Главен асистент – Софийски университет “Св. Климент Охридски” – Преподавател по Съвременна история. Титуляр на общи и специализирани лекционни курсове на студенти от бакалавърски и магистърски
    програми на Историческия факултет, Юридическия факултет, Факултета по журналистика и масови
    комуникации, Факултета по класически и нови филологии.

    2007-2008 – Асистент/Старши асистент – Софийски университет “Св. Климент Охридски” – Преподавател по Нова обща история. Ръководител на семинарни занятия, курсови работи и практики на студенти от бакалавърските програми на Историческия факултет.

    2006 – Доктор по история – Изграждане на Обединена Европа, 1948-1957 г., Софийски университет, Ръководител:проф. дин Драгомир Драганов

    2004-2007 – Гимназиален учител по история в IB Diploma Programme – Международна гимназия “Златарски”

    2003-2004 – Хоноруван преподавател – Софийски университет “Св. Климент Охридски” – Ръководител на семинарни занятия по Съвременна история на Европа на студенти от спец. “Европеистика”, Философски факултет.

    2000-2001 – Консултант на ТВ поредица – Българска национална телевизия – Исторически консултации относно концепцията и сценария на ТВ поредицата “Пътеводител на историческия стопаджия”.

    1999-2001 – Гимназиален учител по история – 55 СУ “Петко Каравелов”

    1995-2001 – Магистър по история – Специализация Съвременна обща история, Модул Арабско обществознание – Софийски университет “Св. Климент Охридски”

    1990-1995 – Национална гимназия за древни езици и култури “Св. Константин-Кирил Философ” с профил Латински език и култура на Древния Рим.

  • Специализации

    Гост-лектор

     2022 (зимен семестър) ARISTOTELE UNIVERSITY, THESSALONIKI, GREECE

    Faculty of Philosophy- Postwar European History; History Didactics (Курс лекции)

    2019 (летен семестър) O.P. JINDAL GLOBAL UNIVERSITY, NEW DELHI, INDIA

    School of International Affairs- History and Historiography of European integration (Курс лекции)

    2007 – 2010 Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, София, България. Факултет “Екранни изкуства” – Нова и съвременна история (Курс лекции)

  • Членство в научни организации
    • 2010-досега – Българска асоциация по Американистика, София
    • 2010-2017 – Българско общество за проучване на XVIII век, София
    • 2005-2010 – RICHIE – Мрежа на младите изследователи на историята на европейската интеграция, Париж
  • Членство в редколегии

    2009-досега – Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” – Исторически факултет

  • Проекти

    Проекти, финансирани от Оперативните програми на ЕС:

    1.МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академична екосистема

    Operational Programme “Science and Education for Smart Growth” 2021-2026

    (co-funded by The European Social Fund)

    https://e.modern-a.bg

    Период: 2021 – 2024

    Договор №: BG05M2OP001-2.016-0018

    1. EURASIA, European Studies Revitalised across Asian Universities

    Operational Programme “Science and Education for Smart Growth” 2014-2020

    (Co-funded by the Erasmus + Programme of the European Union – Key action 2 Capacity building in the field of higher education – Academic adviser and Research Fellow

    https://eurasiaproject.eu

    Период: 2018 – 2021

    1. Студентски практики– Фаза 2 Operational Programme “Science and Education for Smart Growth” Operational Programme “Science and Education for Smart Growth” 2014-2020 – академичен наставник  

    https://praktiki.mon.bg

    Период: 2020 – 2023

    Договор №: BG05M2OP001-2.013-0001

    1. Студентски практики– Фаза 1 Operational Programme “Science and Education for Smart Growth” 2014-2020 – академичен наставник

    Период: 2016 – 2018

    Договор №: BG05M2OP001-2.002-0001

    1. Collegium Historicum – Program for Enhancing the scholarly capacity of PhD students, post-docs and early carreer scholars at the Faculty of History at the University of Sofia Operational Programme of the EU „Development of Human resources“ – European Social Fund – член на екипа

    http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?id=19716

    Период: 2009 – 2011

    Договор №: ДРНФ02/14 – 15.12.2009

     

    Проекти по Национален фонд Наука, Министерство на образованието и науката:

    1. Университетски комплекс по хуманитаристика „Alma Mater“

    член на екипа, координатор на работна група

    http://ukh.uni-sofia.bg/

    Период: 2010 – 2017

    Договор №: ДУНК01-1/22.12.2009

    1. SUDigital – Дигитални ресурси за запазване, изследване и популяризиране на културно-историческото наследство на България– член на екипа

    http://sudigital.org/?q=node/2715

    Период: 2009 – 2014

    Договор : Д002-142/15.12.2008

    1. Институт за докторантски и постдокторантски изследвания “Диалог Европа” – член на екипа, секретар на работна група 1

    http://dialogueeurope.org/

    Период: 2009 – 2011

    Договор №: Д002-141/15.12.2008

  • Избрани публикации

    МОНОГРАФИЯ

    Европа преди Европа: Проектите за Трета сила, Европейска федерация и Съединени европейски щати и тяхната съдба, 1945 – 1949 г. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022.

    ISBN 978-954-07-5559-5 ISBN 978-954-07-5560-1 pdf

     

    НАУЧНИ СТУДИИ

    Без Сталин, но по Сталински! Обрати в съветската външна политика след смъртта на диктатора. // История, 2002 № 2-3, с. 28 – 44. ISSN 0861-3710 (print)

    Защо и как Съединените американски щати не успяха да изградят Съединени европейски щати в средата на ХХ век. // Bulgarian Journal of Transatlantic Studies, 2006, № 1.

    Провалът на секторната икономическа интеграция в Западна Европа през първата половина на 50-те години. // История, 2006, № 2, с. 40 – 54. ISSN 0861-3710 (print)

    Федералистите и тяхната мечта за единна Европа непосредствено след края на Втората световна война – В: Предизвикателствата на промяната (съст. Искра Баева и Пламен Митев). УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 374 – 388. ISBN 10 954-07-2439-2

    Война или мир: Планът Шуман през погледа на Париж, Москва и Вашингтон – В: Исторически личности и идеи (съст. Евгерия Калинова). УИ „Св. Климент Охридски“, 2011, с. 306 – 318. ISBN 978-954-07-3270-1

    „Меденият месец“ на Западна Европа: Европейската интеграция в периода 1958-1962 г. – В: Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, с. 93 – 109. ISBN 978-954-07-3556-6

    От Хага до Париж: (Не)възможната интеграция, 1969 – 1972 г. – В: Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, с. 71 – 90. ISBN 978-954-07-3876-5

    Западна Европа на кръстопът. Проблеми и предизвикателства пред европейската интеграция през 80-те години на ХХ в. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2016, с. 51 – 98. ISBN 978-954-07-4118-5

    Проблемите на европейското единство в политиката на Великобритания и Съветския съюз, 1941 – 1944 г. – В: Големите конфликти на ХХ век. Т. 2 Втората световна война: 70 години по-късно (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 41 – 58. ISBN 978-954-07-4374-5

    Срещу държавата: европейската интеграция като средство за отслабване на националната държава в Западна Европа през погледа на историци и политолози от втората половина на ХХ век – В: Държавната идея в модерната епоха (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 276 – 295. ISBN 978-954-07-4559-6

    Единна в многообразието: Някои наблюдения върху европейската интеграция през втората половина на ХХ век – Калинова, Евгения (съст.) Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век (съст. Евгения Калинова). УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 86 – 99. ISBN 978-954-07-4609-8

    Трудният път на наднационалната власт в следвоенна Западна Европа, 1948-1950 г. – В: С поглед към света и България (съст. Евгения Калинова) УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 96 – 111. ISBN 978-954-07-4759-0

    1945 година: Изгубеният мир – В: Трийсет години от падането на тоталитарния режим: Коя България „загубихме“? (съст. Антон Тодоров). ИК Изток – Запад, 2020, с. 285 – 319. ISBN 978-619-01-0610-4

     

    НАУЧНИ СТАТИИ

    1953 – “Шанс за мира”? Американският подход към диалога Изток – Запад – В: Проблемът Изток – Запад: Историческа перспектива (съст. Тамара Стоилова, Виолина Атанасова и др.). Парадигма, 2003, с. 668 – 677. ISBN 954-9536-87-4

    Регионалното между националното и глобалното в Европа на 20-те и 30-те години на ХХ век – В: Кюстендилски четения 2003 – 2004 (съст. Венета Милушева и др.). ИК Фабер, 2006, с. 86 – 100. ISBN-10 954-9445-06-2

    Do All Roads Lead to Rome? – Shikova, Ingrid (ed.) Together in Europe. Sofia, 2007, рр. 40-48. ISBN-13 978-92-79-07684-8

    Идеята за Европа като Трета световна сила, 1945 – 1948 г. // Анамнеза, 2007, № 1 (online)

    Обединена Европа в плановете на антихитлеристкия лагер в годините на Втората световна война – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Драгомир Драганов (съст. Борис Стоянов и Гергана Алексиева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 137 – 150. ISBN 97-954-07-2771-4

    Европейският съюз в междучасието на българското училище. Европейската интеграция в учебниците по История и цивилизация за Х клас – В: Посланията на историята (съст. Георги Якимов). УИ „Св. Климент Охридски“, 2016, с. 417 – 426. ISBN 978-954-07-4074-4

    Краят на империите – В: Големите конфликти на ХХ век. Т. 1 Първата световна война: век по-късно (съст. Искра Баева). УИ „Св. Климент Охридски“, 2016, с. 121 – 126. ISBN 978-954-07-4205-2

    Ранното ново време като период в европейската история? – В: Ранно модерна Европа: граници и противоречия (съст. Тина Георгиева, Албена Симова и Любомир Кръстев). УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, с. 7 – 17. ISBN 978-954-07-5425-3

     

    СЪСТАВИТЕЛСТВО

    История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Драгомир Драганов. Университетски издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.

    ISBN 97-954-07-2771-4 (в съавторство с Гергана Алексиева)

     

    Collegium Historicum, Т. 1. ИК Гутенберг, 2011.

    ISBN 978-954-617-115-3 (в съавторство с Мария Баръмова)

     

    УЧЕБНИЦИ

    История и цивилизация за 8 клас. Първа част за 9 клас при обучение с интензивно изучаване на чужд език. ИК Анубис, 2017.

    ISBN 978-619-215-124-9. (в съавторство с Христо Матанов, Даниел Вачков, Емилия Карабоева, Красимира Табакова)

     

    История и цивилизации за 9 клас. Втора част за 9 клас при обучение с интензивно изучаване на чужд език. ИК Просвета-София, 2018.

    ISBN 978-954-01-3682-0 (в съавторство с Михаил Груев, Явор Сидеров и Кирил Славчев)

     

    История и цивилизации за 9 клас. За профилирано и професионално образование с интензивно изучаване на чужд език. ИК Анубис, 2018.

    ISBN 978-619-215-264-2 (в съавторство с Христо Матанов, Даниел Вачков, Красимира Табакова и колектив)

     

    История и цивилизация за 11 клас. Профилирана подготовка. Модул 2 Култура и духовност. ИК Клет България ООД, 2020.

    ISBN 978-954-344-606-3 (в съавторство с Петър Делев, Албена Миланова-Бояджиева и колектив)

     

    История и цивилизации за 12. клас. Учебник за профилирана подготовка. Модули 1 – 3: Власт и институции, Култура и духовност, Човек и общество. ИК Просвета-София, 2021.

    ISBN 978-954-01-4175-6 (в съавторство с Михаил Груев, Христо Христев и колектив)

     

    УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

    Книга за учителя. История и цивилизации за 8 клас. ИК Анубис, 2017.

    ISBN 978-619-215-079-2 (в съавторство с Христо Матанов, Даниел Вачков, Емилия Карабоева и Красимира Табакова)

     

    History and Civilisations. Part 2. 9th grade. Prosveta-Sofia, 2018.

    ISBN 978-954-01-3805-3 (co-author M. Gruev)

     

    Учебна тетрадка по История и цивилизации за 9 клас. Просвета-София, 2018. ISBN 978-954-01-3683-7 (в съавторство с Кирил Славчев)

     

    НАУЧНО-ПОПУЛЯРНИ МАТЕРИАЛИ в периодичния печат

    „Европейци сме ний, ама все не дотам.“ Дали? // Всичко за жената. ВАЦ Медиа Груп, 2016

    В крайностите // L’Europeo, 2021, бр. 72. (в съавт. с Владимир Станев)

  • Участие в научни конференции

    2024

    1. Секционен доклад, Christian Democracy and its role in the revival of democracy in Postwar Europe
    2. Секционен доклад, Промяна и приемственост в западноевропейското общество след Втората дветовна война.

    2023

    1. Секционен доклад, Съветският фактор в Източна Европа
    2. Секционен доклад, Пандемии и епидемии в съвременната епоха
    3. Секционен доклад,  The Migration Issue in Postwar Europe: National Approaches and Lessons for the Balkans / Проблемът с имиграцията в следвоенна Европа: национални подходи и поуки за Балканите.

    2022

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, “Испанският грип” – пандемията на всички времена.

    2021

    1. Пленарен доклад, Борис Стоянов, Особености на историята на Ранното ново време.

    2019

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Студената война: стара и нова.

    2018

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, The Dark ages of European Integration.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Забравеният фюрер: адм. Карл Дьониц и краят на Третия райх.

    2016

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Държавата в нова роля: европейските демокрации след края на Втората световна война.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Интеграцията на нов етап: от общности към Съюз.

    2015

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Да преживеш мира: Европа, 1945 г.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Основни тенденции на интеграцията в Европейската икономическа общност.

    2014

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Модерната война.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Европейският съюз и Западните Балкани в края на ХХ в. и началото на ХХI в.

    2013

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Наследство и култура. Идеологията и опазването на културното наследство.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Фаталната 1933-та.

    2011

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Жан Моне и идейното новаторство в процеса на европейската интеграция.

    2010

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Американски реакции на “Възродителния процес”.

    2009

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Война или мир? Планът Шуман през погледа на Москва и Вашингтон.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Irish Lessons for Bulgarian Accession to the EU.

    2007

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Do All Roads Lead to Rome?

    2005

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, The Federation They Meant to Create, the Order They Failed to Achieve: The Communist Plans for Balkan Federation in the 1940s.

    2004

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Федерализмът в Европа след края на Втората световна война.
    2. Секционен доклад, Борис Стоянов, Измеренията на националното и регионалното в историята на Европа между двете световни войни.

    2003

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, Anti-Americanism in Europe.

    2002

    1. Секционен доклад, Борис Стоянов, 1953 г.- Шанс за мира?

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар