Исторически факултет

Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов

“Известно е, че Георги Николов е един от любимите ми ученици и последователи. Не само поради това, че той бе един от най-любознателните мои студенти и ентусиазиран участник в кръжеца за изучаване на българското средновековно минало, създаден от мен през 70-те години на миналия век в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, не и поради това, че дълго време бе мой асистент и общуването ни в хода на преподаването и изследователската работа бе тъй дълготрайно.

Причините са много… Дълъг, неравен и съпроводен често пъти с трудности и съмнения бе пътят на Георги Николов до първото му моно-графично изследване. То обаче вещае бъдещето на талантлив, научно ерудиран и изграден български медиевист, от когото ще очакваме нови оригинални и интересни трудове.”
Академик Васил Гюзелев

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-4490-2
Издание: 2018
Страници: 845

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео
Ангел Н. Николов. Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . .11
Кирил Господинов. Георги Н. Николов и неговият път в попрището на медиевистиката. Биографични бележки . . . . . .15
Красимир С. Кръстев. Георги Н. Николов. Библиография (1981–2017). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18
Радивој Радић. Однос према интелектуалном наслеђу (Цртица из средњовековног космоса) . . . . . . . .71
Ани Данчева-Василева. Социална стратификация на населението в средновековна София (Сердика – Средец – Триадица – София) през ІV – ХІV век. . . . . . . . . . . . . . . .82
Валентин Плетньов. Бележки за епархиите на Скития и Втора Мизия през V и VІ век . . . . . . . . . . . . . 101
 Дочка Владимирова-Аладжова. Анонимен печат от края на V и началото на VI век, открит в Сердика . . . . . . . . . . . 125
Martin Hurbanič. The Avar siege of Constantinople in the historiography. An overview and concluding remarks . . . . . 132
Теодор Димитров. Бележки върху икономическите ефекти на  Юстиниановата чума (541 – 750) във Византийската империя . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 143
Кирил Маринов. Още веднъж за съобщението на Теофан по повод заселването на българите на Долни Дунав. Идеологическата перспектива . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 158
Людмила Дончева-Петкова. Керамиката от езическите некрополи в България (края на VІІ – 60-те години на ІХ век) . . 187
Васил Гюзелев. Made in Bulgaria, made by the Bulgarians и други „български работи“ през Средновековието (VІІ – ХІV век) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 202
 Дмитрий И. Полывянный.«Именник болгарских ханов» и перечни государей в раннесредневековом европейском историописании. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .217
Албена Миланова. Власт и пропаганда: политически послания в българската ранносредновековна скулптура (VIII – средата на IX век). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .230
Милияна Каймакамова. Зараждане и начално развитие на българската дворцова култура през първата половина на IX век. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .250
Красимир С. Кръстев. Арабски и сирийски извори за управлението на хановете Крум (след 796 – 814) и Омуртаг (814 – около 831) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 276
Пламен Павлов. Някои бележки за българската власт отвъд  реките Тимок и Морава (краят на VІІ – средата на ІХ век) . . . 304
Петър Ангелов. Религия и дипломация в Средновековна България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .315
Григори Симеонов. Топография и дипломация. Изборът на място за среща при българо-византийските преговори на високо равнище през VIII – X век . . . . . . . . . 339
Михаил В. Бибиков. Договори на Русия с гърците в контекста на международните отношения. . . . . . . . . . . .367

Peter Schreiner. Eine venezianische Quelle zur bulgarischen Geschichte: die Chronik des Giovanni Diacono. . . . . . . . . . .384
Женя Жекова. Две бронзови матрици на цар Петър І (927 – 969), намерени в Плиска . . . . . . . . . . . . . . . . . . 394
Лиляна Симеонова. Лиудпранд Кремонски за италианскатаполитика на Роман I Лакапин и Константин VII Багренородни . . . . . . . . . . . . . . . . . . 404
Mirosław J. Leszka. The Bulgarians’ attitude towards the 971 expedition of John I Tzimisces – some remarks. . . . . . . . . . .416
Jacek Bonarek.Tzimiskes, Svyatoslav and Bulgarians – the winners and the defeated. . . . . . . . . . . . . . . . . . .430
Mikhail Raev.
 The textual discrepancies amongst the mediaeval Russian chronicles about the Balkan campaign of Prince Sviatoslav in 971 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 442
Йоанна Бенчева.Трапезата на владетеля в балканското средновековие (Х–ХV век). . . . . . . . . . . . .449
Анастасия Добычина. «Под одним ярмом» с Византией: болгары и болгарские земли в составе Византийской империи (1018 – 1185) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 476
Иван Йорданов, Димитър Стоименов. За колекцията от средновековни печати, намерени в Скопие. . . . . . . . . . .498
Анелия Маркова. Въстанието на Петър и Асен през „призмата“ на едно слънчево затъмнение . . . . . .518
Виолета Нешева. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Пантанаса“ – мемориал на деспот Алексий Слав . . . . . . . . . 535
Александър Николов. Кумани и българи срещу латинци (няколко фрагмента от Морейската хроника). . . . . . . . . . .565
Евелина Минева. Известен, но останал неразгадан византийски извор за Българското царство: „
Πορνικὴ γὰρ ἡ βασιλεία τῶν Βουλγάρων. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .581
Мирена Славова. Шеста книга от Историята на Георги Пахимер като извор за историята на възобновеното Българско царство (нов превод с бележки и коментар) . . . . . 596
Кирил Господинов. Георги Пахимер, Пиер Пусин и хронологията на събитията в България през 1277 – 1279 г. . . 621
Сашка Георгиева.Брачната дипломация на цар Георги І Тертер с татарите . . . . . . . . . . . . . . . . . 654
Явор Митов. Рисунките графити – извор за средновековната народна култура. Примерът от църквата „Св. Георги“ в Кюстендил . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 671
Тома Томов.Гербове-графити от храма „Св. София“ в Константинопол. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .679
Елка Бакалова, Любен Домозетски. Център и периферия. Стилови тенденции в стенната живопис по българските земи през ХІV век. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .694
Елена Костова. Светогорските метоси в Мелник според три документа от ХІV век, регламентиращи владенията на Атон . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 715
 Калина Минчева. Сведения за историята на манастира „Св. Йоаким Сарандопорски (Осоговски)“ . . . . . . . . . . . . 729

Силвия Аризанова. Проблеми на селищната мрежа в Лудогорието през ХІІІ–ХV век . . . . . . . . . . . . . . . . . 749
Владимир Ангелов. Пловдив във византийските исторически съчинения от ХV век. . . . . . . . . . . . . . . 768
Mihailo St. Popović. The Holy Mountain of Athos as Contact Zone between Venice and the Ottoman Empire in the 15th Century . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 774
Анисава Милтенова, Иван И. Илиев. Един щрих към творчеството на митрополит Киприан . . . . . . . 784
Станоје Бојанин. Константин Философ Костенечки, крвојастије“ и празници. . . . . . . . . . . . . . . . .795
Ирена Шпадиер. Антологический состав Хиландарской рукописи № 505 . . . . . . . . . . . . . . . . . . 815
Надя Манолова-Николова. Бележки върху псалтир от 1495 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 828
Ангел Николов. Български приписки върху московското старопечатно издание „Книга о вере“ (1648) от фондовете на Народната библиотека „Иван Вазов“ в гр. Пловдив. . . . . .834
Съкращения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 843

Календар

Календар