Исторически факултет

Георги Раковски. Автентични писма и документи. Том І

Двутомното издание е подготвено по повод на 200-годишнината от рождението на Съби (Сава) Стойков Попович – Георги Раковски (1821–2021), и включва факсимилета на материали от неговия архив с необходимите бележки към тях. В настоящия първи том са събрани документи, отразяващи живота и неговата обществена и книжовна дейност такива, каквито възрожденецът ги е замислял и собственоръчно е описал. Включени са още писма до него, до различни институции в Русия и Румъния, устави и планове, малко познати вестникарски броеве. Документите са подредени хронологично с идеята читателите да проследят житейския път на нашия герой и израстването му като общопризнат национален водач. Водени от разбирането, че в днешното пренаситено с електронни информационни източници време любородният читател трябва да бъде подтикнат сам да се потруди над ръкописите, съзнателно се отказахме „да разчетем” и да осъвременим отделните текстове. Така всеки, който посегне към настоящото издание, ще се изправи пред предизвикателството да се докосне до автентичното писмено наследство на котленеца и да се опита да възприеме през неговия неравен, на места и не съвсем ясен почерк вълненията, искреността на намеренията, пламенността на идеите, силата на разочарованието, горестта от предателството, възторга от успеха – цялата широка палитра от бурно преживяното в краткия земен път на Георги Раковски.

Към всеки документ са приложени коментарни бележки, в които са посочени мястото на съхранение, архивната сигнатура и наличната научна публикация. Пояснени са някои от по-важните моменти в живота на Раковски, имена на хора от епохата, събития от политически, културен и стопански характер. Поради специфичните особености на използвания през XIX в. книжовен език, без установени норми, в писмата често са използвани турцизми, гръцки фрази или текстове на гръцки език, диалектно изговаряни и написани думи, които са запазени в техния автентичен вид. Някои от представените документи са преведени, а за други са посочени най-подходящите източници с превод на съответните текстове, като коректно са цитирани използваните автори, сборници и монографии.

От

ISBN: 978-954-07-5573-1
Издание: 2023
Страници: 344

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи 5

1. Писмо на Неофит Бозвели до Георги С. Раковски в Цариград, 12.09.1841 г. 11

2. Писмо на Георги С. Раковски до баща му Стойко Попович в Котел, 2.08.1848 г. 13

3. Писмо на К. Моравенов до Георги Раковски в Узунджово, 3.09.1849 г. 16

4. Договор за откупуване налозите на Узунджовския панаир, 19.09.1849 г. 18

5. Писмо на Георги Раковски до Стоян Д. Каблешков [Пловдив], 4.08.1850 г. 20

6. Писмо от Георги С. Раковски до баща му Стойко Попович в Котел, 11.05.1851 г. 21

7. Писмо на Георги Раковски до външния министър на Османската империя Коджа Мустафа Решид паша, 13.08.1853 г. 25

8. Джобен бележник на Георги С. Раковски, 18.06 – 8.08.1854 г. 26

9. Неповинний българин, разпален от любовта на Отечеството, 13.09.1854 г. 32

10. Писмо от Георги Раковски до Гаврил х. Денкович в Свищов [29.12.1856 г.] 79

11. Писмо на Георги Раковски до Сава Генчов, Петър Оджаков, Павел Тодоров и Иван Касабов в Белград [след 20.02.1857 г.] 81

12. Писмо на Георги Раковски до Иван Кулин в Белград, 04.1857 г. 83

13. Писмо на Георги Раковски до Христо Гешов във Виена, 04.1857 г. 85

14. Писмо на Н. [Никола] П. Тъпчилещов до Д. [Данило] Медакович в Нови Сад, 8.05.1857 г. 90

15. Писмо на Георги Раковски до Никола Тъпчилещов в Цариград, 20.05.1857 г. 93

16. Писмо на Георги Раковски до Генералното консулство на Гърция във Виена [29.05.1857 г.] 96

17. Писмо на Георги Раковски до Павел Тодоров и Иван Касабов в Белград [началото на 06.1857 г.] 97

18. Брой 1 на в. „Българска дневница”, 26.06.1857 г. 99

19. Пробен брой на „Дунавски лебед” [вер. средата на 08.1857 г.] 103

20. Позив на Георги С. Раковски към всички родолюбиви българи [вер. втората половина на 12.1857 г.] 111

21. Позив на спомоществование за учреждения на една българска книжевна община, краят на 12.1857 г. 115

22. Писмо от Георги С. Раковски до Иван С. Иванов, в Кишинев [вер. от средата на 03.1858 г.] 117

23. Писмо на Георги Раковски до Иван Кишелски в Петербург, 05.05.1858 г. 136

24. Писмо на Георги Раковски до Иван Иванов в Петербург [ок. 14.05.1858 г.] 139

25. Писмо на Георги Раковски до Драган Цанков в Цариград, 15.05.1858 г. 141

26. Прошение от Георги С. Раковски до попечителя на Одеския учебен окръг Николай Ив. Пирогов [вер. 07–08.1858 г.] 145

27. Пробен брой на в. „Дунавски лебед” [07 – 08. 1858 г.] 147

28. План за освобождение на България, лятото на 1858 г. 158

29. Прошение от Георги С. Раковски до Комитета на Одеската цензура, 25.06.1859 г. 163

30. Програма на литературен вестник „Български древности” [след 06.1859 г.] 165

31. Писмо на Йосиф Дайнелов до Георги Раковски, 14.09.1860 г. 166

32. Българский за независимо им священство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград, 1860 г. 170

33. Начало на католическото движение в България и днешното му положение [07.1860 г.] 218

34. Писмо на Теофан Райнов до Георги Раковски в Белград, 6/18.[10].1861 г. 239

35. Писмо на А. Убичини до Георги Раковски, 20.11.1861 г. 242

36. План за освобождение на България [краят на 1861 г.] 244

37. Писмо на Стоян Буйнов до Георги Раковски в Белград, 22.11.1861 г. 248

38. Статут на Привременното българско началство в Белград, 14.06.1862 г. 250

39. Писмо на Георги Раковски до Теохар Папазов в Груя, 27.06.1862 г. 252

40. Позив към българския народ, 01.08.1862 г. 257

41. Устав на дружеството за издаване на в. „Бъдущност”, 10.1863 г. 259

42. Ръкопис на Георги С. Раковски относно произхода на кирилицата, 1865 г. 267

43. Българскиый стар народ и негова писменост [б.д.] 287

44. Журнал [вер. 1858 г.] 290

45. Писмо на Н. Първанов до Георги Раковски [Букурещ], 09.01.1866 г. 310

46. Съдържание на житието ми [вер. 1866 г.] 312

47. Житие Г. С. Раковскаго, написано от него самаго [вер. 1866 г.] 319

48. Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето, 01.01.1867 г. 331

Календар

Календар