Заместник-декан по научно-изследователската дейност

Българско възраждане
Щ
Проф. д-р Надя Манолова-Николова е преподавател по История на Българското възраждане. От 2019 г. е заместник-декан по научно-изследователската дейност на Исторически факултет към СУ “Св. Климент Охридски”.
Приемно време:

понеделник 13.00-15.00 в каб. 40А

Електронна поща:
Телефон:

02 9308/223

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на България ХV-ХІХ в.; Българско възраждане; християнският свят на възрожденските българи; история и природни бедствия ХV-XIX век; културна и социална история на българското общество XVIII - XIX век; Испания и Балканите XVIII - XIX век.
  • Биографични данни
    • 1982 Завършила специалност История в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
    • 1983 Асистент в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
    • 1990 Доктор по история: “Кооперативното движение в България 1944-1954 г.”
    • 1996 Главен асистент
    • 2005 Доцент
    • 2017 Професор
  • Специализации
    • 2009 г. – Барселонски Публичен Университет, Библиотеката на Резерва, Филологически факултет, Барселона, Испания.
    • 2012 г. Университета в Белград, Философски факултет, Сърбия.
    • 2014 г. Национален исторически архив в Мадрид, Испания
    • 2018 Национален исторически архив – Мадрид; Национална библиотека – Мадрид, Испания
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Българското църковно строителство през 30-те години на XIX в. (историографски бележки). Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. София.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Църква и вяра /18-20 в./ в „Известия на музеите от Северозападна България – историографски проблеми. Международна научна конференция “Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко XIX – XX в.”, 24-25 октомври 2013 г., Видин.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, За една колекция от рисувани кръстове в Пернишкия исторически музей. Научна конференция “60-години Исторически музей гр. Перник”, 21 ноември 2013 г. Перник.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Децата сираци през Възраждането – бележки. Научна конференция “Детето, децата, детството (Етнокултурни аспекти)”, 1-2 юни 2018, Сопот.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Османотурски документи за Брезник и Брезнишко 17 – 19 в. Научна конференция, посветена на 60-годишнината на организирано музейно дело в град Брезник, 14 юни 2018, Брезник.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Памет за рударството в (Средна) Западна България. Научна конференция “Кюстендилски четения 2018” Тема на научния форум “Памет и забрава в историята”, 1-3 юни 2018, Кюстендил.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Испанската дипломация за Източната криза 1875 – 1876 г. 2018.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, За митрополит Евстатий Нишавски (Пелагонийски) 1874 – 1878 г. 2018, Пазарджик.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Допълнение към учебния разказ – история на природните бедствия на Балканите 15- нач. на 19 в. Летен национален дидактически семинар в Китен, Тема “Общество, памет и образование (История и обществени нагласи), 25-29 юни 2018 Китен.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Пирот и българските митрополити 1867 – 1878 г. 2019.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Пиротските спомоществователи през 40-50-те години на 19 в. Международна научна конференция “ДАРИТЕЛСТВО И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ ХІХ В. по примера на братята
      Евлоги и Христо Георгиеви”,  посветена на 200-годишнината от рождението на Евлоги Георгиев, 4 октомври 2019 г., София.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Котленските спомоществователи през 1846 г. Национална конференция “Котел и Старопланинският регион. Икономика, миграции, общество”, 15-16 ноември 2019, Котел.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, За първия български митрополит в Пирот – Партений НишавскиНаучна конференция “Общество, култура, образование”, 23-24 октомври 2019, Брезник.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Неизвестен документ за самоковския зограф Костадин Вальов. 2021.
    • Секционен доклад, Надя Манолова-Николова, Българската историография за чумните и холерните епидемии по българските провинции на Османската империя (XVII – XIX в.). Конференция на тема “От Чертната смърт до холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в.”, 15 март 2022 г., София.
  • Членство в научни организации

    Българско историческо дружество

  • Членство в редколегии
    1. Надя Манолова-Николова, Известия на Общински исторически музей-Брезник, т. 1, Участие в редколегия. 2018
    2. Надя Манолова-Николова, Известия на Общински исторически музей Брезник т. 3, Участие в редколегия. 2021
  • Проекти
    • Надя Манолова-Николова, Видин и Видинският район ХІХ-ХХ век., Ръководител, Номер на договора:№ 81 / 2008 г.
    • Надя Манолова-Николова, Традициите в крак с времето, Член, ФНИ на МОМН, Номер на договора:DTK, 02/13 от 16.12.2009 г.
    • Надя Манолова-Николова, Религия и идентичност при банатските българи, Ръководител, Номер на договора:№ 6/15. 05. 2009 г.
    • Надя Манолова-Николова, Преходът: гласове, образи и памет, Член, ФНИ на МОМН, Номер на договора:02/1-16.12.2009 г.
    • Надя Манолова-Николова, Климат и история: дендрохронологична, климатична и историческа реконструкция на българското минало, 1500-2000 г., Член, ФНИ на МОМН, Номер на договора: TK02-338 (TK_09_0710), 2009 г.
    • Надя Манолова-Николова, Испански документи във Фондовете на Държавен исторически архив от епохата на Българското Възраждане, Член, Номер на договора: № 263/ 16. 05. 2009 г.
    • Надя Манолова-Николова, Испански документи за Балканите и българите ХVІІІ – ХХ в., Член, Номер на договора:№ 177/ 16.05.2013 г.
    • Надя Манолова-Николова, Документи за Балканите и българите в Мадридските архиви, Член, Номер на договора:№ 108/8.05.2014 г.
    • Надя Манолова-Николова, Превод и систематизация на испански документи от Националния исторически архив – Мадрид., Ръководител, Номер на договора:№ 84/2015 г.
    • Надя Манолова-Николова, „ИСПАНСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ХІХ – ХХ в.“, Член, Номер на договора:Договор № 234/2016 г.
    • Надя Манолова-Николова, Кюстендил и Кюстендилският район през Възраждането – теренни наблюдения., Ръководител, 2017 г.
    • Надя Манолова-Николова, Испански документи за българската история ХVІІІ – ХХ в., Член, Номер на договора: 137 / 21.04.2017 г.
    • Надя Манолова-Николова, Проучване на испански документи за Балканите и България(ХІХ и ХХ в.) от Националния исторически архив и Националната библиотека в Мадрид, Ръководител, Номер на договора:№ 80-10-195 / 2018 г.
    • Надя Манолова-Николова, „Котел и Старопланинският регион – икономика, миграции, общество (краят на XIX – началото на ХХ в.)“, Член, , Номер на договора:Договор № 80-10-103/ 15.04.2019 г.
  • Избрани публикации

    Книги:

    1. Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, Летописни бележки от Средна Западна България XVI-XX век, ISBN:ISBN 954-607-264-8 , ЛИК, София, Ref, Рецензирано, 1999.
    2. Бони Петрунова, Валери Григоров, Надя Манолова-Николова, Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, ISBN:ISBN 954-8872-28-5, IMIR , София, Ref, Рецензирано, 2001.
    3. Надя Манолова-Николова, Чумавите времена 1700-1850, ISBN:ISBN 954-90589-9-9, ИФ-94, София, 2004.
    4. Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, Исторически изследвания за Средна Западна България XV-XIX век, ISBN:ISBN 978-954-07-3746-1, УИ “Св. Климент Охридски”, София, 2014.
    5. Надя Манолова-Николова, Красимира Табакова, Испания, Балканите и българите XVIII – XIX век, ISBN:ISBN 978-954-07-4041-6, УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, 2015.
    6. Надя Манолова-Николова, Българите, църковното строителство и религиозната литература (30-40-те години на ХІХ век), ISBN:ISBN 978-954-07-4175-8, УИ ” Св. Климент Охридски” , София, Рецензирано, 2016.

    Учебник:

    1.  Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Милчо Лалков, Любомир Огнянов, Гееорги Николов, Людмила Зидарова, Валери Колев, Веселин Янчев, Надя Манолова , Петър Ангелов, История на България. Разширени планове и тестове за конкурсен изпит, 2000.
    2. Таня Бонева, Диляна Ботева-Боянова, Надя Манолова-Николова, Галин Георгиев, Виолета Коцева, Анета Петрова, Георги Стойчев, Културно-историческото наследство като национално богатство, ISBN:978-954-07-3369-2, УИ “Св. Климент Охридски”ISBN 978-954-07-3369-2 , София, Рецензирано, 2012.

    Съставителство:

    1. Сб. Историята, истината, историкът, Юбилейно издание по случай 80-годишнината на професор Николай Генчев, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012, съставители Манолова-Николова, Н., Вълчев, Г.

    Статия в научно списание:

    1. Надя Манолова-Николова, Преходът между две епохи в Трънско-Брезнишкия край 1877-1879 г., Родина, Списание за българска историческа литература Родина , брой:III – IV, м. юли – декември , 1997, стр.:153-173, 1997.
    2. Надя Манолова-Николова, Знано буди кой прави цркву…“ (Църквата „Св. Вмк Димитрий“ на с. Ярловци в Трънския край, Балканистичен форум, брой:1, 1997, стр.:69-81, doi:ISSN 1310-397, 1997.
    3. Надя Манолова-Николова, Здравко Пеев, Документи за освобождението на района Трън – Брезник ( 1878-1879г.), История, брой:1, 1998, стр.:30-37, doi:ISSN 0861-3710, 1998.
    4. Надя Манолова-Николова, Приписки и микроистория, Историческо бъдеще, брой:1-2, 1999, doi:ISSN – 1311-0144, 1999.
    5. Надя Манолова-Николова, Das mittlere westbulgarien 1877-1879 (übergang zwischen zwei Epochen), BHR, брой:1-2, 2000, стр.:41-55, doi:ISSN – 0204- 8906 , Web of Science, 2000.
    6. Надя Манолова-Николова, Нишавските владици през ХІХ век, История, брой:1, 2001, стр.:10-12, doi:ISSN 0861-371, 2001.
    7. Надя Манолова-Николова, Елена Попова, Царибродският кръст “Св. Троица”, Минало, брой:1, 2004, стр.:25-35, doi:ISSN 1310-341, 2004.
    8. Надя Манолова-Николова, Датировка и локализация на една приписка за чумата, Paleobulgarica, Старобългаристика., том:ХХХ, брой:2, 2006, стр.:80-84, doi:ISSN 0204 – 402, 2006.
    9. Надя Манолова-Николова, Българските учители в смесените етнически региони/примерът на гр. Омуртаг-първата половина на ХХ век/, История, брой:2, 2006, стр.:11-20, doi:ISSN 0861-371, 2006.
    10. Надя Манолова-Николова, Възрожденска микроистория: Манастирът „Св. Св. Кирик и Юлита” в Нишавската епархия през 18-19 в., Балканистичен форум, том:XVIII Памет и забрава, брой:1-2-3, 2009, стр.:252-269, doi:ISSN 1310-3970, 2009.
    11. Надя Манолова-Николова, Испански документи за Софийско -Пловдивската католическа епархия в края на XVIII век, Историческо бъдеще, брой:1-2, 2010, стр.:237-245, doi:ISSN 1311-0144, 2010.
    12. Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, Les localités au courant de Gorna Struma pendant les 15-17éme sieclés (Histoire bréve), BHR, брой:1-2, 2010, стр.:16-43, doi:ISSN – 0204 – 8906 , Ref, Web of Science, 2010.
    13. Надя Манолова-Николова, Шуменската църква “Св. Възнесение/Св. Георги” 1829-1831 г., Историческо бъдеще, брой:1-2, 2012, стр.:220-231, doi:ISSN – 1311-014, 2012.
    14. Надя Манолова-Николова, Църква и вяра (ХVIII-XX в.) в българската историческа периодика от прехода (1990-2010 г.) /библиография/, АНАМНЕЗА, том:VIII, брой:3, 2013, стр.:183-214, 2013.
    15. Надя Манолова-Николова, Църква и модернизация: Бележки за първата половина на ХІХ век, Исторически преглед, брой:кн. 3-4, 2014, стр.:47-58, doi:ISSN – 0323 – 974, 2014.
    16. Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, Рисувани надгробни и оброчни кръстове от Средна Западна България, Известия на РИМ-Перник., том:2, 2014, стр.:248-287, doi:ISSN – 1313-407, 2014.
    17. Надя Манолова-Николова, Испания, ген. Хуан Прим и Кримската война, ИИИИ, том:т. ХХХI, 2014, стр.:269-286, doi:ISSN – 2367 – 5187, 2014.
    18. Надя Манолова-Николова, Митрополитският храм “Св. Неделя” в София 1820 – 1821 г., Исторически преглед/излиза 2018, брой:кн. 3-4, 2017, стр.:130-156, doi:ISSN – 0323 – 9748, 2017.
    19. Надя Манолова-Николова, Първият български митрополит в Пирот – Партений Нишавски 1867 – 1874 г., Известия на общински исторически музей – Брезник, том:т. II, 2019, стр.:107-116, ISSN (print):2603-5049, 2019.
    20. Надя Манолова-Николова, Стоян Шиваров, Османотурски документи за Брезник и Брезнишко ХVІІ – ХІХ в., Известия на Общински исторически музей Брезник, том:І, 2019, стр.:73-86, ISSN (print):2603, ISSN (online):5049, PhD, 2019.
    21. Надя Манолова-Николова, Известия на Общински исторически музей – Брезник, том II, 2019 г., Известия на Общински исторически музей – Брезник, том:III, 2020/2021, стр.:186-191, ISSN (print):2603-5049, 2020/2021.
    22. Nadya Manolova-Nikolova, Hristiyan Atanasov, Taking Care of Orphans’ Properties: the Funds for Orphans in the Danube Vilayet of the Ottoman Empire (1864–78), Turkish Historical Review, 2022, pages:1-27, ISSN (print):1877-5454, ISSN (online):1877-5462, Ref, IF ( – 2022), SCOPUS, SJR ( – 2022), 2022.

    Статия в поредица:

    1. Надя Манолова-Николова, Български източници за чумата в Османската империя (ХVІІІ-ХІХ в.)., В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на проф. Н. Генчев., редактор/и:Елка Дроснева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2002, стр.:129-134, doi: ISBN 954-07-1738-8, 2002.
    2. Надя Манолова-Николова, Православната църква в живота на възрожденския българин., Българската църква през вековете. , редактор/и:Петко Петков, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2003, стр.:170-178, doi: ISBN 954-07-1698-5, 2003.
    3. Надя Манолова-Николова, Наблюдения върху чумните епидемии и култа към Св. Харалампий., Сб. Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – нач. на ХХ в.)., редактор/и:Пламен Митев, издателство:ИФ-94, 2003, стр.:203-230, doi:ISBN 954-90589-5-6, 2003.
    4. Надя Манолова-Николова, Приписките – възможностите на различните подходи., Известия на РИМ – Перник., брой:т. 1, редактор/и:В. Пауноа, М. Добрева, А. Бакъмска, Ф. Михайлов, П. Желева, издателство:Аргус, 2008, стр.:254-264, doi:ISSN 1313-4078, 2008.
    5. Надя Манолова-Николова, La cultura europea contra la peste en los Balcanes durante el siglo XVIII-XIX. , Actas del IX Congreso “Cultura Europea”. Pamplona, 24-27 de octubre de 2007., редактор/и:I. Pastor, M. Casrtillo, R. García, I. Olejua, J. Vázques, M. Villela, издателство:Universidad de Navarra, 2009, стр.:443-449, 2009.
    6. Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, Селища от Горна Струма ХV-ХVІІ век, Известия на РИМ – Кюстендил., брой:т. XVI, издателство:Велико Търново, 2010, стр.:95-117, doi:ISSN 0861-434, 2010.
    7. Надя Манолова-Николова, Българското църковно строителство през 30-те години на ХІХ в., Християнство и култура, брой:2 /89/, издателство:Комунитас , 2014, стр.:99-105, doi:ISSN – 1311 – 9761, 2014.
    8. Надя Манолова-Николова, Ангел Апостолов и др., Българската еволюция през Възраждането – примери от църковното строителство през 30-те години на ХІХ в., Кюстендилски четения, том:Историята между революцията и еволюцията, брой:23 (2017), редактор/и:В. Дебочички, Г. Николов, Св. Живков, М. Милчева, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски” , 2018, стр.:103-111, ISBN:ISBN 978-954-07-4594-7, 2018.
    9. Надя Манолова-Николова, Религиозната литература за българите (първата половина на ХІХ век), Известия на Исторически музей Кюстендил, брой:т. ХХ, редактор/и:Светослава Филипова, Веска Спасова, Явор Митов, Десислава Стоичкова, издателство:Фабер, 2019, стр.:383-398, ISSN (print):0861–4342, 2019.
    10. Надя Манолова-Николова, Партений Зографски, Поленински и Нишавски /Биографични бележки/, Биографични очерци., брой:том I, редактор/и:Пламен Митев , издателство:Университетско издателство, СУ., 2021, стр.:9-41, ISBN: ISBN 978-954-07-5102-3, 2021.

    Статия в сборник (на конференция и др.):

    1. Надя Манолова-Николова, Търговски сдружения и обществено поведение., Създаване и развитие на модерни институции в българското възрожденско общество, редактор/и:Пламен Митев, 1996, стр.:83-99, 1996.
    2. Надя Манолова-Николова, Елка Димитрова Дроснева, Веселин Трайков, Георги Стойчев, Дарина Илиева-Петрова и др., Идеята за висше българско училище във възрожденския печат, Далителите, редактор/и:Елка Дроснева, издателство:ЛИК, 1998, стр.:141-152, doi:ISBN 954-607-176-5, 1998.
    3. Надя Манолова-Николова, Манастири в Средна Западна България, Държавността в историята, редактор/и:Елка Дроснева, издателство:ИФ-94, 2001, стр.:36-46, doi:ISBN954-90589 3-Х, 2001.
    4. Надя Манолова-Николова, Андрей Пантев, Ася Николова, Божидар Димитров и др., Дарове за здраве, Българското дарителство. История, съвременност и перспективи, редактор/и:Андрей Пантев, издателство:Карлово, 2003, стр.:28-36, doi: ISBN 954-90589-7-2, 2003.
    5. Надя Манолова-Николова, Карантинната система на Балканите, Историки, т. 2, Научни изследвания в чест на доц.д-р Стоян Танев., издателство:УИ на Шуменски университет , 2007, стр.:134-145, doi: ISBN 978-954-577-495-9, 2007.
    6. Надя Манолова-Николова, Рударство и свети места /примерът на гр. Брезник/, сб. В света на човека, В чест на проф. д.и.н. Ив. Георгиева, т.2, редактор/и:Дж. Маджаров, Кр. Стоилов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:177-192, doi: ISBN 978-954-07-2716-5, 2008.
    7. Надя Манолова-Николова, За букурещките българи – Ан. Х. Г. Полизов, Д. Х. Й. Бакалоглу и С. Попович, Балканските измерения на братя Мустакови, Сборник с материали от международна научна конференция Габрово, 18-19.09.2007., редактор/и:Ваня Рачева Пламен Митев, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:258-266, doi:ISBN 978-954-07-2778-3, 2008.
    8. Надя Манолова-Николова, Едно писмо от Знеполски Пеев архив, Етнически и културни пространства на Балканите, сб. В чест на проф. Цв. Георгиева, ч. 1, редактор/и:Светлана Иванова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:565-571, doi:ISBN 978-954-07-2713-4 (ч.І), 2008.
    9. Надя Манолова-Николова, Документи за Нишавската епархия от средата на ХІХ в., Университетски четения и изследвания по българска история, ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, doi: ISBN 978-954-07-2768-4, 2008.
    10. Надя Манолова-Николова, “Златното” време на детството-възрожденски аспект, сб. И настъпи време за промяна. Образование и възпитание в България 19 – 20 в., редактор/и:Ал. Костов, Д. Парушева, Р. Прешленова, издателство:,Институт по Балканистика при БАН, 2008, стр.:9-15, doi: ISBN 978-954-92231-2-5, 2008.
    11. Надя Манолова-Николова, За житието на св. Харалампий, Българската православна църква -традиции и настояще, редактор/и:П. Павлов Л. Зидарова, издателство:ИК “Гутенберг”, 2009, стр.:115-123, doi:ISBN 978-954-617-058-3, 2009.
    12. Надя Манолова-Николова, За ранната история на Нишавската епархия, Sine ira et studio, Изследвания в памет на проф. З. Маркова, издателство:Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 2010, стр.:326-338, doi:ISBN 978-954-322-344-2, 2010.
    13. Nadia Manolova-Nikolova, Spanish Records of Istanbul at the End of the 18 th Century, Empires and Peninsulas, Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699 – 1829, редактор/и:P. Mitev, I. Parvev, M. Baramova, V. Racheva, издателство:LIT Vergland Dr. W.Hopf Berlin, 2010, стр.:115-125, doi:ISBN 978-3-643-10611-7 , Ref, Web of Science, 2010.
    14. Надя Манолова-Николова, Село Радово в Трънския край /ХV-ХІХ в./, сб. Факти и мистификации в старите текстове, редактор/и:Б. Христова, Ел. Узунова, издателство:ИК “Гутенберг”, 2011, стр.:333-349, doi: ISBN 978-954-617-119-1, 2011.
    15. Надя Манолова-Николова, Въпроси към историята на Етрополе, Етрополската книжовна школа и българският ХVII век, издателство:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, 2011, стр.:9-17, doi:ISBN 978-954-523-121-6, 2011.
    16. Надя Манолова-Николова, Храмове и политика: българското църковно строителство (1812-1821), Българското възрожденско общество, проблеми, борби и постижения, редактор/и:Ил. Тодев, О. Тодорова, Пл. Божинов, А. Кирилова, издателство:АИ „Проф. М. Дринов” София, 2012, стр.:104-114, doi:ISBN 978-954-322-544-6, Ref, Web of Science, 2012.
    17. Надя Манолова-Николова, Русия и българското въстание от 1850 г., Историята, истината, историкът, Юбилейно издание по случай 80-годишнината на проф. Николай Генчев, редактор/и:Милета Милчева, издателство:Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2012, стр.:132-144, doi:ISBN 978-954-07-3438-5 , Ref, Web of Science, 2012.
    18. Надя Манолова-Николова, Йордан Иванов в Испания, сб. Кюстендилски четения 2007, Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностите и регионите. ИФ-СУ „Св., издателство: lib.sudigital.org/record/18923/files/SUDIGTL-BOOK-2012-028.pdf , 2012, стр.:84-90, 2012.
    19. Надя Манолова-Николова, Гравюри за Османската империя от ХVІ век в Испания, Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време, редактор/и:доц. д-р Красимира Мутафова, издателство:Фабер, 2012, стр.:389-393, doi:ISBN 978-954-400-721-8, 2012.
    20. Надя Манолова-Николова, Бележки за Етрополе през 18-19 в., История и култура на старопланинското население. По примера на общините Етрополе и Сунгурларе, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:121-132, doi:ISBN 978-954-07-3543-6, 2013.
    21. Nadya Manolova-Nikolova, Spain and the Crimean war, Power and Influence in South-Eastern Europe 16 th-19-th century, редактор/и:P. Mitev, I. Parvev, M. Baramova, V. Racheva.(Eds), издателство:LIT, 2013, стр.:367-374, doi: ISBN 978-3-643-90331-0, 2013.
    22. Надя Манолова-Николова, Църква и вяра (XVIII-XX в.) в Известията на музеите от Северозападна България (историографски бележки), Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХІХ XX в.), Сборник с материали от Международна научна конференция, Видин, 24-25 октомври 2013 г., редактор/и:Св. Кръстева, издателство:Веда Словена, 2014, стр.:46-61, doi: ISBN 978-954-8846-26-4, 2014.
    23. Надя Манолова-Николова, Димитър Димитров, Природни бедствия във времето на Софроний – Дендрохронология и дендрохронологически анализи, Софроний Врачански- книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от Международна научна конференция, София., издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:148-161, doi:ISBN 978-954-07-3645-7 , PhD, 2014.
    24. Надя Манолова-Николова, Испански документ за Европейска Турция от XIX век, Двувековният път на едно понятие „Балканският полуостров” (1808 – 2008 г.), редактор/и:Ив. Първев, М. Баръмова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:83-94, doi:ISBN 978-954-07-3290 -9, 2014.
    25. Надя Манолова-Николова, Милена Петкова-Енчева, За чумната епидемия на Балканите в края на ХVII – началото на XVIII в., Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев, редактор/и:Борислав Кременски, издателство: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2015, стр.:166-171, doi:ISBN 978-954-322-846-1, 2015.
    26. Надя Манолова-Николова, За холерата в Османската империя през 60-те години на ХІХ век /По материали от българския възрожденски печат/, Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, редактор/и:Милета Милчева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:235-244, doi:ISBN 978-954-07-4074-4, 2016.
    27. Надя Манолова-Николова, Църква и вяра /ХVІІІ – ХІХ В./ в българската историческа периодика от прехода 1990 – 2010 г. /Библиография от централните софийски издания/, Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов /1943 – 2012/, редактор/и:В. Гюзелев, издателство:ИК “Гутенберг”, 2017.
    28. Надя Манолова-Николова, Трънската каса за сираци 1872 – 1875 г., Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности, редактор/и:Ваня Рачева, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски”, 2017, doi:ISBN 978-954-07-4352 -3 , в сътрудничество с чуждестранни учени, 2017.
    29. Надя Манолова-Николова, Иван Русев, Марко Димитров, Пенчо Пенчев, Сирашките каси в Османската империя – Трънската каса 1872 – 1875 г. В: Известия на ЦСИИ, т. 2, Разнообразието в българското стопанско историческо развитие, редактор/и:Иван Русев, издателство:Варна, 2017, стр.:375-387, doi:ISSN 2534 – 9244, Ref, 2017.
    30. Надя Манолова-Николова, Българската еволюция през Възраждането – примери от църковното строителство през 30-те години на ХІХ век, Войни, революции памет, редактор/и:К. Грозев Р. Михнева, издателство:София, Камея, 2017, стр.:20-28, doi:ISBN 978-619-7084-36-8 , в сътрудничество с чуждестранни учени, 2017.
    31. Надя Манолова-Николова, Антоанета Кирилова, Валери Колев, и др., Испанско сведение за българското въстание от 1850 г., Изследвания и материали за Видин и Видинско, т. ІІІ, редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:135-142, doi:ISBN 978-954-07-3647 – 1, 2018.
    32. Надя Манолова-Николова, Допълнение към учебния разказ – история на природните бедствия на Балканите 15 – нач. на 19 в., Общество, памет, образование. /История и обществени нагласи/ т. 4, редактор/и:Красимир Кръстев; Тодор Мишев, издателство:ИК Силует ЕООД, 2018, стр.:50-63, 2018.
    33. Надя Манолова, Пенка Данова, Калина Минчева, Анна Леонтиева и др., Българското църковно строителство през 30-те год на ХІХ в.(историографски бележки), Трети международен конгрес по Българистика, 23 – 26 май 2013 г., т. 21, редактор/и:Т. Попнеделев, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:39-51, doi: ISBN 978-954-07-3840-6, в сътрудничество с чуждестранни учени, 2018.
    34. Надя Манолова-Николова, Ангел Николов, Александър Николов, Албена Миланова, и др., Бележки върху Псалтир от 1495 г., Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов, редактор/и:доц. д-р Ангел Николов, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:828-833, doi:ISBN 978-954-07-4490-2, в сътрудничество с чуждестранни учени, 2018.
    35. Надя Манолова-Николова, Храмовото строителство в периода 1812 – 1828 г., В: 200 години храм “Успение на Пресвета Богородица”, 2019, стр.:5-13, 2019.
    36. Надя Манолова-Николова, Децата сираци през Възраждането – бележки, Градиво за изследване на детето, децата и детството. кн. 1, редактор/и:Маргарита Карамихова; Борислава Петрова, издателство:Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий” ; ВТУ , 2019, стр.:9-21, ISBN:978-619-208-202-4, 2019.
    37. Надя Манолова-Николова, Пламен Митев и др., Пиротските спомоществователи през 40-50-те години на 19 в., Дарителство и предприемачество на Балканите през 19 в. по примера на бр. Евлоги и Христо Георгиеви, редактор/и:Пламен Митев, издателство:Университетско издателство, СУ., 2020, стр.:79-91, ISBN: ISBN 978-954-07-5038-5, 2020.
    38. Надя Манолова-Николова, Иван Русев и др., Котленските спомоществователи през 1846 г., Котел и Старопланинският регион. Икономика, миграции, общество, София, ISBN 978-954-07-5009-5, редактор/и:Иван Русев, издателство:Университетско издателство, СУ., 2020, стр.:63-72, ISBN: ISBN 978-954-07-5009-5, 2020.
    39. Надя Манолова-Николова, Албена Миланова и др., За митрополит Евстатий Нишавски (Пелагонийски)1874 – 1878 г., Кракра 1, editor/s:Венцислава Крумова; Георги Н. Николов, Publisher:Университетско издателство “Св. Климент Охридски” София , 2020, pages:171-186, ISBN:978-954-07-4981-5, 2020.

    Студия в научно списание:

    1. Надя Манолова-Николова, Митрополит Евстатий Пелагонийски – биографични бележки, Годишник на РИМ Пазарджик, том:Х, 2019, стр.:9-34, ISSN (print):1314-2038, 2019.

    Студия в сборник (на конференция и др.):

    1. Надя Манолова Николова, Християн Атанасов, Сирашките каси в Дунавския вилает на Османската империя (60-те и 70-те години на 19 век). , Българският 19 век. Нови архиви и прочити., редактор/и:Орлин Събев; Християн Атанасов, издателство:Академично издателство “За буквите – О писменехь”, 2019, стр.:18-82, ISSN (print):978-619-185-382-3, 2019.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури