Българско възраждане
Щ
Проф. д-р Пламен Митев е преподавател по История на Българското възраждане в Исторически факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Неговата изследователска експертиза и научни публикации третират широк кръг от проблеми, свързани със стопанската и социалната история на Османската империя през ХVІІІ и ХІХ в.; различни аспекти от историята на Българското Възраждане и развитието на българския политически въпрос (центрове, дейци, програми и пропаганда); Източния въпрос и мястото на българите; създаването на дипломатически мисии и чуждата пропаганда на Балканите и т.н. В периода 2003-2007 г. е заместник-декан на Исторически факултет към СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 2007-2015 г. е декан на същия факултет.
Приемно време:

понеделник 10.00-12.00

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 208

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Стопанска и социална история на Османската империя 18-19 в.; Българско възраждане – българския политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източния въпрос); чужди пропаганди на Балканите
  • Биографични данни
    • Завършил специалност „История” в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1981 г.
    • от 1982 г. асистент по Българско възраждане;
    • 1986 г. – старши асистент;
    • 1989 г. – главен асистент;
    • 1998 – доцент;
    • 2013 – професор
    • докторска теза – „Търговията в българските земи през 18 век”, защитена през 1989 г.
  • Административни длъжности
    • 2003 – 2007 г. – зам.-декан на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
    • 2007 – 2015 г. декан на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”
  • Специализации
    • Франция
  • Членство в научни организации
  • Избрани публикации

    Книги и учебни помагала:

    1. Създаване и дейност на “Българския революционен комитет – 1875 г.”. София: ЛИК, 1998.
    2. Докосвания до Америка (ХVІІІ – началото на ХХ век). София, 2003. Съавт. Илчев, Иван; Пламен Митев
    3. Недопрочетени страници из политическото ни Възраждане. София: Стандарт, 2012.
    4. Българското възраждане. Лекционен курс. София: Стандарт, 2012.

    Съставителство:

    1. сб. Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век. С., 2004.
    2. Сб. Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). С., 2003.
    3. Сб. Предизвикателствата на промяната. С., 2006.
    4. Сб. Времето на Левски. С., 2010.
    5. Сб. Балканските измерения на фамилията Мустакови. С., 2008.
    6. Сб. 170 години от рождението на Георги Бенковски. Юбилеен сборник доклади от научна конференция, Копривщица 2013 г. Копривщица: Фабер, 2014.
    7. Сб. Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2014.
    8. Сб. В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 годишнината от рождението на професор Николай Генчев. С., Университетско издателство, 2002.
    9. Сб. Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829 , Berlin/ Münster: LiT, 2010 (Ed. with Maria Baramova, Ivan Parvev, Vania Racheva)
    10. Сб. Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th century. Berlin/ Münster: LiT, 2013 (Ed. with Maria Baramova, Plamen Mitev, Vania Racheva)
    11. Сб. Империи, граници, политики (ХIХ – началото на ХХ век). Сборник с материали от Международна научна конференция
      Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 27 и 28 февруари 2015 г. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016 (състав. Ваня Рачева)
    12. Сб. Изследвания и материали за Видин и региона. Съставителство и научна редакция Пламен Митев, Ваня Рачева. Т. II-III. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018

    Статии:

    1. Васил Левски и комитетското дело 1871-1872. (Историографски проблеми). – В: Васил Левски и Вътрешната революционна организация в борбата за национално освобождение. София: Златен змей, 2017, с. 7-19.
    2. За какво разказват старите тефтери на видинските училища от 70те години на ХІХ в. – В: Изследвания и материали за Видин и региона. Съставителство и научна редакция Пламен Митев, Ваня Рачева. Т. III. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, с. 159 – 176
    3. Генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов и българите. – В: Империи, граници, политики (ХIХ – началото на ХХ век). София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, с. 17-42
    4. „Българските граници“ в контекста на Кримската война – В: Империи, граници, политики (ХIХ – началото на ХХ век). София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, с. 57-62
    5. Българската преса в Браила до Освобождението. – В: Годишник на Регионалния исторически музей- Сливен. Т. 2. Българският периодичен печат през Възраждането. Сливен, 2011, 75-83.
    6. „До Виена и назад“ (или как българите видяха Виенското изложение от 1873 г.) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. С., 2011, 248 -259.
    7. Комитетското дело (1873-1874): дискусионни въпроси. – Във: Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Т. 13. С., 2011, 77 – 82.
    8. Юрдан Кършовски – един позабравен Ботев четник. – История, 2011, кн. 3, 37 – 42.
    9. Да се върви на бой, без да губим ни минута!” (Размисли върху отколешния спор „за” и „против” идеята на Любен Каравелов от есента на 1872 г. за вдигане на въстание в Българско). – В: Времето на Левски. С., 2010, 209 – 236.
    10. Дискусионни и нерешени въпроси по въстанието от 1850 г. – В: Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Т. 12, С., 2010, 216 – 228. [ISSN 1311-1337]
    11. A French Perspective on the Balkans from the Time of the Russo-Turkish War, 1828-1829. – In: Empires and Peninsulas: Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829. Berlin, 2010, 107 – 114.
    12. „Дано Господ ни сподоби да видим отечеството си освобожденно …” или за Кримската война, Николай Палаузов и българските въжделения от средата на ХІХ век. – В: Сб. Иван Стоянов. 60 години отдадени на историята и висшето образование. Велико Търново, 2009, 31 – 40.
    13. “Да си построим болница! (Щрихи към предисторията на търновската болница „Св. Козма и Дамян”. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. дин Цветана Георгиева. Ч. 1, Миналото-исторически ракурси. С., 2008, 549 – 564.
    14. Българското възраждане (историографски бележки). – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006,127 – 136.
    15. Априлското въстание 1876 г. (историографски предизвикателства на времето). – В: ИДА, т. 91, С., 2006, 20 – 31.
    16. Въстанието в Северозападна България през 1850 г. – Библиотека, ХІІІ, 2005, кн. 3 – 4, 96 – 100.
    17. Американският политически модел в идейните платформи на българското националнореволюционно движение. – В: сб. Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век. С., 2004, 190 – 197.
    18. Георги Бенковски и българското националнореволюционно движение през 1875 г. – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 6, С., 2004, 73 – 79.
    19. Браилското събрание от 6 март 1876 г. – ИП, 2004, № 5 – 6, 277 – 289.
    20. Два дискусионни въпроса от ранната история на Екзархията. В: Българската църква през вековете. С., 2003, 196 – 205
    21. “За” и “против” твърдението, че Левски е заловен при случайни обстоятелства. История, кн. 4-5, 2002, 124 – 128. Същият текст е препечатан и В: БРЦК в историческата съдба на българския народ. В. Търново, 2003, 191 – 197.
    22. Благотворителната дейност на абаджийския еснаф в Пловдив в началото на ХІХ в. В: Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). С., 2003, 139 – 152.
    23. Битката при Никопол в историческото съзнание на възрожденските българи. В: сб. 1396. Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. С., 1999, 78-86.
    24. Влашкото население в Пещерско през периода на османското владичество. В: сб. Армъните в България. С., 1998, 95-118.
    25. Дончо Фесчията – един от водачите на въстаниците в Ново село през 1876 г. В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 4, С., 2002, 53 – 61.
    26. Дуализъм или революция. В: сб. Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 145-152.
    27. Държавната регламентация на градското стопанство в българските земи през ХVІІІ век. В: Исторически студии, кн. 1, Създаване и развитие на модерни институции в българското възрожденско общество. С.,1996, 50-82.
    28. Една неизвестна страница от “Дневника” на БРК в Букурещ. Минало, 1997, кн. 2, 58-64.
    29. За ползата от сдружаването (щрихи от съвместната дейност на братя Мустакови и х. Христо от Габрово). – В: Балканските измерения на фамилията Мустакови. С., 2008, 44 – 59.
    30. За “славянизацията” на възрожденските българи. – В: сб. История на българите: потребност от нов подход. Преоценки. Ч. ІІ, С., 1998, 155-172.
    31. Зографският манастир и Българското възраждане. – В: Светогорска обител Зограф. Т. 1, С., 1995, 41-46.
    32. Историографски проблеми на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. – Известия на Исторически музей, Перник. Т. І, 2005, 24 – 32.
    33. Историческата книжнина за Васил Левски между две кръгли годишнини. История, 1997, кн. 5, 17-24.
    34. Комитетска жалба до Великите сили от 1873 г. – В: Иронията на историка. Сборник в памет на историка и приятеля професор Милчо Лалков. С., 2004, 69 – 78.
    35. Към 170-годишнината от рождението на Георги Бенковски. (Историографски бележки). – В: 170 години от рождението на Георги Бенковски. Юбилеен сборник доклади от научна конференция, Копривщица 2013 г. Копривщица: Фабер, 2014, 17 – 20.
    36. Любен Каравелов (опит за преценка на неговия жизнен път). – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2005, т. 7, 9 – 14.
    37. “Наредата на работниците за освобождението на българския народ” – проекция на бъдещото конституционно управление на България. – В: Васил Левски и държавността. С., 2004, 61 – 68.
    38. Национални ценности и национални интереси през епохата на Българското възраждане. История, кн. 3-4, 2000, 11-20.
    39. Наченки на българския парламентаризъм преди Освобождението. – В: Началата на българския парламентаризъм. С., 2009, 4 – 28.
    40. Недоизяснени и спорни въпроси по „Арабаконашкото приключение“ – В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 14, С., 2014, 7 – 13.
    41. Обиколката на Панайот Хитов из Влашко и Русия през пролетта на 1873 г. (Дискусионни и недоизяснени въпроси). – В: Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. С., 2004, 187 – 198.
    42. Обществено-политическата дейност на Стоян Заимов до Освобождението (дискусионни и нерешени въпроси). – В: Наше минало. Бр. 26, ноември, 2003, 22 – 28.
    43. Одринската крепост през ХІХ век. – В: Сборник с материали от юбилейна военнонаучна конференция на тема „100 години от победата на българската армия при Одрин”. София. Военно издателство, 2013, 32 – 43.
    44. Опит за групов портрет на сподвижниците на Васил Левски. (Историографски проблеми) – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 9. С., 2007, 19 – 26.
    45. Опит за личностен портрет на османските владетели през ХVІІІ в. – В: сб. Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 41-47.
    46. Организационно и идейно състояние на БРЦК през първата половина на 1873 г. – В: БРЦК в историческата съдба на българския народ. В. Търново, 2003, 69 – 78.
    47. Османската империя през първата половина на 18 в. В: сб. Кризата в историческото развитие. С., 1991, 55-60.
    48. Павел Бобеков – хилядникът на панагюрци. – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2006, т. 8, 139 – 145.
    49. Панаирната търговия в българските земи през ХVІІІ век. В: Studia Balcanica, 23, II. Изследвания в чест на чл. кор. професор Страшимир Димитров. С., 2001, 481-490.
    50. Панайот Хитов и Заарското движение от 1875 г. Родина, 1997, кн. 1-2, 155-165.
    51. План на Атанас Узунов от 1873 г. за организиране на въстанието в българските земи. В: сб. Историкът, гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С., 2001, 75 – 84.
    52. “Подпалвачите” на Цариград – един епизод от военната подготовка на Стаозагорското въстание 1875 г. ВИС, 1998, кн. 6, 14-31.
    53. Политическата активност на българите от Турну Мъгуреле до създаването на БРЦК. История, 2000, кн. 2, 17-27.
    54. Политическата активност на френските консулства в Букурещ и Яш в годините на Директорията и Империята. Векове, 1989, кн. 4, 14-19.
    55. Политическата дейност на Софроний Врачански в контекста на Новото време. – В: Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2014, 124 – 135.
    56. Политическата дейност на Тодор Ковачов в периода 1867-1870 г. В: сб. Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г. С., 2000, 37-46.
    57. Проектът за откриване на френско вицеконсулство в Пловдив от 1747 г. – В: Bulgarian Historical Review, 2006, 1-2, 365 – 374.
    58. Първата вълна на българската модернизация, 1850-1912 г. – В: ИПр, 2010, кн. 3-4, 90 – 135. (в съавт. с Мартин Иванов)
    59. Първият опит за откриване на руско консулство в българските земи – във Варна или в Силистра? ИПр., 1991, кн. 8, 53-57.
    60. Размисли върху руско-турската освободителна война /1877-1878/. История, 1994, кн. 2, 52-59.
    61. Революционерът и организаторът на Българския рволюционен комитет (БРК). – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2008, т. 10, 22 – 30.
    62. Революционните райони и техните апостоли при подготовката на “всеобщото” въстание в Българско през 1875 г. История, 1998, кн. 2-3, 14-29. (ISSN 0861-3710).
    63. Средоточното българско попечителство в Букурещ (предистория и същност). – История, 2004, кн. 4, 57 – 61.
    64. Султанските приеми и маниерите на хранене в османския двор през ХV-ХVІІ в. Минало, 1994, кн. 3, 37-42.
    65. Събранието на БРЦК от 26 декември 1874 г. – В: Толерантният националист. С., 2009, 75 – 88.
    66. Създаване и дейност на Привременния смесен съвет на Българската екзархия. – В: Държава & Църква – Църква & Държава в българската история. (Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия). С., 2006, 269 – 280.
    67. Три спорни въпроса от дейността на Гюргевския революционен комитет. История, 1996, кн. 2, 21-26.
    68. Триптих за възрожденския даскал Мирчо Попов. – В: Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов. С., 2006, 204 – 212.
    69. Трифон Панов – един позабравен участник в освободителните борби на българския народ. – ИП, 2007, (LXIII), 3-4, 389 – 394.
    70. Търговията на Холандия с Османската империя през 17 и 18 в. и българските земи. Векове, 1988, кн. 4, 49-58.
    71. Търговското братство в Нежин и българските земи през ХVІІІ в. ГСУ, ИФ, т. 88, 1995, С., 1999, 69-80.
    72. Франция и износът на вълна от българските земи през 18 в. ГСУ, ИФ, т. 79, 1988, С., 1988, 60-80.
    73. Френската левантийска търговия и българските земи през 18 век. Втори межд. Конгрес по българистика. С., 1989, т. 7, 209-214.
    74. Христо Ботев и идеята за “всеобщо въстание” в Българско. В: сб. В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 годишнината от рождението на професор Николай Генчев. С., Университетско издателство, 2002, 189 – 201.
    75. Цариградската посланическа конференция. – Път, 2007, 2, 27 – 31.
    76. “Цариградски вестник”, Кримската война и българите. – В: Българската журналистика 160 години. Минало – Настояще – Перспективи. С., 2005, 180 – 187.
    77. Щрихи от апостолската дейност на Иван Семерджиев през 1875 г. В: сб. Националната революция, делото на Васил Левски и Освобождението на България. С., 1998, 179-187.
    78. Die grossen öffentlichen Debatten in der bulgarischen Gesellschaft vor der Eigenstaatlichkeit. In: – Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. Frankfurt am Main. Berlin. Bern. Bruxelles. New York. Oxford. Wien, 2003, 25 – 36.
    79. Europa in den politischen Vorstellungen der Bulgaren zur Zeit der Nationalen Wiedergeburt. In: Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart. Sofia, 1999, 15-26.
    80. The National Problem of the Balkan Peninsula. Past and Present. South East European Monitor. Vol. I, 1, 1994, 58-62.

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури