Исторически факултет

История на Българското възраждане

докт. Владимир Терзиев

Придобита бакалавърска степен по история (2013 – 2017) със специализация: История на българските земи XV – XIX в.; Придобита магистърска степен по програма: „Възраждане и памет“ с тема на дипломната работа: „Военните реформи на султан Махмуд II (1808 – 1839) и султан Абдул Меджид (1839 – 1861) и отражението им върху българите“. Понастоящем редовен докторант по История на Българското Възраждане. Интереси: културна и социална история; просветно движение; българска етнография и пр.

Научни интереси

Българско Възраждане – бит, култура, просвета; история на българските земи XV – XVII в.; История на Османската империя; българска етнография.
Електронна поща:

vladimir_terziev123@abv.bg

ОНС Доктор

Направление:
2.2. История и археология
История на България
(История на Българското възраждане)
Период на докторантурата: 2020-2023

Тема на дисертациония труд

Здравната просвета в българското общество 1856 – 1878 г.

Публична защита

  • Избрани публикации
    • Терзиев, В. Здравната проблематика в учебникарската книжнина през Възраждането – основни въпроси. – Анамнеза, г. XV, кн. 3, 2020 https://anamnesis.info/node/1686
    • Терзиев, В. Медицинското обслужване на четите в документите на българското националноосвободително движение 1856 – 1875 г. – В: Сб. Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през ХІХ век. Сливен, 2020, (под печат).
    • Терзиев, В. Лекарят с много лица:  д-р Петър Протич. – В: Сб. Биографични очерци. Т. 1. Сборник с изследвания на участници от семинара Българско възраждане. София, УИ „Свети Климент Охридски“, 2020, (под печат)
    • Терзиев, В. Хигиената като понятие и учебен предмет във възрожденското училище. –  История, 2021. (под печат)
    • Терзиев, В. Първата българска „медицинска“ книга – историографски аспекти. – В: Сб. с материали от научна конференция на тема „Книгата и образованието. Исторически аспекти и традиции“. Разград. (под печат)
    • Терзиев, В. Борбата срещу алкохолизма през погледа на възрожденския периодичен печат и книжнина. – Известия на регионален исторически музей Разград. Т. 3, 2021, (под печат)
    • Терзиев, В. Паметта за Георги Стойков Раковски през погледа на времето – Преглед на основни събития, свързани със спомена за революционера. – В: Сб. с доклади от Национална научна конференция с международно участие на тема: „200 години от рождението на Георги С. Раковски“ 12 – 13. 04. 2021 г. София: Военна Академия, 2021 (под печат)
    • Терзиев, В. Априлското въстание и медицинската общественост – основни тенденции, постижения и слабости в историографията. – В: Сб. с доклади от национална научна конференция на тема: „145 години от Априлското въстание 1876 г. – исторически и историографски аспекти“ 12 – 13 май 2021 г.. Панагюрище: ИМП, 2021. (под печат)
    • Терзиев, В. Докторът и лечителят – обществените нагласи към лекарската професия през епохата на Възраждането. – Сб. доклади от XI мартенски студентски четения 26 – 27 март 2021. Велико Търново: ВТУ (под печат)
    • Терзиев, В. „Селският лекар“ на д-р Иван Богоров – мост между традиционализма и модерното здравно познание. – Анамнеза, г. XVI, 2021 г. (очаква публикуване)
  • Участие в научни конференции
    • 26 – 27 март 2021 г. студентска научна конференция XI мартенски студентски четения с доклад на тема: „Докторът и лечителят – обществените нагласи към лекарската професия през епохата на Възраждането“. ВТУ.
    • 12– 13 април 2021 г. Национална научна конференция с международно участие на тема „200 години от рождението на Георги С. Раковски“, Военна Академия „Георги С. Раковски“. София, с доклад на тема: „Паметта за Георги Стойков Раковски през погледа на времето – Преглед на основни събития, свързани със спомена за революционера“.
    • 21 – 23 април 2021 г. Университетски четения по случай 200 години от рождението на Георги С. Раковски, СУ „Свети Климент Охридски“. Доклад на тема: „Селският лекар“ на д-р Иван Богоров – мост между традиционализма и модерното здравно познание“.
    • 12 – 13 май 2021 г. Национална научна конференция на тема „145 години от Априлското въстание 1876 г. – исторически и историографски аспекти“ Исторически музей гр. Панагюрище, с доклад на тема: „Априлското въстание и медицинската общественост – основни тенденции, постижения и слабости в историографията“.
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар