Исторически факултет

История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр. Хр.

Настоящето изследване е посветено на историята на античните племена в област, наречена тук условно Югозападна Тракия и включваща основно териториите около поречията на реките Струма и Места /античните Стримон и Нестос/.
Определянето на този район като Югозападна Тракия е, разбира се, условно и се основава на лесно установимия факт, че в преобладаващата си част племенните общности, засвидетелствани в него през първото хилядолетие пр. Хр., имат тракийски характер.
Основен обект на изследване са племената с тяхната история. Настоящето изследване се базира основно на опита възможно най-пълно да бъдат привлечени, анализирани и използвани съществуващите писмени извори, предимно старогръцки и в по-малка степхен латински и византийски, съдържащи информация за историята на племената в Югозападна Тракия.

От

ISBN: 9789540736914
Издание: 2014
Страници: 546

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео
УВОД…………………………………………………………………………………………………………………………………. 11
ПЪРВА ЧАСТ
ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ……………………………………………………………………………….. 17
Географски преглед …………………………………………………………………………………………………… 19
Реки, езера и крайбрежие ………………………………………………………………..……………………….. 20
Планини……………………………………………………………..…………………………………………………… 24
Области………………………………………………………….………………………………………………………. 30
Градове……………………………………………………….……………………………………………………………. 37
Исторически преглед………………………………………………………………………………………………… 53
До средата на VІ в. пр. Хр.…………………………………………………………..…………………………… 55
От средата на VІ в. до 437 г. пр. Хр.……………………………………………….……………………….. 72
От 437 до 348 г. пр. Хр.…………………………………………………………………………………………… 111
От 348 до148 г. пр. Хр.…………………………………………………………………………………………… 123
От 148 г. пр. Хр. до 46 г. сл. Хр. ………………………………………………………………………………. 137
ВТОРА ЧАСТ
 
ИСТОРИЯ НА ПЛЕМЕНАТА …………………………………………………………………………… 147
Агриани ………………………………………………………..……………………………………………………………. 148
Беси ………………………………………………………………………………………………..…………………………… 167
Бисалти ……………………………………………………………………………………………….……………………… 186
Бистонци……………………………………………………………………………………………………………………. 210
Ботиеи ………………………………………………………………..………………………………………………………. 215
Бриги…………………………………………………………….……………………………………………………………. 221
Бризи…………………………………………………………………………………………………………………………. 225
Граеи……………………………………………………………..……………………………………………………………. 226
Дентелети……………………………………………………..……………………………………………………………. 228
Дерони……………………………………………………………………………………………………………………….. 238
Дерсаи…………………………………………………………..……………………………………………………………. 274
Диаки ……………………………………………………………………..………………………………………………….. 277
Дигери ……………………………………………………………………………………………………………………….. 278
Дии………………………………………………………….………………………………………………………………… 279
Диобеси ……………………………………………………………………………………………………………………… 281
Дионисии …………………………………………………………………………………………………………………… 282
Добери ……………………………………………………………………………………………………………………….. 283
Дрои…………………………………………………………………………………………………………………………… 285
Едонци……………………………………………………………………………………………………………………….. 286
Зеелеи…………………………………………………………………………………………………………………………. 304
Зерании ……………………………………………………………………………………………………………………… 305
Ихни …………………………………………………………………………………………………………………………… 306
Карбилеси……………………………………………………………..…………………………………………………… 309
Койлалети……………………………………………………………..…………………………………………………… 310
Крестонци ………………………………………………………….………………………………………………………. 313
Крусаи ………………………………………………………………..………………………………………………………. 329
Лееи …………………………………………………………………………………….……………………………………… 331
Летаи / гетаи ………………………………………………………………………………………………………………. 336
Меди…………………………………………………………………………………………………………………………… 338
Мигдонци…………………………………………………………………………………………………………………… 357
Нестийци……………………………………………………………….…………………………………………………… 373
Одоманти…………………………………………………………………………………………………………………… 374
Одонци…………………………………………………………………………………………………………..…………… 383
Орбелийци …………………………………………………………………….………………………………………….. 385
Орески…………………………………………………………..……………………………………………………………. 387
Панаи ……………………………………………………………………..………………………………………………….. 393
Пеласги……………………………………………………………………………………………….……………………… 394
Пеонци ……………………………………………………………………………………..………………………………… 399
Пеопли……………………………………………………………………………………..………………………………… 408
Пиери …………………………………………………………………………………………………………………………. 410
Сапеи …………………………………………………………….……………………………………………………………. 416
Сатри………………………………………………………………….………………………………………………………. 431
Сатрокенти………………………………………………………………………..……………………………………… 436
Сиалети………………………………………………………………………………………………………….…………… 437
Синдонеи ……………………………………………………………………………………………………………………. 438
Синти ……………………………………………………………………..………………………………………………….. 439
Сириопеонци ……………………………………………………………………..……………………………………… 446
Ситонци ……………………………………………………………………………………………………………………… 447
Скомбри ………………………………………………………………………………………..…………………………… 448
Стримонци ………………………………………………………………………………………………………………… 450
Тинтени ……………………………………………………………………………….……………………………………… 452
Тирсени ……………………………………………………………………………………………….……………………… 455
Халети ………………………………………………………………………………………………………………………… 457
Халкидци……………………………………………………………….…………………………………………………… 458
ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………………………….…………………………………………………………………. 465
РЕЗЮМЕ
НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК……………………………………………………….…………………………………. 469
БИБЛИОГРАФИЯ………………………………………………………..……………………………………………489
Индекси ………………………………………………………………….……………………………………………………….535
 

Календар

Календар