Стара история
Х
Професор Петър Делев е преподавател в Историческия факултет при Софийски университте “Св. Климент Охридски”. Преподава в Университета от 1979г. Научните му интереси са в областта на Старата история, археологията и тракологията.
Приемно време:

Четвъртък 13.00-14.00 в каб. 38

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 354

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Стара история, тракология, археология
  • Биографични данни
    • Завършил 114 гимназия с преподаване на английски език в София през 1970 г.
    • Завършил Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност история, профил археология, втора специалност английски език през 1977 г.
    • Уредник в отдел “Археология” на Националния исторически музей (1977-1979 г.)
    • Асистент по стара история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1979-1983 г.)
    • Старши асистент (1983-1987 г.)
    • Доктор (Кандидат на историческите науки) с дисертация на тема “Раннотракийски погребални обичаи и вярвания”, 1987 г.
    • Главен асистент (1987-1993 г.)
    • Доцент по стара история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (от 1993 г.), хабилитационен труд “Лизимах” (София, 2004 г.)
    • Професор по стара история в Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (от 2014 г.), хабилитационен труд “История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.” (София, 2014 г.)
  • Административни длъжности
    • Заместник декан на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1995-1999 г.)
    • Декан на Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1999-2003 г.)
    • Ръководител на Катедрата по стара история, тракология и средновековна история към Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (от 2007-2015 г.)
    • Заместник председател на Общото събрание на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (2007-2011 г.)
    • Председател на Общото събрание на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (2011-2015 г.)
  • Избрани публикации

    Монографии и студии:

    • Мегалитите в Тракия, ч. 2, Тракия Понтика (Тракийски паметници, т. 3). София, 1982 (в съавторство с Ал. Фол, Ив. Венедиков и др. Авторски текст на П. Делев представляват главите “Сакар планина и Източни Родопи”, “Източна Стара планина”, “Проблеми на тракийските мегалитни паметници” и раздел “Мегалитни паметници” на главата “Странджа планина”, с. 173-348 и 391-427).
    • Археологически и епиграфски паметници. – В: Странджа. Древност и съвремие, София, 1990, 139-264.
    • Лизимах. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2004 (= Университетска библиотека, № 435).
    • Древният свят и Тракия. –В: Българска национална история. Том 1. Българските земи през древността. Абагар, Велико Търново, 2011, 511-906.
    • История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014.

    Статии:

    • Епитафията на Хреста и светилището на Зевс-Дионис в Малко Търново. – Археология, 1983, кн. 3, 1-11.
    • Les Odryses et les Kikones. Problèmes de géographie historique. – Pulpudeva, 4, 1983, 220-226.
    • Megalithic Thracian Tombs in South-Eastern Bulgaria. – Anatolica, 11, 1984, 17-45.
    • Two Tholos Tombs at Malko Tirnovo. – Thracia Pontica, 2, 1985, 74-84.
    • Тракийският град при Свещари – една възможност за историческа идентификация. – Terra Antiqua Balcanica, Acta IV, 1990, 97-109.
    • Филип II и залезът на “голямото” Одриско царство в Тракия. – Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Трудове на катедрите по история и богословие 1, 1997, 7-40.
    • Proto-Hellenistic and Early Hellenistic Phenomena in Ancient Thrace. – In: The Thracian World at the Crossroads of Civilizations (Proceedings of the 7th International Congress of Thracology, Constanta – Mangalia – Tulcea 20-26 May 1996), II, Bucharest, 1998, 376-384.
    • Lysimachus, the Getae, and Archaeology. – The Classical Quarterly 50/2, 2000, 384-401.
    • Плиний Стари (N. H. 4. 40) и тракийските племена в района на средна Места. – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, 2002, 273-281.
    • Копривлен и културната общност на Югозападна Тракия през VІІ – V в. пр. Хр. – ИНМБ 4, 2002 (= Studia in honorem Ivani Karayotov), 80-97 (съавтор).
    • Надгробни могили в землището на с. Исперихово, Пазарджишко. – Rhodopica 2002, 1-2, 123-138 (съавтор).
    • Районът на Средна Места в древността. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002, 13-28.
    • Към историческата характеристика на селището при Копривлен. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002, 296-298.
    • По някои проблеми от историята на агрианите. – Известия на Историческия музей Кюстендил 7, 2003, 8-12.
    • From Corupedion towards Pydna: Thrace in the Third Century. – Thracia 15, 2003 (In Honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary), 107-120.
    • Stratifying Herodotus: Local Tribes between the Lower Axios and the Nestos. – Thracia 16, 2005, 105-121.
    • Зайчи връх в елинистическата укрепителна система на Кабиле. – В: Поселищен живот в Тракия 4, Ямбол, 2006, 97-104.
    • The Edonians. – Thracia 17 (In honorem annorum LX Cirili Yordanov), 2007, 85-106.
    • Philip and the Getae. – Jubilaeus 6, К. и Х. Шкорпил, София, 2007, 116-123.
    • Tribes, Poleis and Imperial Aggression in the Lower Strymon Area in the 5th c. BC – The Evidence of Herodotus. – Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Athens, 2007, 110-119.
    • Надгробните могили при Симеоновград, Одриското царство и тракийските племена в долината на Хеброс. – В: Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив-Свиленград през 2005 г. Велико Търново, 2008, 211-232.
    • Once More on the Thracian Strategies of Claudius Ptolemy. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 245-253.
    • Някои проблеми на етнонимията в Централна и Югоизточна Тракия. – В: Югоизточна България през II-I хилядолетие пр. Хр. Варна, 2010, 96-111.
    • Тракийското племе на одомантите. – В: Мediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946-1998). София, 2011, 171-191.
    • Отново за керамиката с рисувана геометрична украса от Югозападна България. – Археология 52, 2011, кн. 2, 17-24 (съавтор, с А. Божкова).
    • Тракийските беси. The Thracian Bessi. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, т. 100, 2012, 6-65 (паралелен текст на български и английски език).
    • За тегловните стандарти на тежките сребърни монети на дероните. – In: ΗΡΑΚΛΕΟΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΑΣΙΩΝ. Изследвания в чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците му по случай неговата 60-годишнина. Велико Търново, 2012, 61-72.
    • Getae. – In: R. S. Bagnall et all. (eds.). The Encyclopaedia of Ancient History. Blackwell, 1912, 2911-2912.
    • Archaic Pottery with Painted Geometric Decoration from South-Western Bulgaria. – In: Η ΚΕΡΑΜΙΚΗ ΤΗΣ ΑΡΗΑΙΚΗΣ ΕΠΟΧΗΣ ΣΤΟ ΒΟΡΕΙΟ ΑΙΓΑΙΟ ΚΑΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΦΕΡΙΑ ΤΟΥ (700-480 π.Χ.). Θεσσαλονίκη, 2012, 69-78 (co-author with A. Bozkova).
    • The burning of the temple at Delphi, the Roman governor L. Scipio and the rout of the Scordisci. – In: A. Rufin-Solas (ed.). Armées grecques et romaines dans le nord des Balkans. Conflicts et integration des communautés guerrières. Gdansk – Torun 2013 (= Akanthina 7), 91-103.
    • За дентелетите и стратегия Дентелетика. – В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 367-377.
    • Thrace from the Assassination of Kotys I to Koroupedion (360-281 bce). – In: J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger (eds.). A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 2015, 48-58.
    • From Koroupedion to the Beginning of the Third Mithridatic War (281-73 bce). – In: A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 2015, 59-74.
    • P. DelevThe History of Philippi – (J.) Fournier (ed.) Philippes, de la Préhistoire à Byzance. Études d’archéologie et d’histoire. (BCH Supplément 55.) Pp. 297, b/w & colour ills, b/w & colour maps. Athens: École Française d’Athènes, 2016. Paper, €60. ISBN: 978-2-86958-280-4. – The Classical Review 68.2, 2018, 543-545., Tyhe Classical Association

    Учебници и помагала:

    • История на древните общества, София, 1992 (в съавторство с П. Барсело и М. Тачева. Авторски текст на П. Делев представлява раздел I: Древноизточни общества, с. 13-88).
    • История на България за 11 клас. Издателство Отворено общество, София, 1996 (съавтор).
    • История на България за 11 клас. Книга за учителя. Издателство Отворено общество, София, 1996 (съавтор).
    • Религията на древна Елада. – В: История на религиите. Университетски курс лекции, София, 1999, 115-142.
    • История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. София, Планета 3, 2001 (съавтор).
    • История на древния свят. Учебник за 7 клас. София, Планета 3, 2003.

    Енциклопедични и биографични статии:

    • 14 статии в: “Кратка енциклопедия Тракийска древност”, София, 1993.
    • Професор Гаврил Кацаров. – В: Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том І. София, 2001, vii-xv.
    • Професор Велизар Велков. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 9-14.
    • 56 статии в “Енциклопедичен справочник Малко Търново/ Странджа”, София, 2009.

    Съставителство и редакция:

    • Подбрани извори по история на стария свят, Благоевград, 1989 (съставител, с М. Тачева).
    • Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том І. София, 2001 (съставител, с Т. Попнеделев).
    • Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002. Същото на английски език: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 2002 (редактор, с А. Божкова).
    • Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том ІІ. София, 2004 (съставител).
    • Д. Ботева-Боянова, П. Делев, Ю. Цветкова, Общество, царе, богове. Сборник в памет на професор Маргарита Тачева (Jubilaeus 7), Редактор на издание нереферирано

     

  • Избрани публикации

    Монографии и студии:

    1. Мегалитите в Тракия, ч. 2, Тракия Понтика (Тракийски паметници, т. 3). София, 1982 (в съавторство с Ал. Фол, Ив. Венедиков и др. Авторски текст на П. Делев представляват главите “Сакар планина и Източни Родопи”, “Източна Стара планина”, “Проблеми на тракийските мегалитни паметници” и раздел “Мегалитни паметници” на главата “Странджа планина”, с. 173-348 и 391-427).
    2. Археологически и епиграфски паметници. – В: Странджа. Древност и съвремие, София, 1990, 139-264.
    3. Лизимах. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2004 (= Университетска библиотека, № 435).
    4. Древният свят и Тракия. –В: Българска национална история. Том 1. Българските земи през древността. Абагар, Велико Търново, 2011, 511-906.
    5. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014.

    Статии:

    1. Епитафията на Хреста и светилището на Зевс-Дионис в Малко Търново. – Археология, 1983, кн. 3, 1-11.
    2. Les Odryses et les Kikones. Problèmes de géographie historique. – Pulpudeva, 4, 1983, 220-226.
    3. Megalithic Thracian Tombs in South-Eastern Bulgaria. – Anatolica, 11, 1984, 17-45.
    4. Two Tholos Tombs at Malko Tirnovo. – Thracia Pontica, 2, 1985, 74-84.
    5. Тракийският град при Свещари – една възможност за историческа идентификация. – Terra Antiqua Balcanica, Acta IV, 1990, 97-109.
    6. Филип II и залезът на “голямото” Одриско царство в Тракия. – Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Трудове на катедрите по история и богословие 1, 1997, 7-40.
    7. Proto-Hellenistic and Early Hellenistic Phenomena in Ancient Thrace. – In: The Thracian World at the Crossroads of Civilizations (Proceedings of the 7th International Congress of Thracology, Constanta – Mangalia – Tulcea 20-26 May 1996), II, Bucharest, 1998, 376-384.
    8. Lysimachus, the Getae, and Archaeology. – The Classical Quarterly 50/2, 2000, 384-401.
    9. Плиний Стари (N. H. 4. 40) и тракийските племена в района на средна Места. – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, 2002, 273-281.
    10. Копривлен и културната общност на Югозападна Тракия през VІІ – V в. пр. Хр. – ИНМБ 4, 2002 (= Studia in honorem Ivani Karayotov), 80-97 (съавтор).
    11. Надгробни могили в землището на с. Исперихово, Пазарджишко. – Rhodopica 2002, 1-2, 123-138 (съавтор).
    12. Районът на Средна Места в древността. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002, 13-28.
    13. Към историческата характеристика на селището при Копривлен. – В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002, 296-298.
    14. По някои проблеми от историята на агрианите. – Известия на Историческия музей Кюстендил 7, 2003, 8-12.
    15. From Corupedion towards Pydna: Thrace in the Third Century. – Thracia 15, 2003 (In Honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary), 107-120.
    16. Stratifying Herodotus: Local Tribes between the Lower Axios and the Nestos. – Thracia 16, 2005, 105-121.
    17. Зайчи връх в елинистическата укрепителна система на Кабиле. – В: Поселищен живот в Тракия 4, Ямбол, 2006, 97-104.
    18. The Edonians. – Thracia 17 (In honorem annorum LX Cirili Yordanov), 2007, 85-106.
    19. Philip and the Getae. – Jubilaeus 6, К. и Х. Шкорпил, София, 2007, 116-123.
    20. Tribes, Poleis and Imperial Aggression in the Lower Strymon Area in the 5th c. BC – The Evidence of Herodotus. – Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Athens, 2007, 110-119.
    21. Надгробните могили при Симеоновград, Одриското царство и тракийските племена в долината на Хеброс. – В: Спасителни археологически разкопки по трасето на железопътната линия Пловдив-Свиленград през 2005 г. Велико Търново, 2008, 211-232.
    22. Once More on the Thracian Strategies of Claudius Ptolemy. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 245-253.
    23. Някои проблеми на етнонимията в Централна и Югоизточна Тракия. – В: Югоизточна България през II-I хилядолетие пр. Хр. Варна, 2010, 96-111.
    24. Тракийското племе на одомантите. – В: Мediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946-1998). София, 2011, 171-191.
    25. Отново за керамиката с рисувана геометрична украса от Югозападна България. – Археология 52, 2011, кн. 2, 17-24 (съавтор, с А. Божкова).
    26. Тракийските беси. The Thracian Bessi. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, т. 100, 2012, 6-65 (паралелен текст на български и английски език).
    27. За тегловните стандарти на тежките сребърни монети на дероните. – In: ΗΡΑΚΛΕΟΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΑΣΙΩΝ. Изследвания в чест на Иля Прокопов от приятелите и учениците му по случай неговата 60-годишнина. Велико Търново, 2012, 61-72.
    28. Getae. – In: R. S. Bagnall et all. (eds.). The Encyclopaedia of Ancient History. Blackwell, 1912, 2911-2912.
    29. Archaic Pottery with Painted Geometric Decoration from South-Western Bulgaria. – In: Η ΚΕΡΑΜΙΚΗ ΤΗΣ ΑΡΗΑΙΚΗΣ ΕΠΟΧΗΣ ΣΤΟ ΒΟΡΕΙΟ ΑΙΓΑΙΟ ΚΑΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΦΕΡΙΑ ΤΟΥ (700-480 π.Χ.). Θεσσαλονίκη, 2012, 69-78 (co-author with A. Bozkova).
    30. The burning of the temple at Delphi, the Roman governor L. Scipio and the rout of the Scordisci. – In: A. Rufin-Solas (ed.). Armées grecques et romaines dans le nord des Balkans. Conflicts et integration des communautés guerrières. Gdansk – Torun 2013 (= Akanthina 7), 91-103.
    31. За дентелетите и стратегия Дентелетика. – В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 367-377.
    32. Thrace from the Assassination of Kotys I to Koroupedion (360-281 bce). – In: J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger (eds.). A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 2015, 48-58.
    33. From Koroupedion to the Beginning of the Third Mithridatic War (281-73 bce). – In: A Companion to Ancient Thrace, Wiley Blackwell, 2015, 59-74.
    34. P. Delev, The History of Philippi – (J.) Fournier (ed.) Philippes, de la Préhistoire à Byzance. Études d’archéologie et d’histoire. (BCH Supplément 55.) Pp. 297, b/w & colour ills, b/w & colour maps. Athens: École Française d’Athènes, 2016. Paper, €60. ISBN: 978-2-86958-280-4. – The Classical Review 68.2, 2018, 543-545., Tyhe Classical Association
    35. Peter Delev, About the Ethnic Attribution of the Trebenishte Graves, 100 Years of Trebenishte, Sofia, 2018, стр.:159-165

    Учебници и помагала:

    1. История на древните общества, София, 1992 (в съавторство с П. Барсело и М. Тачева. Авторски текст на П. Делев представлява раздел I: Древноизточни общества, с. 13-88).
    2. История на България за 11 клас. Издателство Отворено общество, София, 1996 (съавтор).
    3. История на България за 11 клас. Книга за учителя. Издателство Отворено общество, София, 1996 (съавтор).
    4. Религията на древна Елада. – В: История на религиите. Университетски курс лекции, София, 1999, 115-142.
    5. История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. София, Планета 3, 2001 (съавтор).
    6. История на древния свят. Учебник за 7 клас. София, Планета 3, 2003.
    7. Петър Делев, Албена Миланова-Бояджиева, Борис Стоянов, Димитър Христов, Красимира Табакова, Ана РабаджийскаИстория и цивилизация за 11 клас. Профилирана подготовка. Модул 2 Култура и духовност., ISBN:978-954-344-606-3, Клет България ООД, София, Рецензирано

    Енциклопедични и биографични статии:

    1. 14 статии в: “Кратка енциклопедия Тракийска древност”, София, 1993.
    2. Професор Гаврил Кацаров. – В: Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том І. София, 2001, vii-xv.
    3. Професор Велизар Велков. – В: Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 9-14.
    4. 56 статии в “Енциклопедичен справочник Малко Търново/ Странджа”, София, 2009.
    5. Peter Delev, Did a “Late” Odrysian Kingdom ever exist?, Studia archaeologica Universitatis Serdicensis, том:Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov, брой:Suppl. 6, 2018, стр.:191-196 2018
      Peter Delev, The Romans in the Balkans and the communities of the Thracian interior. Actions and reactions (2nd – 1st c. BC), ΜΕΛΕΤΗΜΑΤΑ, том:Les communautés du Nord Égéen au temps de l’hégémonie Romaine. Entre ruptures et continuités, брой:77, редактор/и:J. Fournier, M.-G. Parissaki, 2018, стр.:19-27 2018
      Peter Delev, Who was buried in the Kasta tomb? An argument for Cynane the daughter of Philip II, Jubilaeus, том:Society, Kings, Gods. In memoriam professoris Margaritae Tachevae, брой:7, редактор/и:D. Boteva-Boyanova, P. Delev, J. Tzvetkova, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:163-170 2018

    Съставителство и редакция:

    1. Подбрани извори по история на стария свят, Благоевград, 1989 (съставител, с М. Тачева).
    2. Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том І. София, 2001 (съставител, с Т. Попнеделев).
    3. Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998-1999 г., София, 2002. Същото на английски език: Koprivlen, Volume 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev – Drama Road 1998-1999, Sofia, 2002 (редактор, с А. Божкова).
    4. Гаврил Кацаров. Избрани съчинения, том ІІ. София, 2004 (съставител).
    5. Д. Ботева-Боянова, П. Делев, Ю. Цветкова, Общество, царе, богове. Сборник в памет на професор Маргарита Тачева (Jubilaeus 7), Редактор на издание нереферирано
    6. Петър Делев, Диляна Ботева-Боянова, Лили Грозданова , Jubilaeus VIII/1-2: Завръщане към изворите.Сборник в памет на издателите на “Извори за старата история и география на Тракия и Македония” по случай 70-ата годишнина от публикуването на второ разширено издание от 1949 г., ISBN:978-954-07-5282-2, Университетско издателство, София, International
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Петър Делев, 45 years of thracology in Bulgaria 2017
    • Секционен доклад, Петър Делев, Кой е погребан в гробницата край Амфиполис? 2016
    • Секционен доклад, Петър Делев, Notes on two inscriptions from Bizye 2014
    • Секционен доклад, Петър Делев, The Romans in the Balkans and the Communities of the Thracian Interior. Actions and Reactions (2nd – 1st c. B.C.) 2014
    • Секционен доклад, Петър Делев, The Tribal World of Ancient Thrace 2013
  • Научно ръководство на докторанти
    • Петър Делев, Асирийският цар Асархадон (681-669 г. пр. Хр.), СУ дисертация д-р:Кирил Младенов, 2017
    • Петър Делев, Планински светилища в Южна Тракия, Софийски университет Св. Климент Охридски дисертация д-р:Димитър Байраков, 2015
    • Петър Делев, Родопите в историята на древна Тракия, Софийски университет Св. Климент Охридски дисертация д-р:Йордан Илиев, 2012
    • Петър Делев, Проблеми на политическата история на Нововавилонското царство 627-539 г. пр. Хр. , дисертация д-р:Кабалан Мукарзел, 2008
    • Петър Делев, История на Тракийския Херсонес (от Троянската война до времето на римското завоевание), Софийски университет Св. Климент Охридски дисертация д-р:Юлия Цветкова, 2004
    • Петър Делев, Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през VI-I век преди Христа, НАИМ БАН дисертация д-р:Христо Попов, 2001

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури