Исторически факултет

Обща информация

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДОКТОРАНТИТЕ ОТ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

 

І. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАЧИСЛЕНИТЕ ДОКТОРАНТИ

І. Какви срокове не трябва да се изпускат.

1.1 Докторантите трябва имат утвърдена тема от Факултетния съвет на ИФ и да изготвят индивидуален план най-късно до три месеца от зачисляването. Индивидуалният план се изготвя съвместно с научния ръководител. Образец на Индивидуален план можете да свалите от сайта на ИФ /Обрзователна дейност – Докторанти – Обща информация/ или да го получите от инспектор учебна дейност към съответната катедра, към която ще се осъществява Вашето обучение.Налично е и обяснение за попълването на бланката – какви примерни дейности можете да се включат и по колко кредита носи всяка дейност. Индивидуалният план след изготвянето му се утвърждава на Катедрен съвет, след което по административен път се придвижва за утвърждаване на Факултетен съвет.

1.2 Докторантите, които са зачислени в редовна докторантура и не работят, се осигуряват здравно от Университета. Всички редовни докторанти попълват декларация за здравно осигуряване, с която се уточняват обстоятелствата относно тези осигуровки. При промяна в обстоятелствата се попълва нова декларация! Образци на декларации могат да се изтеглят от сайта на Софийски университет.

1.3 Редовните докторанти има право да работят на трудов договор на четири часов работен ден. Това обстоятелство се удостоверява с декларация, която се попълва при получаване на заповедта за зачисляване.

Редовните докторанти заплащат такса през първата година от обучението си, задочните – през първата и втората година. Тези такси се регламентират с министерско постановление. Докторантите на самостоятелна подготовка заплащат такси през всяка година от своето обучение в размер на три минимални работни заплати. С промяната на минималната работна заплата за страната се изменя и размера на таксата

ІІ. Изпити, които се полагат по време на обучението.

1. Двата задължителни минимума за докторанти в редовна и задочна форма на обучениеса – минимум по специалността и минимум по чужд език. Те се описват и в индивидуалния план на докторанта. Докторантите на самостоятелна подготовка полагат само минимум по специалността. Минимумът по специалността е специфичен за всяко професионално направление. Докторантите могат да получат насоки и конспект за него от научния си ръководител. Той преценява готовността на докторанта да се яви на минимум по специалността. За явяване на този изпит докторантът подава молба в катедрата, която назначава комисия за изпита. Минимумът по западен език се организира от Факултета по класически и нови филологии на Университета. Този изпит се провежда два пъти в годината – през м. декември и м. юни на дати близки до кандидат-докторантските изпити. За целта докторантите подават молба във ФКНФ Информация за датите на изпитите се публикува в сайта на Университета и докторантите трябва сами да се информират за залите и номерата на изпитните комисии. Протокол с резултата от изпита се получава в деня на самия изпит. Този протокол докторанта предоставя в Деканата на Историческифакултет, при инспектор Докторанти.

2. Избиране и записване на докторантски курсове. По време на своето обучение докторантите могат да посещават различни курсове. Историческият факултет предлага такива, специално предназначени за докторанти, но докторантите могат да посещават и курсове, организирани от други факултети. Условието е тези курсове да бъдат вписани в индивидуалния план на докторанта и одобрени от научния му ръководител. Докторантските курсове, в които можете да се записвате, се оповестяват на сайта на Исторически факултет.

3. Други задължения на докторантите.

Задължително трябва да предоставите бележките за платените такси в Деканата на Исторически факултет. В момента на отчисляването Ви в досието трябва да има доказателство за всички платени от вас такси. Докторантите в редовна форма имат задължението да участват като квестори в кандидат-студентските кампании на Софийски университет. Обикновено кандидат- студентските изпити се провеждат само в събота и неделя през месеците април–май и юни–юли. За това те получават заплащане по граждански договор, съгласно Правилника на Софийски университет.

Докторантите в редовна и задочна форма могат да водят упражнения на студенти съгласно индивидуалния си план. Упражненията до 45 часа за съответната година се водят безвъзмездно, но за това докторантите получават съответен брой кредити. Упражнения над 45 часа се заплащат съгласно действащата тарифа за упражнения в СУ и чрез подписване на договор за хоноруван преподавател.

4. Прекъсване на докторантурата.

Правилникът на Софийски университет строго регламентира основанията за прекъсване. Те биват: По болест – по това основание докторантът трябва да предостави решение от·ЛКК. Поради бременност, раждане и отглеждане на дете.·Прекъсването става чрез депозиране на молба в Деканата на ИФ и съответния документ (решение на ЛКК, акт за раждане на дете, болничен лист и т.н.). За начална дата на прекъсването се счита датата на подаване на молбата, освен ако в приложените документи не е указано друго, или докторантът изрично не е посочил дата в молбата си. Максималният срок, за който докторантурата може да се прекъсне, е две години.

Удължаването на докторантурата може да стане също при строго регламентирани и извънредни обстоятелства, свързани с необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания за изготвянето на дисертационния труд, когато е необходимо докторантът да притежава докторантски права, за да бъде допуснат до или в определени институции/организации в България или чужбина. Научният ръководител трябва да е съгласен с удължаването и да е изразил писмено подкрепата си. Необходимо условие за удължаване е докторантът да притежава поне една публикация, свързана с темата на дисертационния труд. Необходимите в случая документи за удължаване са: 1) Молба до Декана на Историческифакултет; 2) Становище от научния ръководител; 3) Списък с публикации. Документите се депозират в катедрата от докторанта и се разглеждат на катедрено заседание, след което се утвърждават от Факултетния съвет. При отчисляване с право на защита катедрата изисква от докторантите изпълнен индивидуален план

След отчисляване в рамките на тригодишния срок докторантите притежават една година, считана от датата на отчисляването си, наречена „гратисна“/гратисната година тече от реалния тригодишен срок на обучение/, поради факта, че през тази година те могат да довършат дисертацията си и да се явят на вътрешна, след това респективно на публична защита, без да заплащат за това. Важно е да се знае, че всяко прекъсване от 6 месеца или една година намалява или ликвидира изцяло „гратисната“ година. След 6-месечно удължаване докторантите имат още само 6 месеца за явяване на вътрешна защита, а след едногодишно удължаване трябва да се явят на вътрешна защита непосредствено преди края й, за да не заплащат таксите по процедурите на защитата в размер на шест минимални работни заплати.

Промяна на темата на дисертационния труд се допуска по изключение, но не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока на обучение. Темата на дисертационния труд може да бъде сменена чрез подаване на молба до катедрата, която ще я разгледа на катедрено заседание. Промяната се разглежда и потвърждава на първия Факултетен съвет след катедреното заседание.

Всички докторанти периодично подготвят отчети за своята дейност. Независимо от своята форма на обучение (редовна, задочна или на самостоятелна подготовка, платено обучение или държавна субсидия) докторантите са задължени да подготвят своите годишни отчети към края на докторантската си година. Годишният отчет се представя пред катедрата задължително придружен от атестация на научния ръководител. В отчетите докторантите изброяват извършените през годината дейности и съответно кредитите, които са събрали от тях. Формата на отчета е по образец. За това, както и за времето на представянето му се консултирайте със секретарите на катедри – те ще ви пояснят какво е прието в катедрата и на кое катедрено заседание най-късно трябва да представите този отчет.

Редовните докторанти са длъжни да представят в катедрата и тримесечни отчети за своята дейност. Те са в свободна форма, също се представят в катедрата, но не се придружават от атестации от научните ръководители.

Първото условие е докторантите да се отчислят с право на защита, ако са положили успешно минимумите си и курсовете, заложени в учебния план. Друго условие е докторантите да са изпълнили индивидуалните си планове, в които задължително е записано и изготвяне на част от дисертационния труд през третата година. Тази част като обем и структура е регламентирана от катедрите, в зависимост от спецификата на различните направления

Предсрочно отчисляване е въпрос на избор и подготовка, и означава, че докторантът трябва да е готов с целия си дисертационен труд преди края на трите/четирите години на своето обучение и да се яви на предсрочна вътрешна защита. Това става чрез депозиране на труда в катедрата, придружен с молба от докторанта, адресирана до Ръководителя на катедрата и необходимите документи, съгласно Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ. В молбата докторантът декларира готовността си и желанието си да се яви на вътрешна защита на своя дисертационен труд. Какво печели докторантът и кое го мотивира да се отчисли предсрочно? Редовните докторанти получават допълнителна стипендия от 1000 лева, ако положат успешно вътрешна защита преди изтичане на срока на своето обучение. Тъй като от момента на защитата те престават да бъдат докторанти и се отчисляват автоматично с право на публична защита, обикновено това прекратяване става няколко дни преди изтичането на три-годишния период на обучение (освен ако докторантът изрично не желае да се отчисли по-рано), за да не губи стипендиите си. Правото на предсрочното отчисляванесе запазва дори в случаите на прекъсване на докторантурата, при което логично крайният срок се измества. В подобни случаи, ако докторантите положат успешно вътрешна защита преди новия край на докторантурата си, също ще получат допълнителната стипендия от 1 000 лева.

Важно за докторантите, което трябва да знаят е, че самата процедура по организация на защитата отнема поне 1-2 месеца преди края на докторантурата. Трудът трябва да бъде рецензиран, което логично отнема близо месец на рецензента/рецензентите. Затова се информирайте в самата катедра кога точно преди края на вашето обучение трябва да представите дисертационния труд. Докторантите в самостоятелна форма на обучение логично престават да заплащат такси за обучение от момента на успешно положената предсрочна вътрешна защита. Те могат да задвижат процедурата за предсрочна вътрешна защита по тяхно усмотрение, щом считат че са готови с труда си. Това условие обаче не ги освобождава от заплащането на таксата за публичната защита. Докторантите в задочна форма на обучение печелят единствено по-ранно отчисляване, ако решат да се отчислят предсрочно.

След успешно положена вътрешна защита автоматично се предлага научно жури, което се утвърждава на първия Факултетен съвет, а седмица след него се издава и заповед за неговото сформиране. Самата публична защита се състои най-късно до четири месеца след издаването на заповедта за научно жури. Ако редовен докторант премине успешно публична защита в рамките на една година, считано от реалния тригодишен срок на докторантурата, той получава допълнителна стипендия от 1000 лева.

Редовните и задочните докторанти, отчислени с право на защита и обучавали се по държавна субсидия, имат една година, считано от датата на отчисляването си, за да довършат дисертационния си труд и да се явят на вътрешна защита. Ако те се явят на вътрешна защита в рамките на тази година, те не заплащат за публичната защита. Ако обаче не спазят този едногодишен срок и се подготвят за вътрешна защита по-късно, те сами заплащат за публичната си защита.

________________________________

________________________________

Информация за организацията и провеждането на докторантурата в Университета можете да намерите в:

Изменен на 31 октомври 2018 г. с решение на Академическия съвет

Изменен на 19 октомври 2016 г. с решение на Академическия съвет

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар