Международна конференция „Ролята на юристите за спасяването на българските евреи“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира международна конференция „Ролята на юристите за спасяването на българските евреи“ по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста. Съорганизатори на конференцията са Министерството на външните работи на Република България, Министерството на културата на Република България, Посолството на Държавата Израел, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Федерацията на ционистите в България.

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), министърът на външните работи Николай Милков, посланикът на Израел, главният прокурор Иван Гешев, представители на дипломатическия корпус, юристи и магистрати, гости от Израел, преподаватели, студенти и гости.

Събитието бе открито от доц. Румяна Христиди от Историческия факултет на Алма матер, която посочи, че то част от Националната програма за отбелязване на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война и е съфинансирано от Министерството на културата. Инициативата за събитието е на специалност „Хебраистика“ към Историческия факултет, а съорганизатори са Министерството на външните работи, Министерството на културата, Камарата на следователите, Асоциацията на прокурорите и Федерацията на ционистите в България. По думите й конференцията е посветена на българските юристи, защото те винаги са били в основата на държавността и са представлявали най-значителната професионална сила в тогавашна България, а вероятно и в сегашна.

Те са служили на закона и съвестта, запазили са професионалното си достойнство и не са се опозорили при прилагането на несправедливите закони. По думите на доц. Христиди българските юристи имат дълга история в защита на онеправданите в България и мнозина от тях доказват това и по време на Втората световна война и гоненията срещу евреите.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков откри конференцията с поздрав към всички гости и участници в научния форум. Той заяви, че за него е чест да бъде домакин на конференцията „Ролята на юристите за спасяването на българските евреи“, организирана по повод на 80-тата годишнина от спасяването на българските евреи и почитането на жертвите на Холокоста. Той изрази увереността си, че тази конференция и особено панелът „Морални дилеми в трудни времена“ ще допринесат за това. Той благодари на съорганизаторите на събитието, направили този форум възможен. „Пожелавам ви успех на тази конференция и силата винаги да правите правилния избор и дано никога да не бъдем изправени пред морални дилеми от такъв мащаб“, каза накрая проф. Герджиков.

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова поздрави всички и започна словото си с цитат на проф. Михаел Бар-Зоар - „Малък Давид може да победи голям Голиат“, с който той определя спасяването на българските евреи. Тя припомни, че преди 80 години благодарение на съвместните усилия на Българската православна църква, на водещи политици и интелектуалци, на смелостта на обикновени българи страната ни спаси над 48 хиляди евреи.

Г-жа Йотова припомни есето на големия българин Цветан Тодоров „Крехкостта на доброто“, в което се казва, че злото не е само минало. Тя допълни, че са опасни опитите за подмяна на историята и отбеляза, че не се знае достатъчно за светлия пример на България, която спаси своите евреи.

Посланикът на Израел у нас Йорам Елрон отбеляза, че за него е чест да присъства като представител на държавата си. Той благодари на Софийския университет, на доц. Румяна Христиди и на г-н Николай Гълъбов, председател на Асоциацията на ционистите в България, за това изключително важно събитие, за съдействието и усилията. Той припомни, че в този най-тежък за човечеството момент България успява да предотврати изпращането на евреите, живеещи в страната, в лагерите на смъртта, тя е единствената страна, в която борят на евреите е по-голям, отколкото преди войната, защото е била убежище за евреи, бягащи от други държави в Европа. Това е история за героизъм и непокорство. Опълчвайки се на силите на злото, тези смели хора са запалили свещта на хуманността и ние винаги ще ги помним и ще уважаваме тяхната памет, подчерта посланик Йорам Елрон. Всички трябва да следваме светлината, която България излъчваше по време на Втората световна война, това е светлината, която трябва да ни води, днес и утре, каза в заключение посланикът.

Поздрав поднесе и министърът на външните работи на Република България Николай Милков, а министърът на културата Найден Тодоров изпрати поздравителен адрес. Гостите и участниците в научния форум бяха поздравени и от Робърт Сингър – член на управляващия борд на The Combat Antisemitism Movement, Владимир Николов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България, Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България, и Николай Гълъбов, председател на Федерацията на ционистите в България.

В рамките на тържественото откриване на конференцията арх. Станислав Константинов и скулпторът Красимир Ангелов представиха проекта за паметник „Юристите-спасители“.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар