Reload document 
Open in new tab -
Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
-
Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”. -
Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
-
Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
-
Каква е структурата на ИФ?
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
-
Какво е ФСС?
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
-
Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
-
Кога започва изпитната сесия?
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
-
Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
-
Какви са профилите на специалностите в ИФ?
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
-
Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
-
Държавни изпити или дипломна работа?
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.
Покана за научна конференция “Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа”
Местонахождение
Уважаеми колеги,
През 2023 г. се навършват 180 г. от първия опит на българите да се отграничат графично от своите съседи. Емигрантът във Влашко, русенец по потекло. Александър х. Русет /1810- 1861/ печата в Страсбург през 1843 г. начертаната от него карта на българските земи: “... в полза на новосоставленото в Русчук словеноболгарско училище...”. Става въпрос за Варошкото училище, в което през 1840 г. е въведена Бел-ланкастерската метода за взаимно обучение от даскал Параскевà Дамянович Бояджиев (родом от Карлово). Новата сграда на училището е готова през 1843 г. За да отбележим подобаващо тези годишнини, Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ организира Национална научна конференция „Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа“.
„КАРТАТА НА СЕГАШНАЯ БОЛГАРИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ И НА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ЗЕМЛИ“ (1843 г.) е рисувана, писана и литографирана от Александър х.Руссет. Оформена е едноцветно, само границите на държавите и областите са с цветен бордюр. Релефът е изобразен с щрихи, придаващи му пластичност. В нея са транскрибирани хиляди имена на държави, исторически области, планини, реки, населени места. Не са отбелязани върхове и коти. Като източник е използвана картата на френския картограф Пиер Лапи „Генерална карта на Европейска Турция“ (Carte générale de la Turquie d’Europe, Paris, 1822). Тя изразяваутвърдената представа за приблизителните граници на българското землище и не случайно е предвидено да се използва в училищата. Авторът е потомък на българи от Русе, заселили се в Кронщад (сега Брашов) в Румъния. Завършва висше техническо образование в Санкт Петербург и Париж. Вероятно във френската столица изучава картография. Служи в руската армия, назначен е за професор по математика във Военното училище в Букурещ. Има сведения, че заедно с Г.С. Раковски се е готвел да направи подробна етническа карта на българските земи. Доколкото се простират сведенията ни, единственият запазен екземпляр от картата се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Намеренията ни са тя да е център във временна изложба на оригинални карти на България в централното фоайе на СУ „Св.
Климент Охридски“.
Каним за участие в конференцията колегите, които изследват различни аспекти на възприятието на българите от чужденците – от появата на името „българин“ до наши дни. Ще се радваме конференцията да е интердисциплинарна и в нея да участват и етнолози, и археолози, културолози, филолози, библиотечни работници, специалисти в областта на обществената психология и на международните отношения. За участие каним колегите от висшите училища, институтите на БАН и изследователите от регионалните и местни исторически музеи. Секции ще бъдат оформени след обработване на получените заявки.
Конференцията ще се проведе в сградата на СУ „Св. Климент Охридски“ на 20 и 21 септември 2023 г. За участие в конференцията със съобщение или презентация е необходимо да се подаде заявка.
Заявката трябва да съдържа следната информация:
1. Име на участника.
2. Тема на съобщението/презентацията.
3. Телефонен номер и адрес на електронна поща.
4. Необходимост от допълнителни технически средства за представяне.
Срокът за подаване на заявка за участие е 15 април 2023 г.
Адресът за изпращане на заявката е project@nasledstvo.bg.
Времетраенето на съобщението/презентацията за всеки, заявил участие, е 15 минути.
Ще очакваме да получим текст на докладите ви до 1 юни 2023 г., за да разполагаме с време да ги преведем на английски език и да ги издадем в сборник в Европа. Предупреждаваме, че поради финансови и времеви ограничения на проекта, по който организираме конференцията, текстове, получени след тази дата, ще могат да участват в нея, но няма да бъдат включени в сборника.
Техническите изисквания към текстовете са следните:
- Максимален обем до 20 стандартни страници (36 000 знака, формат А4).
- Файлът да е в *.doc / *.docx формат (MS Word).
- Шрифт – Times New Roman, размер 12, междуредие 1,15.
- Структура на текста – заглавие (главни букви, болд, на български и английски език), име и фамилия на автора (авторите) на български и английски език, резюме до 500 знака (с празните позиции) на български и английски език, до 5 ключови думи на български и английски език, основен текст, използвана литература / информационни източници.
- Фигури и снимков материал да бъдат интегрирани в текста и да имат под тях
последователна номерация и наименование. - Използваната литература / информационни източници, посочена / посочени в края на текста, се изписва съгласно стандарта за библиографско описание.
- Адресите за кореспонденция се изписват след последната страница, като се посочват трите имена на автора (авторите) с посочено научно звание, степен, организация, телефон, имейл адрес.
Текстовете ще преминат през анонимно рецензиране и редакционна колегия преди отпечатване на книжното тяло.
- За повече информация и уточнения можете да използвате следните контакти:
имейл project@nasledstvo.bg, - телефонни номера 0886368333 (ч.-кор. проф. дин Иван Илчев) или 0888524621
(Любляна Спасова).
Програма за конференцията ще бъде изпратена до всички участници допълнително. Дневни, пътни и нощувки са за сметка на участниците. Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ поема останалите разходи по конференцията.