Софийският университет е домакин на изложбата „На този връх свят паметник ще се издигне“

В Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „На този връх свят паметник ще се издигне“. Експозицията е организирана от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Историческия факултет и може да бъде разгледана до 20 март 2023 г.

На изложените пана е проследена цялата предистория и история на паметника и други интересни архивни свидетелства. На откриването на изложбата присъстваха проф. Мира Маркова – декан на Историческия факултет, Чавдар Ангелов – директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, гл. ас. д-р Симеон Хинковски – изпълнителен директор на Музея на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, студенти и преподаватели.

Гл. ас. д-р Хинковски заяви, че Софийският университет и Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ работят заедно от няколко години и че е настъпило времето, в юбилейната 135-годишнина на университета, това сътрудничество да бъде обявено. Изложбата е първата от поредицата планирани съвместни инициативи. Симеон Хинковски отбеляза, че и университетът, и паметникът на свободата са построени доста трудно. Историята на паметника, разказана на изложените пана, е разположена не случайно в Историческия факултет – при хората, които се занимават с националната памет.

Проф. Мира Маркова благодари на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ за възможността Историческият факултет на Софийския университет да е домакин на изложбата.

Тя отбеляза, че начинът, по който е построен паметникът, показва дългия път на този тип паметници, защото изграждането на възпоменателния паметник на връх св. Никола е много емблематичен и чрез него българите показват, че те са се преборили за тази свобода, че тя не е дошла даром.

Начинът, по който изглежда този паметник, ни показва една специфична душевност, въздушност. Той е много възвишен, много различен – не е помпозен. Всеки, който се е качил до паметника, усеща величието на епохата, усеща предците ни, усеща мястото и най-важното – когато сме там, ние можем да се замислим“, каза проф. Маркова и допълни, че този паметник е един от маркерите на националната ни идентичност.

Чавдар Ангелов разказа накратко историята на паметника и припомни, че решението за неговото построяване е взето на 13 април 1879 г. на заседание на Учредителното народно събрание в Търново, а е построен окончателно през 1930 г.

Той отбеляза, че основната заслуга за изграждането на паметника е основно на опълченците, които след края на Първата световна война за пореден път поставят въпроса за построяването му. Така се стига до създаването през 1921 г. на специален Инициативен комитет, който да организира целия този сложен процес.

По-късно в Конферентната зала в Ректората бе представен и филмът „Епопеята на Шипка“, подготвен от Националния парк-музей.

 

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар