Съвременна балканска история

Ани Истаткова

Изследовател R1

Интересите ми са в областта на съвременната история на Гърция и спецификите на политическия и социално-икономически живот, свързани с мрежата от клиентелистки взаимоотношения. Наред с това са ме занимавали и се интересувам от процесите на евроинтеграция и влиянието на Европейския съюз върху развитието на Гърция, както и от политиките в страната и в България в областта на културното наследство, потенциалът му за развитието на регионите и ефективното му социализиране, включително чрез образованието (училищно и висше).
Приемно време:

Петък, 14-16 ч. в каб. 32

Адрес:
Дигитализационен център на Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
  • Биографични данни

    Родена в гр. София на 26 април 1981 г.

    Образование:

    2003 г. – магистър по история „Европейски Югоизток“, Исторически факултет, Софийски университет

    2006 -2010 г. докторант в Исторически факултет

  • Заемани позиции и специализации

    Заемани позиции и специализации:

    2005 – 2018 г. – Инспектор УД, Исторически факултет

    Август 2013 – септември 2014 – технически сътрудник „Организация на обученията“ при изпълнение на поръчка за обучение на 4500 учители от средищни и защитени училища с тема „формиране на знания умения и компетентности за работа в интеркултурна среда“ по проект BG051PO001-3.1.03-0001 „квалификация на педагогически специалисти“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“

    2019 г. – Изследовател R1, Исторически факултет

    юни – юли 2004 г. – специализация по международна програма  ΘΙΕΣΠΑ в Атина

    септември – декември 2009 г. – четиримесечна изследователска специализация в Атина, Гърция по проект „Диалог-Европа”

    юни 2011 г. – двуседмична изследователска стипендия в Атина, Гърция по проект „ Градски изследвания”

  • Членство в научни организации

    Член на управителния съвет на Международна асоциация по българистика

  • Избрани публикации

    А. Истаткова-Иванова, Гръцката столица Атина и развитието на радикални леви идеи и организации, Градски изследвания: интердисциплинарни проучвания за млади учени, 2011

    А. Истаткова-Иванова, ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА (Трети международен конгрес, София, 2013 г.), Дриновський збірник, том:т. VII, 2014, стр.:415-417, ISBN:978-954-322-812-6

    Ани Истаткова, Вътрешнополитическата криза в Гърция през 1955 г. и изборът на Константинос Караманлис, Минало, брой:3, 2014, стр.:72-78, ISSN (print):1310-3415

    Ани Истаткова-Иванова, Атина и сянката на левия тероризъм след 1974 г. , Realia Byzantino-Balcanica, сборник в чест на 60-годишнината на проф. Христо Матанов., редактор/и:Теодор Димитров, Йоанна Бенчева, издателство:Тангра-ТанНакРа, 2014, стр.:712-746, ISBN:9789543781188

    А. Истаткова, „Културната революция”: „Тихият” възродителен процес в района с. Славейно и ролята на местното училище (края на 50-те – средата на 70-те години на ХХ век), “Вяра – смесена!“ Аспекти на всекидневието в две родопски села, редактор/и: Виолета Коцева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN:9540738687, 9789540738680

    Ани Истаткова-Иванова, Георги Вълчев, „Професионално развитие в областта на културното наследство чрез формалното образование, осъществявано в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, В: „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ (съст. Иван Кабаков), София, 2020, с. 128-152., ISBN:978-954-07-4986-0, Университетско издателство “Св. Климент Охридски“, София

    Ани Истаткова-Иванова, Владимир Станев, Светослав Живков, „Приложение 1: НОРМАТИВНА БАЗА ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, 1870–2000 г.“, В: „Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България“ (съст. Иван Кабаков), София, 2020,с. 231-333., ISBN:978-954-07-4986-0, Университетско издателство “Св. Климент Охридски“, София

    Ани Истаткова-Иванова, „ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ГЪРЦИЯ (1955 – 1981 Г.)“, История, том: 28, брой: книжка 4/2020, година XXVIII, 2020, стр.: 390-407, Ref, Web of Science

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури