Исторически факултет

Нова балканска история

Мария Кипровска

Изследовател R1

Мария Кипровска е специалист по османска история, като основните ѝ изследователски интереси най-общо включват процесите на създаване на държавно устройство и управленска структура на ранната османска държава, както и ролята на османските и балканските военни елити в османските експанзионистични и държавотворчески политики. Кипровска има интерес и към изучаването на османското архитектурно наследство като средство за изразяване на политическа власт и овладяване на пространството. Във фокуса на нейните досегашни публикации са различни проблеми от османската социална и политическа история.
Адрес:
гр. София, п.к. 1164 бул. „Драган Цанков“ No 8, СУ „Св. Климент Охридски“
Биологически факултет, ет. 4, каб. 403B
Център за регионални изследвания и анализи (ЦРИА) към ИФ на СУ

Специализация

Österreichischen Akademie der Wissenschaften | Institut für die Erforschung der Habsburgermonarchie und des Balkanraumes
  • Биографични данни
    • 2000 г. – бакалавър по история, ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София
    • 2004 г. – магистър по история, Исторически факултет на Университета „Билкент“, гр. Анкара
  • Специализации
    • 2010 г.: стипендиант на Фондация „Андрю Мелън“ (Andrew Mellon Foundation Fellowship) към Американския изследователски институт в Турция (American Research Institute in Turkey (ARIT), гр. Истанбул.
    • 2007-2008 г.: стипендиант на Изследователския център за анатолийски цивилизации (Research Center for Anatolian Civilizations) към Университета „Коч“, гр. Истанбул.
  • Избрани публикации
    • Вакъфите в България, съставители и научни редактори Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020), ISBN:978-954-07-4848-1
    • Григор Бойков, Мария Кипровска, Вакъфските села и сгради в България през Османския период. – Във: Вакъфите в България, съставители и научни редактори Веселин Янчев, Мария Кипровска, Григор Бойков (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020), 37–107, ISSN (print): 978-954-07-4848-1, ISSN (online): 978-954-07-5098-9.
    • Веселин Янчев, Мария Кипровска,Повратни времена: ихтиманският вакъф на Михалоглу Махмуд бей от неговото създаване през ХV до началото на ХХ в. – История, том: 27, брой: 6, 2019, 559–598.
    • Мария Кипровска, Григор Бойков, Колекцията от османски документи от архива на Зографския манастир: предварителни бележки върху нейното състояние, съдържание, значимост и перспективи за работа. – В: Зографски съборник: Зографският архив и библиотека. Изследвания и перспективи, ред. Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Екатерина Дикова, Генчо Банев, Любка Ненова (София: Издателство на Зографски манастир, Света гора, 2019), 318–349.
    • Mariya Kiprovska, Plunder and Appropriation at the Borderland: Representation, Legitimacy and Ideological Use of Spolia by Members of the Ottoman Frontier Nobility. – В: Spolia Reincarnated: Second Life of Spaces, Materials, Objects in Anatolia from Antiquity to the Ottoman Period, ed. Ivana Jevtić and Suzan Yalman (Istanbul: Koç Üniversitesi Anadolu Medeniyetleri Araştırma Merkezi, 2018), 41– 59.
  • Участие в научни конференции
    • Mediating at the Christian-Muslim Borders: Political and DiplomaticAgency of the Ottoman Frontier Lords in the Balkans – секционен доклад, представен на кръглата маса Christian-Muslim Interplay in Late Medieval and Early Modern Balkans: Power Networks and Regional Lordships during the Ottoman Conquest (Vienna, Austrian Academy of Sciences, IHB Balkanforschung, 17 May 2021).
    • Обществените вакъфски сгради в България: проблеми при тяхното всеобхватно проучване – секционен доклад, представен на конференцията Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление (София, 11 октомври 2019 г.).
    • The Sultan’s Legal Sanction: The Vakfiye of the Holy Monastery of Zograf – секционен доклад (заедно с Григор Бойков), представен на конференцията The Monastery of Zograf within the Athonite Monastic Community: A Historic Path and Place for Service to the Word (Sofia, 19–20 November 2019).
    • Agents of Conquest: Frontier Lords’ Extended Households as Actors in the Ottoman Conquest of the Balkans – секционен доклад, представен на конгреса 12th Congress of South-East European Studies “Political, Social and Religious Dynamics in South-East Europe” (Bucharest, 2–7 September 2019).
    • The Collection of Ottoman Documents in the Zograf Monastery’s Archive – секционен доклад, представен на кръглата маса Zograf Monastery and the Athonite Monastic Network during the Ottoman Era (Sofia University, 23 February 2019).
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар