Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Нова обща история
Щ

гл. ас. д-р Албена Симова

Катедра Нова и съвременна история
ORCID
Google Scholar
Web of Science
Д-р Албена Симова /родена 1986 г./ е главен асистент към катедра „Нова и съвременна история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2014 г. e редактор на научно списание „История“. Научните ѝ интереси са насочени към периода на ранното ново време /16 – 17 век/ и по-конкретно към социалната и икономическа история на ранномодерните държави в Западна Европа, процесите на взаимодействие между Европа и Новия свят. Дисертационният ѝ труд публикуван в съавторство (Гаврилов, Б & Миланова, А. (2014). Между Марс и Меркурий: Англия и Холандия през Златния век (1579-1702). София: УИ „Св. Климент Охридски“) разглежда динамичните политически, религиозни и културни връзки между Англия и Холандската република във втората половина на 17 в.
Приемно време:

Понеделник /10 – 12 ч./ в каб. 30

Електронна поща:

albena.simova@uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Нова европейска история; история на САЩ; икономическа история
  • Биографични данни
    • Родена 11.11.1986 г. в гр. София
    • юли 2011 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    • 2012-2015 редовна докторантура към катедра „ Нова и съвременна история “ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на дисертацията: „ Англо-холандските отношения  през втората половина на ХVІІ в.  (1652-1702) “
    • От 2013 г. – асистент / главен асистент по Нова история в Катедрата по нова и съвременна история към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.
  • Членство в редколегии

    Редактор на сп. История и сп. Стратегии на образователната и научната политика

  • Проекти
    • Албена Симова, Ранномодерна Европа. Граници и противоречия., Член, , Номер на договора:80-10-70/25.03.2021 г.
    • Албена Симова, „От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в.“, Член, , Номер на договора:КП-06-М50/2 от 30.11.2020 г.
  • Избрани публикации

    Книга

    • Албена Миланова, Българско средновековие в образи. I. Зооморфна каменна пластика от VIII до XIV век., ISBN:978-619-188-1376, София
    • Борислав Гаврилов, Албена Миланова, Между Марс и Меркурий. Англия и Холандия през Златния век. ISBN 978-954-07-3756-0, ISBN:978-954-07-3756-0, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, Рецензирано

    Монография

    • Албена Миланова, L’Habitat en Bulgarie byzantine (fin Xe-fin XIIe siècles): l’apport de l’archéologie, 3 vol., ISSN (print):, Лил, Франция

    Статия в научно списание

    • Албена Миланова, L’habitat médiéval de Pernik: réflexions sur la démographie (IXe-XIIe siècles), Etudes balkaniques, том:55, брой:3, 2019, стр.:535-562, ISSN (print):0324-16-45, Ref
    • Албена Симова, Детската агресия като модел на поведение, Стратегии на образователната и научната политика, vol:27, issue:6, 2019, pages:659-660, ISSN (print):1310–0270, ISSN (online):1314–8575, Ref
    • Албена Симова, КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ? Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива, История, том:27, брой:1, 2019, стр.:104-106, ISSN (print): 0861–3710 , ISSN (online): 1314–8524, Ref
    • Албена Симова, Научно-практическа конференция „Предизвикателствата на съвремието и качеството на образование “, Стратегии на образователната и научната политика, 2019, doi:554-554, Ref
    • Албена Миланова, От “антикварното” към “авангардното” в Преславската архитектурна скулптура, Проблеми на изкуството, vol:52, issue:4, 2019, pages:3-11, ISSN (print):0032-9371, Ref
    • Албена Миланова, Каменната пластика в художествения живот и архитектурната среда на столично Търново, Проблеми на изкуството, том:51, брой:2, 2018, стр.:59-62, ISSN (print):0032-9371, Ref
    • Албена Миланова, Международна научна конференция „Културни мостове. Минало и съвремие“ (преглед).- В: Palaeobulgarica/Старобългаристика, XL (2016), 2, с. 105-112, Palaeobulgarica/Старобългаристика, том:XL , брой:2, 2016, стр.:105-112, ISSN (print):0204-4021, ISSN (online):2603-2899 , Ref, Web of Science
    • Албена Миланова, Капители с палметни канделабри от ранновизантийския Одесос. –Добруджа, 30, 2015, с. 233-246., Добруджа, том:30, 2015, стр.:233-246, ISSN (print):0205-2210, Ref
    • Албена Миланова, Дружеството на Българите в Унгария отбелязва вековен юбилей,, История, 2014
    • Milanova, Albena, THE TRAPS OF MERCANTILISM. POLITICAL AND ECONOMIC CAUSES OF THE FIRST ANGLO-DUTCH WAR (1652-1654), ISTORIYA-HISTORY, vol:20, issue:2, 2012, pages:135-147, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):1314-8524
    • Албена Миланова, Клопките на меркантилизма. Политически и икономически фактори за първия англо-холандски конфликт (1652-1654), История, том:20, брой:2, 2012, ISSN (print):0861-3710, Ref, PhD

    Статия в поредица

    • Албена Миланова, Поглед към живота и културата в София и нейните околности под византийска власт (XI−XII век), Сердика-Средец-София, том:90 години Музеят на София, брой:9, редактор/и:Александър Станев, Цветозар Йотов, издателство:Фабер, 2020, стр.:556-570, Ref
    • Георги Атанасов, Никола Бодри, Албена Миланова, Йото Валериев, Доминик Моро, Базилика № 2 и централна северна порта на Залдапа, Археологически открития и разкопки през 2018 година, редактор/и:Христо Попов, Анастасия Чолакова, Георги Иванов, издателство:НАИМ-БАН, 2019, стр.:260-262, ISSN (print): 1313-0889 , ISSN (online):2603-3658 , в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Албена Миланова, Динамика на селото в България под византийска власт (XI-XII век):между разорението и просперитета., Годишник на СУ – ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ , том:100 години от рождението на проф. Иван Дуйчев, брой:97 (16), 2011, стр.:67-78, ISSN (print):1311784Х, Ref
    • Албена Миланова, Средновековният български град около 1000 година. – В: Византия и славяните. Международен научен симпозиум, посветен на двадесетгодишнината на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, 12-14 май 2006 г., СУ „св. Климент Охридски“, София, 2010, с. 147-166. , Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, ЦСВП, том:Византия и славяните. Международен научен симпозиум, посветен на двадесетгодишнината на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“, София, 12-14 май 2006 г., брой:95 (14), редактор/и:Аксиния Джурова, Георги Бакалов, Ангелина Минчева, Румен Бояджиев, Албена Миланова, 2010, стр.:147-166, ISSN (print):1311784Х, Ref
    • Албена Миланова, Крехката граница между символ и орнамент в зооморфната скулптура на средновековна България от средата на IX до края на XIV век (методологичен ракурс). –Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, 90/9, 2000, с. 399-410., Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, брой:90/9, 2000, стр.:399-410, ISSN (print):1311784Х, Ref

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Албена Симова, Голямата лондонска чумна епидемия през очите на един съвременник, Ранномодерна Европа:граници и противоречия, 2022, стр.:154-164
    • Албена Симова, Холандската мания по лалетата – заблуди и митове, Ранномодерна Европа:граници и противоречия, 2022, стр.:83-90, ISBN:978-954-07-5425-3
    • Албена Симова, Барутният заговор 1605 г. – вяра и предателство, Кюстендилски четения /2016 г./ Коварство и предателство в историята, 2018, doi:153-158
    • Надя Манолова-Николова, Ангел Николов, Александър Николов, Албена Миланова, и др., Бележки върху Псалтир от 1495 г. , Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Николов, редактор/и:доц. д-р Ангел Николов, издателство:УИ ” Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:828-833, doi:ISBN 978-954-07-4490-2, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Албена Миланова, Власт и пропаганда: политически послания в българската ранносредновековна скулптура (VIII-средата на IX век), Българско царство. Сборник в чест на 60-годиянината на доц. д-р Георги Н. Николов, редактор/и:доц. д-р Ангел Николов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:230-249, ISBN:978-954-07-4490-2, Ref
    • Албена Миланова, Сюжетът „лъвско семейство“ от старозагорските скулптирани плочи (краят на X – началото на XI в.) – В: България в европейската култура, наука, образование и религия. 1. Шумен, 2015, с. 479-490., пътувания към България. България в европейската култура, наука, образование и религия., 2015, стр.:479-490, ISBN:978-619-201-050-8
    • Албена Миланова, Славната революция 1688 г.: холандска инвазия или първата модерна революция? , Докторантски сборник 2014. Традиции и новаторство. , издателство:Изток-Запад, 2014, стр.:45-60, ISBN:619152592-3, PhD
    • Албена Миланова, Амвон от Созопол от края на XI-началото на XII в. (към проблема за средновизантийските амвони). – В: LAUREA in honorem Margaritae Vaklinova, книга II. София, 2010, с. 179-194., LAUREA in honorem Margaritae Vaklinova, редактор/и:Бони Петрунова, Андрей Аладжов, 2010, стр.:179-194, ISBN:9789549239522
    • Албена Миланова, Идеята за обединена Европа след Първата световна война., Голямата война 1914-1918 г., Студентска конференция, 2009, стр.:228-239, ISBN:978-954-07-2902-2, MSc
    • Албена Миланова, Манастирът като фактор за развитието на селото в България под византийска власт (XI-XII век). – В: Манастирската култура на Балканите. Международна конференция, 28 септември-1 октомври 2002. София, 2005, с. 139-152. , Манастирската култура на Балканите. Международна конференция, Самоков, 28 септември-1 октомври 2002, издателство:Издателство на Софийския Университет, 2005, стр.:139-152, ISSN (print):1311784Х, Ref
    • Албена Миланова, Типология на укрепените селища в България под византийска власт (според лексиката на византийските автори). – В: Civitas divino-humana. В чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, с. 239-252. , Civitas divino-humana. В чест на проф. Георги Бакалов, редактор/и:д-р Цветелин Степанов, д-р Веселина Вачкова, издателство:ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2004, стр.:239-252, ISBN:9549942600

    Студия в поредица

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Албена Миланова, Ивайла Попова, Αναστεναρια: делници и празници на една мигрирала култура от Странджа (въз основа на теренно проучване в Северна Гърция през май 2017 година). В:Делниците и маските, Перник, 2020, 149-168, Делниците и маските, редактор/и:Геор Краев и Петко Христов, издателство:ОК “Дворец на културата”, Перник, 2020, стр.:149-168, ISBN:978-954-8944-87-8, Ref
    • Албена Миланова, Крепостта на Кракра след залеза на ранносредновековното Българско царство: Перник под византийска власт (XI-XII век), Кракра 1, редактор/и:Венцислава Крумова, Георги Н. Николов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:77-100, ISBN:987-954-07-4981-5
    • Албена Миланова, Йото Валериев, Селищна мрежа и демографска ситуация в Странджа от ранновизантийския до средновизантийския период (археологически приноси), Културното наследство на Странджа – богатство, рискове, предизвикателства, редактор/и:А. Николов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:9-47
    • Албена Миланова, Църковна архитектура и каменна пластика в Странджа (По следите на Странджанската научна експедиция от 1955 г.)., Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, ЦСВП „Иван Дуйчев“, редактор/и:проф. Вася Велинова (отг. ред), чл.-кор. Аксиния Джурова, доц. Румен Бояджиев, д-р Калина Минчева , издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, стр.:583-606, ISSN (print):1311-784Х, Ref
    • Албена Миланова, Скулптурната украса на базиликата „Св. Ахил“ в контекста на византийската пластика. – В: Европейският Югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. София, 2015, с. 717-741., Европейският Югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура., редактор/и:акад. Васил Гюзелев, доц. Георги Николов, издателство:Военно издателство “Св. Георги Победоносец”, 2015, стр.:717-741, ISBN:978-954-09-1051-2
    • Албена Миланова, Снежана Горянова, Бит и комфорт на homo byzantinus: желана и реална жизнена среда в българските земи (IX-XIV в.). – Homo byzantinus? София, 2009, с. 152-187. , Homo byzantinus?, редактор/и:Албенас Миланова, Веселина Вачкова, Цветелин Степанов, издателство:Военно издателство “Св. Георги Победоносец”, 2009, стр.:152-187, ISSN (print):978-954-509431-6 (br.). – 954-509431-1, Ref
    • Албена Миланова, Градът на византийците и градът на византинистите (идеята за град във Византия през XI-XII в. чрез примера на градовете във византийска България). – В: Византия в собствените й очи и в очите на другите. София, 2007, с. 131-159., Византия в собствените й очи и в очите на другите, редактор/и:Албена Миланова, Веселина Вачкова, Цветелин Степанов, издателство:Гутенберг, 2007, стр.:131-159, ISBN:978-954-617-022-4

    Учебник

    • Петър Делев, Албена Миланова, Борис Стоянов, Димитър Христов, Красимира Табакова, Ана Рабаджийска, История и цивилизации. 11 клас. Профилирана подготовка. Модул 2. Култура и духовност., ISBN:978-954 -344 -606 -3 , Клет България ООД, София
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Албена Симова, Розата и полумесеца: установяването на англо-османските търговски и дипломатически отношения в края на 16 век.
    • Секционен доклад, Албена Симова, Голямата лондонска чумна епидемия през очите на един съвременник
    • Секционен доклад, Албена Симова, Англо-американското сближение в контекст на войната между САЩ и Испания и Филипинския бунт /1898 – 1902 г. /
    • Секционен доклад, Албена Симова, Музеят на Варшавското въстание (Полша) – ВСВ в полската историческа памет
    • Секционен доклад, Албена Симова, Треската за лалета – заблуди и митове около холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век.
    • Секционен доклад, Албена Симова, Амстердам в контекста на въпроса за религиозната толерантност през ХVІІ в.
    • Секционен доклад, Албена Симова, Ловът на вещици: Една паметна „лудост“ от ранномодерната история на Англия Секционен доклад, Албена Симова, Ловът на вещици: Една паметна „лудост“ от ранномодерната история на Англия
    • Секционен доклад, Албена Симова, „Неохотните империалисти“ – идеологически предпоставки за възникването на Британската атлантическа империя.
  • Заемани административни длъжности

    2013-2015 секретар на катедра „Нова и съвременна история”

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар