Нова обща история
Щ

гл. ас. д-р Албена Симова

Д-р Албена Симова /родена 1986 г./ е главен асистент към катедра „Нова и съвременна история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2014 г. e редактор на научно списание „История“. Научните ѝ интереси са насочени към периода на ранното ново време /16 – 17 век/ и по-конкретно към социалната и икономическа история на ранномодерните държави в Западна Европа, процесите на взаимодействие между Европа и Новия свят. Дисертационният ѝ труд публикуван в съавторство (Гаврилов, Б & Миланова, А. (2014). Между Марс и Меркурий: Англия и Холандия през Златния век (1579-1702). София: УИ „Св. Климент Охридски“) разглежда динамичните политически, религиозни и културни връзки между Англия и Холандската република във втората половина на 17 в.
Приемно време:

Понеделник /10 – 12 ч./ в каб. 30

Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Нова европейска история; история на САЩ; икономическа история
  • Родена 11.11.1986 г. в гр. София
  • юли 2011 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
  • 2012-2015 редовна докторантура към катедра „ Нова и съвременна история “ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на дисертацията: „ Англо-холандските отношения  през втората половина на ХVІІ в.  (1652-1702) “
  • От 2013 г. – асистент / главен асистент по Нова история в Катедрата по нова и съвременна история към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, София.

Редактор на сп. История и сп. Стратегии на образователната и научната политика

„От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV-XIX в.“ /2020 – 2022 г./

Гаврилов, Б. & Миланова, А. (2014). Между Марс и Меркурий: Англия и Холандия през Златния век (1579-1702). София: УИ „Св. Климент Охридски“

Миланова, А. 2015. Славната революция 1688: холандска инвазия или първата модерна революция? В: Докторантски изследвания в социалните и хуманитарни науки, т.2, 45-60.

Симова, А. 2018. Барутният заговор 1605 г. – вяра и предателство. В: Кюстендилски четения /2016 г./ Коварство и предателство в историята, 153-158.

Юни 2021 Империи и постимперии: Разпадане, глобални трансформации и конфликти, доклад Англо-американското сближение в контекст на войната между САЩ и Испания и Филипинския бунт /1898 – 1902 г. /

Декември 2020 “Войната за историята” – 75 години от края на Втората световна война, доклад Музеят на Варшавското въстание (Полша) – ВСВ в полската историческа памет

Февруари 2019 Докторантска конференция “Млади изследователи”; доклад Треската за лалета – заблуди и митове около холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век.   

Юни 2019 Кюстендилски четения; доклад Амстердам в контекста на въпроса за религиозната толерантност през ХVІІ в.

2013-2015 секретар на катедра „Нова и съвременна история”

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.