Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

История на Византия
Щ

гл. ас. д-р Теодор Димитров

Катедра История на Византия и балканските народи
Авторите
Google Scholar
Завършва специалност „История“ в ИФ на СУ. От 2009 г. е редовен докторант към катедра „История на Византия и балканските народи”. От 2011 г. е асистент по история на Византия към катедра „История на Византия и балканските народи”. През 2012 г. защитава дисертация на тема „Чумната пандемия от 541 – 748 г.: избухване, разпространение и въздействие върху развитието на византийското общество“. Научните му интереси са свързани с ролята на чумните пандемии в развитието на византийското общество, византийски церемониал и идеология, история на византийските институции, идеологически взаимодействия между Византия и Сасанидски Иран.
Приемно време:

Вторник, 14.00 – 16.00 часа в каб. 32

Електронна поща:

todimitrov@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 343

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Ролята на чумните пандемии в развитието на византийското общество, византийски церемониал и идеология, история на византийските институции, идеологически взаимодействия между Византия и Сасанидски Иран.
  • Биографични данни
    • 2012 – главен асистент по история на Византия към катедра „История на Византия и балканските народи”.
    • 2012 г. доктор по история.
    • 2011 г. асистент по история на Византия към катедра „История на Византия и балканските народи”.
    • 2009 г. редовен докторант към катедра „История на Византия и балканските народи”.
    • 2008 г. магистър в програмата „Европейски Югоизток” към ИФ.
    • 2002 – 2008 г. студент в специалност „История“ в ИФ.
    • 2002 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ”.
  • Членство в научни организации
    • Асоциацията на византолозите и медиевистите в България
  • Избрани публикации

    Книга

    • Йоанна Бенчева, Теодор Димитров, REALIA BYZANTINO-BALCANICA. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov, съставителство и научна редакция Й. Бенчева, Т. Димитров, ISSN (print):978-954-378-118-8, ISBN:978-954-378-118-8, Тангра ТанНакРа, Ref, в сътрудничество с чуждестранни учени

    Статия в научно списание

    • T. Dimitrov, In the Times of Madness and Fury: Observations on Collective Behavior and Behavioral Deviations in Byzantium in the Age of Justinianic plague (541–750), Архив за средновековна философия и култура, vol:27, 2021, pages:71-93, ISSN (print):2603-5189, ISBN: 978-619-01-0946-4, Ref, 2021
    • T. Dimitrov, “And Еverything Here Was Filled with Misery and Tears”: A Few Notes on the Black Death Demographic Impact on Byzantium, 1347–1453, Études balkaniques, vol:LVI, issue:1, 2020, pages:104-125, ISSN (print):0324-1645, Ref, 2020
    • Теодор Димитров, “Majores mures, qui vulgariter rati vocantur”: черният плъх (Rattus rattus) и Юстиниановата чума, Bulgaria Mediaevalis, том:7, 2016, ISSN (print):1314-2941, doi:303-316, Ref, 2016
    • T. Dimitrov, Fever-Demon or Plague-Demon? Toward a New Interpretation of v. Sym. Styl. J. 23175-77. , Etudes balkaniques, том:51, брой:4, 2015, стр.:15-22
    • Т. Димитров, Mors intra urbem: за връзката между Юстиниановата чума и институционализирането на погребенията intra muros във Византия, Bulgaria Mediaevalis, том:6, 2015, стр.:297-306
    • Т. Димитров, Към въздействието на така наречената „Юстинианова чума” (541-748) върху демографската структура на Византийската империя, Исторически преглед, брой:LXVII, кн. 1-2, 2011, стр.:5-11
    • Т. Димитров, Някои бележки върху диаболизацията на Мехмед ІІ Фатих в „Турко-византийската история” на Дука от Фокея, Анамнезис, брой:12, 2011, стр.:57-77
    • Т. Димитров, Нищета, плъхове и чума (Към въпроса за санитарно-хигиенните условия в жилищата на ранновизантийския градски плебс), Минало, брой:4, 2009, стр.:48-56
    • Th.Dimitrov, Le traite imaginairé (some observations on the origin of Byzantine-Persian political symbiosis), Archaeologia Bulgarica, брой:XI, 2007, стр.:31-43
    • Т. Димитров, Образът на гърците в творчеството на Петко Рачев Славейков, История, брой:5-6, 2007, стр.:13-23

    Статия в поредица

    • Т. Димитров, Във времената на безумие и ярост: наблюдения върху колективното поведение и поведенческите девиации във Византия в епохата на Юстиниановата чума (541 – 750 г.), Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, Център за славяно-византийски проуцвания “Проф. Иван Дуйчев”, том:Mobilitas: Движение на хора, идеи, стоки, пари, изкуство в средновековния свят. По случай 35 години от създаването на ЦСВП “Проф. Иван Дуйчев”, брой:102 (21), редактор/и:А. Миланова, И. Попова, В. Велинова, Ц. Йотов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2021, стр.:107-124, ISSN (print):1311-784X, Ref
    • Т. Димитров, Черната смърт и процесът на депопулация във Византия или за границите на историческата демография, Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, vol:Международна научна конференция “Граници, култури, идентичност”, issue:100 (19), editor/s:В. Велинова, И. Попова, М. Маркова, А. Миланова, 2019, pages:81-90, ISSN (print):1311-784Х, Ref
    • Т. Димитров, Демон на треската или демон на чумата? Към една нова интерпретация на V. Sym. Styl. J. 231.75-77, Мисъл, слово, текст, issue:5, editor/s:Д. Пенков, И. Рашков, С. Кацаров, 2018, pages:11-19, ISSN (print):2534-9694, Ref
    • Т. Димитров, Ad Occidentem: щрихи към движението на алански групи от Северен Кавказ към Балканския полуостров и Южна Панония (последната четвърт на ІV – началото на V в.), Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, vol:Международна научна конференция “Културни мостове: минало и съвремие”, issue:99 (18), editor/s:В. Велинова, А. Джурова, Р. бояджиев, К. Минчева, 2017, pages:163-177, ISSN (print):1311-784Х, Ref
    • T. Dimitrov, Toward the Impact of the Justinianic Plague (541-750) on the Demographic Structure of the Byzantine Empire, Annuaire de l’Université de Sofia “St. Kliment Ohridski”. Centre de Recherches Slavo-Byzantines “Ivan Dujčev”, брой:98 (17), 2013, стр.:457-470
    • Т. Димитров, Климатични предпоставки за избухването на т. нар. „Юстинианова чума” (541-748) във Византийската империя, Годишник Collegium Historicum, брой:2, 2012, стр.:689-705, ISBN:978-954-07-3366-1
    • Т. Димитров, ΘΕΡΑΠΕΙΑ ΚΑΙ ΠΑΙΔΕΙΑ (Бележки върху един аспект от интерпретацията на „Юстиниановата чума” във Византия), Годишник Collegium Historicum. , брой:1, редактор/и:М. Баръмова и Б. Стоянов, 2011, стр.:375-383, ISBN:978-954-617-115-3

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Т. Димитров, Бележки върху икономическите ефекти на Юстиниановата чума (541 – 750) във Византийската империя, Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р. Георги Н. Николов, 2018, стр.:143-157, ISBN: 978-954-07-4490-2
    • Теодор Димитров, От колективната памет до дипломатическия аргумент. Към една нова интерпретация на някои исторически реалии в писмата на патриарх Николай Мистик до българския владетел Симеон, Средновековните балкани като световен кръстопът: контакти и обмен, редактор/и:Лиляна Симеонова, Лора Тасева, издателство:Тендрил, 2017, стр.:53-60, ISBN:978-954-92809-6-8
    • Т. Димитров, „Юстиниановата чума” (541-750) и черният безглав демон/черните безглави демони: към историческата еволюция на образа и функциите на един демоничен персонаж., Realia Byzantino-balkanica. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Христо Матанов. , редактор/и:Т. Димитров и Й. Бенчева , 2014, стр.:190-215, ISBN:978-954-378-118-8
    • Т. Димитров, ΕΞΕΚΑΥΘΗ Η ΟΡΓΗ ΤΟΥ ΘΕΟΥ: Някои наблюдения върху един аспект от интерпретацията на „Юстиниановата чума“ във Византия. , Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест 70 годишнина на проф. Казимир Попконстантинов, редактор/и:Р. Костова, 2014, стр.:761-774, ISBN:978-619-00-0108-9
    • Т. Димитров, Юстиниановата чума (541-750) и нейното въздействие върху демографската структура на Византийската империя. , Демографската ситуация и развитието на България. Форум: София, 26-27 февруари 2014 г. , 2014, стр.:501-511, ISBN:978-954-322-793-8
    • Т. Димитров, Ирански и тюркски елементи в българската владетелска титулатура и титулна практика (първата половина на IX век) , Българското начало – поглед от 2012 година , издателство: Тангра ТанНакРа, 2013, стр.:121-137, ISBN:978-954-378-096-9
    • Т. Димитров, Стратегия на оцеляването (наблюдения върху развитието на ромейската политическа теория в епохата на Ираклий), Omnia vincit amor. Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, редактор/и:Състав. В. Вачкова и Цв. Степанов, 2008, стр.:247-267, ISBN:978-954-07-2850-6
    • Т. Димитров, Наблюдения върху генезиса на византино-персийската политическа симбиоза, Византия в собствените и очи и в очите на другите, редактор/и:Състав. В. Вачкова, Цв.Степанов, А. Миланова, 2007, стр.:59-77, ISBN:978-954-617-022-4
  • Участие в научни конференции

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар