Исторически факултет

In Memoriam

Етномузеология

доц. д-р Мирелла Дечева

(1958-2019)
Д-р Мирелла Дечева е доцент към катедра „Етнология“ на ИФ в СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2011), с дългогодишен музеен стаж в Националния етнографски музей при БАН (1995-2011) и Музея за история на София (2011-2015), главен уредник на Националния етнографски музей при БАН (2009-2010), член на ИКОМ (от 2009), секретар на Националния комитет на ИКОМ-България (2012-2015). Научните й интереси са в областта на етномузеологията, традиционната култура на българите, етнокултурните общности в България. Автор на 2 книги, редица албуми, студии и статии, в екип на 16 музейни изложби.
Научни интереси:
Етномузеология; Традиционна култура на българите; Етнокултурните общности в България.
Електронна поща:
  • Биографични данни
    • 1981 г. магистър по История
    • 1982 – 1985 г. аспирант в Етнографски институт с музей при БАН
    • 1988 г. доктор
    • 1989-2003 г. научен сътрудник първа и втора степен
    • 1995-1998 г. – преподавател във ВПИ “Неофит Рилски”
    • 1996-1999 г. – преподавател в НБУ
    • 2003-2011 г.- старши научен сътрудник
    • 2003-2010 г. – хоноруван преподавател в ИФ
    • 2005 г. – преподавател в ПУ “Паисий Хилендарски”
    • 2009 г. – хоноруван преподавател във ФФ
  • Участия в научни конференции
  • Избрани публикации

    Монография

    • Мирелла Дечева, Облеклото на циганите/рома в България. Gypsy/Roma Dress in Bulgaria, ISBN:954-91503-2-1, Давъл Т, София
    • Дечева, М., Чертог на българката чародейка, ISBN:954 8223 73 2, ИК “Свят. Наука”, София

    Статия в научно списание

    • Дечева, М., Отново за българското традиционно облекло, История, брой:кн. 6, 2017, стр.:657-671, Ref
    • Decheva, M., Bulgarian Traditional Costume – Basic Knowledge and Discussible Questions. ISSN 0917-6551., Journal of the International Association of Costume., брой:37, 2010, стр.:4-10
    • Дечева, М., Етнология на облеклото в България. , Българска етнология, брой:3-4, 2005, стр.:37-43
    • Decheva, Mirella, Ethnographical Exhibition as a way of the Intercultural Communication. (The Experience of the Bulgarian National Ethnographic Museum), Annales Musei Ethnographiae. Budapest., том:LXXXIII, брой:Papers of the conference Ethnographic Museums in E, 2001, стр.:117-122
    • Decheva, Mirella, The Public Attitudes Gypsies – Bulgarians (Reflection on one Ethnographic Exhibition). , Facta Universitatis. University of Nish Series Philosophy and Sociology, том:Vol. 2, брой:8, 2001, стр.:457-463

    Статия в поредица

    • Дечева, М., Облекло. , Регионални етнографски, фолклорни и езикови п рочвания на България, том:Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. , брой:9, редактор/и:Рачко Попов, Славка Гребенарова, издателство:АИ “Проф. Марин Дринов”, 2002, стр.:183-230
    • Мирелла Дечева, “Неродена мома” или българският традиционен идеал за женска красота. , Етнографски проблеми на народната култура, брой:5, редактор/и:Рачко Попов, Славка Гребенарова, издателство:АИ “Проф. Марин Дринов”; ISBN 954-8458-11-X; ISBN 954-430-551-3 `(т.5), 1998, стр.:106-161
    • Дечева, М., Граници в пространството на българката. , Етнографски проблеми на народната култура, брой:4, редактор/и:Рачко Попов, издателство:АИ “Проф. Марин Дринов”, 1996, стр.:68-91

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Мирелла Дечева, Да откриеш музей – предизвикателствата на XXI век, Чрез миналото към бъдещето. Сб. в чест на проф. д-р Маргарита Карамихова, издателство:Просвета, 2018, стр.:227-236, ISBN:978-954-01-3551-9
    • Дечева, М., Изкуство в злато и сребро, Културната памет във времето и пространството, редактор/и:Петър Миладинов (съств.), издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:667-687
    • Decheva, Mirella, Bulgarian Migrants in Spain at the End of 20th and Beginning of the 21st Century. , Migration from and towards Bulgaria 1989–2011. Berlin. , редактор/и:Tanya Dimitrova,Thede Kahl , издателство:FFrank&Timme ISBN 978-3-86596-520-2; ISSN 2196-3312, 2014, стр.:55-64, в сътрудничество с чуждестранни учени
    • Дечева, М., Българска народна медицина. Енциклопедични статии №76, 124, 148, 151, 155, 175, 199, 200, 216, 246, 248, 279, 290, 330, 351, 379, 415, 417, 428, 429, 437, 439, 444, 454, 461, 469, 473, 514, 521, 524, 552, 558, 577, 608, 613, 619, 624, 629, 653, 656, 657, 661, 668, 672, 673, 709, 741, 768, 783, 804, 805, 832, 847, 868, 886, 891, 895, 914, 942, 948, 953, 967, 977, 978, 989, 1040, 1068. (67 бр.), Българска народна медицина. Енциклопедичен речник. I изд. 1999; II изд. 2013. ISBN 978-954-322-524-8, редактор/и:Минчо Георгиев (съст. и общ редактор), издателство:АИ “Проф. Марин Дринов”, 2013
    • Дечева, М., Динамика на миграционните процеси от България към Испания в края на ХХ и началото на ХХІ век. , Етнография на миграциите. Българите в Средиземноморието, 2013, стр.:35-64
    • Decheva, M., The Oralites and the language of Dress – Sign of Identity. , proceedings of the International Conference on Oral Tradition ‘Orality and Cultural Heritage, 2010, стр.:35-63
    • Дечева, М., Форематологията или етнология на облеклото в България, Диалзи за човека и човешкото, редактор/и:Диана Радойнова, издателство:Бряг. Бургас, 2009, стр.:317-324
    • Decheva, Mirella, Identities in the Bulgarian Villages: A Cese Study of Musselievo Village., Dynamics of National Identity and Transnational Identities in the Process of European Integration. , редактор/и:Ed. By E. Marushiakova. , издателство:Cambridge Scholars Publishing, 2008, стр.:270-292
    • Мирелла Дечева, Идеалът за женска красота, отразен в рекламите през първата половина на ХХ век, В света на човека. Т. 2, редактор/и:Джени Маджаров, Красимир Стоилов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:409-420
    • Дечева, Мирелла, Идентичности в българското село (Случаят с. Муселиево, община Никопол)., Динамика на националната идентичност и транснационалните идентичности в процеса на европейска интеграция. , издателство:”Парадигма”; ISBN 978-954-326-074-4, 2008, стр.:381-406
    • Дечева, М., Облеклото на циганите в България – един възможен поглед върху културата на чергарите. , Градиво за етнология на миграциите., редактор/и:Маргарита Карамихова (съств.), 2006, стр.:31-60
    • Marushiakova, Elenа, Popov, V., Decheva, M., The Gypsies in Bulgaria and their Migrations. , Roma Migration in Europe: Case Studies, редактор/и: Guy, Will, Zdenek Uherek and Renata Weinerova, eds, издателство: Münster: Lit, 2004, стр.:135-142
    • Дечева, М., Дечева, М. Новият стар път на гурбета. , Да живееш там, да се сънуваш тук. Емиграционни процеси в началото на ХХ век., редактор/и:Маргарита Карамихова (съств.), издателство:Imir, 2003, стр.:124-140
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар