Исторически факултет

България и Балканите през XX век: външна политика и публична дипломация

Актуалността на темата за сложното минало на Балканите не подлежи на съмнение. Анализирането с инструментариума на историческата наука е един от пътищата за намиране на адекватни решения по тази сложна материя. В духа на това разбиране през 2018 г. в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания” на Университета бе реализиран изследователският проект „България и Балканите през XX век: външна политика и публична дипломация”. Замисълът му бе да се изследва дипломатическата история на балканските държави през ХХ век по иновативен начин, като дипломацията на балканските страни се разположи в регионални рамки, външната политика на дадена държава се анализира във взаимодействие с тази на друга (други), а традиционното разбиране за външна политика се обогати с концепцията за публична дипломация – понятие, което позволява разглеждането и на недържавни субекти в сферата на дипломацията, политиката, икономиката и културата.

В настоящия сборник са включени статии на участниците в проекта и в научната конференция, която се проведе през октомври 2018 г. с участието както на млади учени и докторанти, така и на утвърдени историци от Софийския университет и други научни институти. Изследванията обхващат целия ХХ и началото на XXI век. В тях се разглеждат проблеми на българската външна политика и дипломация на Балканите, както и аспекти на външната политика на други балкански страни. В част от статиите се дискутират теми, свързани с научната, културната и църковната дипломация, осмисля се влиянието на демографски, финансови и икономически проблеми върху балканските взаимоотношения. Така действително се разчупват рамките на традиционните изследователски подходи към външнополитическата проблематика. 

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-5317-1
Издание: 2021
Страници: 440

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

България и Балканите през XX век: външна политика и публична дипломация
Мария Радева – Университетските преподаватели в края на XIX – началото на XX век – учени, граждани, дипломати на културата
Христо Беров – За една особеност в дипломатическата история около обявяването на българската независимост (30-годишният срок на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина – мит или реалност?)
Светослав Живков – Войни, дипломация, избори. Промените в държавните граници и изборният процес в България (1913 – 1920 г.)
Мартин Вълков – Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България през Първата световна война като историографски проблем
Ваня Стоянова – Църквата в полезрението на дипломацията – статутът на Българската екзархия в българо-турските преговори в Анкара (1924 – 1925 г.)
Петър Добрев – Българските чифликчии в Добруджа като посредници в дипломатическите конфликти между България и Румъния (1918 – 1940 г.)
Елиза Танева – Българо-турските отношения и Балканската Антанта (1934 г.)
Мила Кръстева – Формиране на политическите нагласи на българското общество в контекста на внушенията за балканските народи (1934 – 1941 г.)
Владимир Станев – Англичаните и българските партизани
Бисер Петров – Славянският фактор във външната политика на отечественофронтовска България
Боряна Бужашка – Българската държава и цариградските българи 1944 – 1989 г.
Искра Баева – България и Румъния в Източен блок: как се решават спорове между съюзници?
Ива Димитрова – Българо-гръцки отношения: сътрудничество в сферата на културата и туризма (1964 – 1967 г.)
Светлозар Елдъров – Принос към българската църковна дипломация: патриарх Кирил и Св. Престол през 1967 – 1969 г.
Aleksandar Zivotic – The Echo of the Czechoslovak Crisis 1968 on the Balkans. Yugoslavia and Neighboring Member States of the Warsaw Pact
Наум Кайчев – Публична дипломация от Студената война: радио “Свободна Европа” за българо-югославските отношения и Югославска Македония
Петя Павлова – Вътрешнополитическите и икономическите проблеми на Югославия в края на 60-те и началото на 70-те години и перспективите пред отношенията ѝ с България
Пламен В. Петров – Културни диалози – диадата “вън / вътре”. Вносът на изкуство в България през 70-те години
Бисер Банчев – Смъртта на Тито и българската външна политика
Марияна Стамова – Албанските емигрантски организации в САЩ и Западна Европа и интернационализирането на косовския въпрос през 80-те години
Евгения Калинова – Изселническият проблем в българо-турските отношения (края на XIX – края на XX век)
Благовест Нягулов – Тука има – тука няма: малцинствената проблематика в българо-балканските отношения
Красимира Тодорова – Възраждане на македонския въпрос в българо-югославските отношения при управлението на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 22 септември 1990 г.)
Йордан Баев – България, митичният план “Подкова” и операция “Съюзна сила” срещу Югославия
Мехмед Юмер – Политическият ислямизъм в съвременна Турция

Календар

Календар