Исторически факултет

Софийският университет награди за проявена гражданска доблест трима свои бивши студенти

В 23-та аудитория в Ректората на Софийския университет се проведе церемония, на която с Почетен знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за проявена гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата и за проявената от тях позиция по време на Пражките събития от 1968 година бяха удостоени Александър Димитров, Едуард Генов /посмъртно/ и Валентин Радев /посмъртно/.

Наградите бяха връчени в изпълнение на решение на Факултетния съвет на Историческия факултет (протокол № 7 / 16.04.2019 г.) и Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2019 г.

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, заместник-ректорът доц. Първан Първанов, президентът на Република България в периода 1997-2002 година Петър Стоянов, председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, декани, преподаватели, студенти, гости.

Събитието бе открито от декана на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова, която заяви, че някои дати от човешката история имат особена знакова натовареност и събитията от 1968 година за всички присъстващи в залата имат различно звучене – някои са родени тогава, други тогава са изпълнявали своя граждански дълг. „За всички присъстващи тук 1968 година е особена“, отбеляза проф. Маркова. Тя припомни няколко събития от тази година. На 20 януари Александър Дубчек е избран за първи секретар на Чехословашката комунистическа партия. През април е поставено началото на Пражката пролет с приетата програма за действие на Чехословашката комунистическа партия, през юни парламентът отменя цензурата. Проф. Маркова припомни и за срещата на 14-15 юли на пет страни от Варшавския договор, когато е отправено предупреждение към Чехословакия. На 16 август ЦК на КПСС взема решение за военна интервенция. В нощта на 20 срещу 21 август започва операция „Дунав“ на силите на Варшавския договор.

Деканът на Историческия факултет разказа и за неравния сблъсък на съветските войски с невинните граждани, който е една от най-големите драми на събитието. „През септември същата година група студенти от тогавашния Философско-исторически факултет на Софийския университет, сред които са господата Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестират публично срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Това е особеното ми вълнение като личност, като декан, че в тогавашния Историко-философски хуманитаристите са се борили за свободата на словото. Горди сме, че студенти са го направили. Тези млади души са платили много. Само те знаят какво им е коствало“, отбеляза проф. Маркова и изрази своите почитания към присъстващия на събитието Александър Димитров.

„За нас е гордост и чест. Чест е за Софийския университет, че е имал такива студенти“, каза проф. Маркова и допълни, че смисълът на историята е не просто да изследваме миналото, а да формираме памет, да сме обективни, да се базираме на изворите, но и да помним такива събития. Тя подчерта, че цената, която са платили тримата студенти за своите действия, е била наистина голяма – разжалвани, уволнени, с отнети студентски права, изпратени в лагери. Проф. Маркова изрази възхищението си към семействата на Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев затова, че са застанали зад тях.

В словото си доц. д-р Михаил Груев проследи промените, настъпили в чехословашкото политическо ръководство в началото на 1968 г., поставили началото на смел и същевременно утопичен социален експеримент, целящ мирната и поетапна трансформация на тоталитарната комунистическа система в своеобразно общество на социалното равенство и гражданското участие или т. нар. „социализъм с човешко лице“. Реформите на новия лидер в Прага Дубчек са следени с големи надежди в целия Източен блок.

По думите на доц. Груев, по това време Тодор Живков е имал основания да се притеснява за реалното раздвижване в обществото и за симпатиите, които все по-широки кръгове на интелигенцията и младежта започват да проявяват и публично да изразяват към Пражката пролет. Доц. Груев проследи превръщането на Тодор Живков в един от най-непримиримите противници на Пражката пролет след срещите на върха на Варшавския договор през март 1968 г. Акцент в изказването му бе и домакинството на София на Деветия световен фестивал на младежта и студентите, когато в страната идват 20 000 участници. Особено бдителни са българските власти по отношение на пристигащите от Чехословакия – 500 официални членове на делегацията, отделно 380 туристи и 80 журналисти. По думите на доц. Груев Държавна сигурност отчита голямата идейна мотивация на цялата делегация да популяризира сред българското общество идеите на Пражката пролет и да демонстрира открито „социализма с човешко лице“. Те забелязват и симпатиите, с които софиянци гледат на публичните прояви на представителите на Прага и Братислава – тенденции, които особено явно се проявяват в следващите седмици след агресията. Доц. Груев проследи и протичането на операция „Дунав“ на 20 и 21 август 1968 г. и окупирането на цяла Чехословакия.

„Въпреки явните симпатии на българската интелигенция към Пражката пролет и съчувствието й към чехите и словаците, единици са тези, които все пак решават да протестират. Сред тях важно място заема групата студенти от Философско-историческия факултет на Софийския университет, съставена от Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, която разпространява около 200 позива със съдържанието: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“, отбеляза доц. Груев и допълни, че тези смели момчета правят редица опити да включат и други свои състуденти и приятели. В началото на 1969 г. групата е арестувана и тримата основни участници в нея получават присъди с различни срокове затвор, а режимът използва случая да се разправи и с един от най-способните преподаватели на Философско-историческия факултет – философът-логик Асен Игнатов.

„Може определено да се твърди, че най-сурово и безмилостно са наказани тримата смели и самоотвержени студенти, които заплащат за дързостта си не само със свободата си, но и със здравето си и с целия си по-нататъшен объркан живот. Камъкът, който те хвърлят в блатото на задрямалото и конформистки настроено българско общество, по своята решителност и неочакваност е сравним с отчаяния самоизгарящ жест на Ян Палах на януарски студения Венцеславски площад в Прага“, посочи доц. Груев. По думите му най-значимият резонанс на всичко това се изразява в големия пробив сред мълчаливото мнозинство на българското общество, в започналия, почти невидим, но необратим процес на ерозия на постигнатия по това време негласен консенсус около легитимността на самия режим, както и в стартиралия и бавен разлом между интелигенцията и партийната бюрокрация.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изрази своята благодарност към колегите си от Историческия факултет и към неговото ръководство, че макар и с дълго закъснение сме свидетели на този знаменателен акт. „Защото той се свързва с една от мрачните страни на периода на тоталитаризма. Прекършените съдби. Това са млади хора, това са хора с илюзии, с желание за промяна, за създаване на един нов свят. А в резултат на всичко това имаме прекършени съдби“, каза ректорът и допълни, че нищо не може да върне времето назад, но мисли че този жест поне може да покаже, че университетът помни тези събития, няма да ги забрави, за да не допускаме и в бъдеще такива. „Живеем във време, в което има много турбуленция, изправени сме пред много предизвикателства и паметта може да ни води напред“, допълни още ректорът.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Александър Димитров за гражданска доблест и за заслуги към демокрацията и свободата.

Александър Димитров заяви пред аудиторията, че той и другите му двама колеги са реагирали по-спонтанно, но и много други хора са реагирали по свой начин срещу действията на тогавашната ни политика и благодари на всички.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Едуард Генов (посмъртно) за гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата. Отличието получи г-жа Бирова, която не скри вълнението си и заяви, че от името на съпругата и синовете на Едуард Генов благодари на всички. Тя допълни, че Едуард Генов е бил изключителен човек и заслужава тази почит.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Валентин Радев (посмъртно) за гражданска доблест и заслуги към свободата и демокрацията. Наградата получи близък на г-н Радев, който сподели, че преди повече от 20 години е бил в същата 23-та аудитория като студент и призова: „Хора, бдете, хора, не се навеждайте“!

Събитието продължи с изказвания на близки и състуденти на отличените.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар