Исторически факултет

Българо-корейски форум за мир в Източна Азия и на Балканите

Местонахождение

Уважаеми колеги,

В Аулата в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна Българо-корейски форум за мир в Източна Азия и на Балканите. Домакин на събитието е Историческият факултет на Алма матер.

Във форума участват представители на Философския факултет чрез специалност „Европеистика“ (с пленарен доклад на проф. д-р Мария Стойчева) и на Факултета по класически и нови филологии (с доклад на доц. д-р Евгений Кандиларов).

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. д-р Ренета Божанкова отправи поздрав към участниците във форума от свое име и от името на ректора – проф. д-р Георги Вълчев.

Проф. Божанкова подчерта, че всички съзнаваме значението на избраната тема за днешния ден с предизвикателствата, които той носи за народите, за техните лидери, за всеки отделен човек.

Мирът има абсолютна стойност, защото той пази живота, създава условия за благоденствие на хората. Как този мир да бъде постиган в райони от света, които имат своята сложна история, но и своето общо бъдеще, е въпрос, който може да получи отговор именно в академичен контекст, защото университетът е мястото, където се пази паметта за миналото, създават се експертното знание за съвременните процеси, както и предвижданията и проектите за следващите години“, каза заместник-ректорът и поздрави колегите от Историческия факултет и Факултета по класически и нови филологии за организирането на събитието, което заема значимо място в университетския календар и несъмнено ще остави следа със споделените идеи и развити тези за това как да предадем на децата си един свят със спокойно настояще и благополучно бъдеще.

Накрая проф. Божанкова пожела успех на научния форум и запомнящо се представяне на всички участници.

Деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова отправи поздрав към присъстващите с добре дошли в Аула Mагна, в най-старото и престижно висше училище в България. В приветствието си тя заяви, че в контекста на модерната реалност разговорът за диалог и мир заслужава особено внимание.

Ние, историците, познаваме разрушителната сила на войната. Изучавайки развитието на човешкото общество, ние като професионалисти знаем, че е имало и ще има войни. Днешният форум обаче представя академичната гледна точка на значението на мира“, каза проф. Маркова и допълни, че в съвременния свят все повече хора по една или друга причина живеят между отделни култури, с двойни идентичности. Динамиките на двойната идентичност са особено важни в последните десетилетия. Драматични политически ситуации провокираха най-сериозното движение на хора в постмодерната ера. Деканът на Историческия факултет посочи още, че много човешки съдби бяха преобърнати, докато търсят логично обяснение на личните човешки трагедии и подчерта, че затова значението на гражданското общество е неизмеримо важно.

Днешният форум ще повдигне въпроси, важни за целия свят. Пожелавам ползотворни дискусии и много положителни емоции, защото науката е страст и емоция“, каза накрая проф. Маркова.

Събитието продължи с предвидените доклади.

Основна цел на форума е да бъде споделен опитът между държавите на Балканите и в Източна Азия, свързан с развитието на гражданското общество и неправителствения сектор.

В рамките на форума е предвидено да бъдат обсъдени предизвикателствата пред регионите и най-вече върху стратегиите и решенията, които отделните страни прилагат, за да бъде постигнат траен мир и просперитет на регионално ниво.

Местонахождение

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар