доц. д-р Радослав Спасов

Българско възраждане

Щ

Катедра История на България

Радослав Спасов е доцент в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Има защитени два доктората: по история през 2008 г. и по филология през 2016 г. Публикувал е десетки научни разработки в областта на Българското възраждане: чуждите влияния върху църковната борба, геополитически фактори върху културните процеси в българското етническо пространство, медийното интерпретиране на историята. Провел е изследователска дейност в архивите на Ватикана, Италия, Великобритания, Румъния и други страни. Автор и съавтор на документални филми за БНТ. Носител е на много награди за научна, културна, журналистическа и обществена дейност.

МП “Възраждане и памет”

Приемно време:

Вторник 14-16 часа в каб. 28

Електронна поща:

radoslavspasov@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 280

Адрес:

Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

Научни интереси:

История на Българското възраждане, българският църковен въпрос в международните отношения, медийно отразяване на историята, възрожденска култура

- Роден съм в град Русе през 1977 г.
- 1995 г. – Средно образование в Математическа гимназия „Баба Тонка“ – Русе
- 2000 г. – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- 2000 г. – квалификация „Журналист-кореспондент на средствата за масово осведомяване“ от Център за образователни услуги на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- 2002-2004 г.– учител в ПГИУ „Елиас Канети“ – гр. Русе
- 2004-2007 г.– редовен докторант към катедра „История на България“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, защита на докторска теза на тема: „Българите католици в Северна България (1700-1878)“
- 2007-2008 г. – библиотекар в ПГИУ „Елиас Канети“ – гр. Русе
- 2008 г. – архивист в Български исторически архив на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- 2008-2010 г. – редактор в отдел „Рисърч и архив“ в телевизия ПРО.БГ
- 2010-2018 г. – ст. асистент/гл. асистент по История на Българското възраждане в катедра История на България в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- 2016 г. – защитен втори докторат в катедра „Български език като чужд“ във ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема „Българското културно и историческо пространство (визуализация на обучението по български език като чужд)
- 2018 г. – до този момент – доцент по История на Българското възраждане в катедра по История на България в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
- Трети Римски университет в Рим (Италия) – февруари – април 2007 г.
- преподавателски обмен по програма „Еразъм“ в Солунски университет „Аристотелос“ (Гърция) – юни 2015 г.;
- лятно училище за румънски език и култура към Букурещки университет (Румъния) – юли-август 2015 г.;
- научна специализация в Трети Римски университет в Рим (Италия) – септември 2015 г.;
- преподавателски обмен по програма „Еразъм“ в Линк кампус университет в Рим (Италия) – май 2017 г.;
- преподавателски обмен по програма „Еразъм“ в Университета Корфу (Гърция) – май 2018 г.
- Международна асоциация по българистика
- Българско дружество на англицистите
- Център по междукултурна комуникация и медиация, в момента част от Франкофонски център на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- творческата организация „Филмаутор“
Проекти по оперативни програми:
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС, по Проект BG051PO001-3.1.03-0001 „КВАЛИ-
- ФИКАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ”, Бенефициент: МОН, член на екипа, период 2012-2014 г.
- Студентски практики – Фаза I по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“– академичен наставник. Период: 2017 г.
- Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Проект BG05M2OP001-1.001-0001 – изследовател R4, Период 2019-2020 г.
Участие в проекти към Фонд „Научни изследвания” към МОН:
- Университетски хуманитарен комплекс „Алма матер“ – програма „Диалози на паметта“:
- Проект „Италианският скулптор Арналдо Дзоки и Българското освобождение“ – 2013 г., ръководител
- Проект „Свети Димитрий Басарбовски – светец на два народа“ – 2014 г., ръководител
- Проект за електронна форма на дистанционно обучение в електронна среда, 2013-2014 г., член на екипа
Проекти към Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”:
- Възрожденска памет и локални маркери на средата в Северна България, 2018 г., ръководител
- Човешкият фактор в британската външна политика 1833-1860 г., 2017 г., ръководител
- Рилският манастир – християнско и национално духовно средище, 2016 г., ръководител
- Грамота за активно участие в национално историческо състезание „Народните будители и аз“, под патронажа на Вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, 2016 г.
- „Посланик на Русе“ – за високи постижения и принос към подобряването имиджа на Русе, за разпознаваемостта и утвърждаване му като модерен и културен европейски център – 2015 г.
- Трета награда на фестивала за исторически филми Пловдив – 2009 г.
- Специална награда на фестивала „Българската Европа“ – 2008 г.
- Годишна награда на Съюза на българските журналисти – 2007 г.
- Награда за творчески портрет на Фестивал Осма муза – 2007 г.
- Награда Русе за култура – 2007 г.
- Първа награда за най-добър исторически филм на Международния фестивал в Харков – 2005 г.
- Специална награда на фестивала „Българската Европа“ – 2005 г.
- Номинация на Фестивал Осма муза – 2003 г.
- Награда Русе за култура – 2003 г.
Книга
- Радослав Спасов, Софроний Врачански и места на неговата памет в Букурещ (Румъния), Парадигма, София
- Радослав Спасов, По стъпките на Паисий Хилендарски. In the footsteps of Paisii Hilendarski. , УИ “Св. Климент Охридски”, София
- Радослав Спасов, Георги Раковски. Образът възможен., УИ “Св. Климент Охридски”, София
- Пенка Шопова, Радослав Спасов, Българското освобождение и италианският скулптор Арналдо Дзоки. La liberazione della Bulgaria e lo scultore italiano Arnaldo Zochhi., ISBN:978-954-326-404-9, Парадигма, София, International
- Пенка Шопова, Радослав Спасов, Българското освобождение и италианският скулптор Арналдо Дзоки. The Bulgarian Liberation and the Italian Sculptor Arnaldo Zocchi, Парадигма; ISBN 978-954-326-341-7
- Радослав Спасов, Британската дипломация и българският църковен въпрос от 1839 до Освобождението 1878 г., ISBN:ISBN 978-954-326-333-2, Парадигма; ISBN 978-954-326-333-2, София
- Радослав Спасов, Симеон Хинковски, Свети Димитрий Басарбовски – светец на два народа., УИ “Св. Климент Охридски”; ISBN 978-954-073775-5, София
- Радослав Спасов, Пенка Шопова, Италианският скулптор Арналдо Дзоки и Българското освобождение, УИ “Св. Климент Охридски”, София
Статия в научно списание
- Радослав Спасов, Визуалната комуникация на локалната религиозност като част от българското културно наследство, Научни известия. Бюлетин “Наследство БГ”, брой:1, 2021, стр.:103-109, ISSN (print):2815-3138, ISSN (online):2815-3316
- Радослав Спасов, Александровска болница – важен лечебен и институционален фактор за създаването на здравната система в България, 1884-1918 г., Анамнеза, 2018
- Радослав Спасов, Ролята на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Александровска болница за развитието на медицинското образование и наука в България 1918 – 1950 г., Анамнеза, 2018
- Радослав Спасов, Човешкият фактор в британската външна политика в контекста на българските земи под османска власт 1833-1860, Анамнеза, брой:1, 2017, стр.:1-25
- Радослав Спасов, Българите заточеници в крепостта Аккра (Акия) и британската външна политика , Библиотека, брой:4, 2015, стр.:94-103
- Радослав Спасов, Пенка Шопова, Българското Освобождение (1878) пресъздадено от италианския скулптор Арналдо Дзоки , Библиотека, брой:4, 2013
- Радослав Спасов, Рецензия за книгата Веселина Антонова „Възрожденското читалище „Зора“ в Русе“ , История, брой:6, 2012, стр.:487-489
- Радослав Спасов, Скулпторът, който пресъздаде българското Освобождение (1878), История, брой:6, 2012, стр.:490-499
- Радослав Спасов, Историческо развитие на функциите и титулатурата на органите на местно самоуправление при българите католици в Северна България за периода 1700-1878., Анамнезис, брой:3, 2008, стр.:26-48
- Радослав Спасов, Църковна организация на Католическа Никополска епархия в българските земи 1648 – 1878 г., Библиотека, брой:3, 2008, стр.:48-55
- Радослав Спасов, Католическата общност в Русе през Възраждането (ХVIII-XIX в.), Известия на РИМ- Русе, брой:9, 2005, стр.:308-318
- Радослав Спасов, Английската философска мисъл през XIII в., Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научни трудове. , том:39, брой:серия 2.1 , 2002, стр.:70-73
- Радослав Спасов, Английско-френски отношения в края на XIII в., Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научни трудове., том:Т.39, серия 2.1 , 2002, стр.:64-70
- Радослав Спасов, История на мъжкото католическо училище в Русе 1871-1912 г., Алманах за историята на Русе, брой:4, 2002, стр.:395-404
Статия в поредица
- Радослав Спасов, Създаването на Българската екзархия, Богословски вестник, issue:брой 2, 2022, pages:1-5
- Радослав Спасов, Създаване на документални филми за русенските църкви „Света Троица“ и „Свети Великомъченик Георги“, Алманах за историята на Русе, брой:12, редактор/и:Вяра Косева, Златоживка Здравкова, Любомир Златев, Володя Попов, Веселина Антонова, издателство:Лени-АН, 2012
Статия в сборник (на конференция и др.)
- Радослав Спасов, Представяне на библиотеките в медийното и интернет пространство. Формиране библиотечна информационна среда., списание Библиотека, издателство:Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, 2024, стр.:141-145, ISSN (print):2738-845Х
- Радослав Спасов, Нови британски документи за Васил Левски и революционното движение за периода 1872-1873 г., 150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят, 2023
- Радослав Спасов, Представяне на библиотеките в медийното и интернет пространство. Формиране на библиотечна информационна среда., Устойчивост на библиотеките, 2023
- Радослав Спасов, Читалища, образование, медиите и дигиталния свят – съхранени традиции от периода на Българското възраждане до модерната епоха, Общество, памет, образование. конференция в Китен 2023, Publisher:УИ “Св. Климент Охридски”, 2023, pages:61-67
- Радослав Спасов, Възрожденското историческо пространство в преподаването на български език като чужд (аспекти на корелацията език-нация), конференция в Китен 2022, 2022
- Радослав Спасов, Свети Паисий Хилендарски като източник на информация за свети Димитрий Басарбовски, “Ползата от историята”, 2022
- Радослав Спасов, Визуалната комуникация като част от публичността на “живия” музей, Жул Верн и България. Сборник от научни доклади от международен колоквиум София, 24-26 октомври 2019, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”;978-954-07-5178-8, 2021, стр.:173-181, ISBN:978-954-07-5178-8
- Радослав Спасов, Георги Раковски в английската дипломатическа кореспонденция, Георги Раковски 200 години безсмъртие, издателство:Военна академия, 2021, стр.:168-174
- Радослав Спасов, Дискусионни въпроси за възникването на село Ошаните – родното място на възрожденския майстор Пеню Ошанеца, Биографични очерци, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”;978-954-07-5102-3, 2021, стр.:70-82, ISBN:978-954-07-5102-3
- Радослав Спасов, Свети Димитрий Басарбовски и визуализацията в дистанционното преподаване за българското историческо възрожденско пространство, Промените в глобалния свят и новите решения, издателство:АИ Русенски университет;978-619-7404-28-9, 2021, стр.:176-184, ISBN:978-619-7404-28-9
- Радослав Спасов, Формиране на историческа и медийна култура и етика чрез исторически документални филми, Качествена журналистика и нова комуникационна среда, 2021, pages:97-105, ISBN:978-619-7567-07-6
- Радослав Спасов, Формиране на представата за Русчук (Русе), според информацията на резидиращите дипломати на великите сили в града за периода от Априлското въстание (1876) до руско-турската война (1877-1878), Жул Верн и България. Сборник от научни доклади от международен колоквиум София, 24-26 октомври 2019, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”;978-954-07-5178-8, 2021, стр.:215-226, ISBN:978-954-07-5178-8
- Радослав Спасов, Визуализация на българското културно-историческо пространство в обучението (по примера на три села в Централни Родопи), Проект Наследство.БГ, 2020
- Радослав Спасов, Щрихи към дарителската дейност на Евлоги и Христо Георгиеви за изграждането и подпомагането на български храмове, Дарителство и предприемачество на Балканите през XIX в., редактор/и:съст. Митев, Пл., издателство:УИ “Св. Климент Охридски”;978-954-07-5038-5, 2020, стр.:113-120
- Радослав Спасов, Аспекти на визуализацията като метод в обучението по български език като чужд, Рада и приятели. Сборник в чест на проф. д-р Радка Влахова, 2019, стр.:409-414, ISBN:978-954-07-4700-2
- Радослав Спасов, Развитието на църковното движение през погледа на британската дипломация в Русе, Началата на българската модерност. Революционни идеи и всекидневни практики, редактор/и:съст. Н. Ненов, Рошкева, Р., 2019, стр.:99-105, ISSN (print):1313-7336
- Радослав Спасов, Църковната борба на българите от началото на 40-те до 50-те години на XIX в., отразена в британски дипломатически документи, Централна Европа и Балканите, XIX-ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”;978-954-07-4720-0, 2019, стр.:59-70, ISBN:978-954-07-4720-0
- Радослав Спасов, Българската екзархия от фермана за нейното създаване (1870) до Освобождението (1878) според британски дипломатически документи, Под знака на музата на Клио, издателство:НБУ, 2018, стр.:238-250
- Радослав Спасов, Визуална комуникация и модерни методи за популяризиране на Свети Димитрий Басарбовски и скалния манастир край Басарбово, Русенско, CAMERA DANUBIANA. Образи от градовете в страните по Дунав., редактор/и:съст. Н. Ненов, 2018, стр.:106-116, ISSN (print):1313-7336
- Радослав Спасов, Представата за българите в консулските доклади на британските дипломати 1875-1878 (в контекста на изграждане на Българската екзархия), Балканите и Европа в Източната криза 1875-1881 г., 2018, стр.:258-266
- Радослав Спасов, Чипровският манастир и освободителните движения в Северозападна България (1688-1876), Изследвания и материали за Видин и региона, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”; ISBN 978-954-07-3646-4, 2018, стр.:575-583
- Радослав Спасов, Църковният въпрос – неговото отражение в британските дипломатически документи и освобождението на България, Свободата вчера, свободата днес, свободата утре – на върха на опието ли е?, издателство:ISBN 978-619-7404-01-2, 2017, стр.:78-83, ISBN:SBN 978-619-7404-01-2
- Радослав Спасов, Аспекти на градското стопанство в българските земи под османска власт според британски дипломатически документи (1800-1878), Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания, 2016, стр.:151-162
- Радослав Спасов, Ирена Иванова, Болести и персонализираната медицина , Международна научна конференция „Насоки в академичното изследване и преподаване по етнология и антропология“,, 2016
- Радослав Спасов, Италиански документални свидетелства за българите през XIX в. – архивохранилища в Италия и България , Национална научна Конференция по повод 65 години ДА „Архиви“, издателство:Архивен преглед кн.2, 2016, стр.:118-122
- Радослав Спасов, Места и памет на култа към Свети Димитрий Басарбовски – покровителят на два народа, Хармония в различията, редактор/и:Жоржета Назърска и Светла Шапкалова, 2016, стр.:102-107
- Радослав Спасов, Преди Възкресението (Българския Великден) на българската църква – Тенденции в развитието на църковната борба на българите 1856-1860 г. според британски дипломатически документи , Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски; ISBN 978-954-07-4074-4, 2016, стр.:245-254
- Радослав Спасов, The cult of Saint Dimitrij Basarbovski in the context of public usages of History in Bulgarian and Romanian peoples , XI Конгрес по балканистика, 2015, стр.:1-12
- Радослав Спасов, Родолюбивата дейност на митрополит Панарет Погониански (1808-1887. Външнополитически аспекти според архива му, запазен в НБКМ-БИА , Трети конгрес по Българистика, редактор/и:УИ “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:158-169
- Радослав Спасов, Сведения от италианския консул в Русе Енрико Де Губернатис за Руско-турската освободителна война 1877-1878, Сб. В чест на проф. д.и.н. Стефан Дойнов, издателство:ИК: Проф. Марин Дринов, 2014
- Радослав Спасов, Паметниците на италианския скулптор Арналдо Дзоки за Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., “Стандарти на всекидневието”, 2013
- Радослав Спасов, Софроний Врачански и Филип Станиславов – две големи фигури на Новото време в българската история, Софроний Врачански книжовник и политик на Новото време, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”; ISBN 978-954-07-3645-7, 2013, стр.:181-190
- Радослав Спасов, Интересът към Свети Димитър Басарбовски като част от българската култура през Възраждането , Историята, истината, историкът, редактор/и:Надя Манолова-Николова, Георги Вълчев, издателство:УИ “Св. Климент Охридскци”; ISBN 978-954-07-3438-5, 2012, стр.:108-118
- Радослав Спасов, Каравеловият вестник „Свобода” като източник на сведения за разпространение на богомилството и павликянството в българските земи , Стандарти на всекидневието, издателство:ФАБЕР; ISBN 978-954-400-721-8, 2012, стр.:331-336
- Радослав Спасов, Католически документи за размирните времена в Северна България през ХVIII-ХІХ век, Българското възрожденско общество. Проблеми, борби, постижения, редактор/и:Пламен Божинов, Антоанета Кирилова, издателство:АИ “Проф. М. Дринов”; ISBN 978-954-322-544-6, 2012, стр.:281-293
- Радослав Спасов, Григор Пърличев и Натанаил Охридски в борба за независима българска църква в Македония, според чужди документи, Григор Пърличев и братя Миладинови: нови изследвания и прочити, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”; ISBN 978-954-07-3296-1, 2011, стр.:103-118
- Радослав Спасов, Италиански извори за българите католици в Северна България началото на XVIII-XIX век, COLLEGIUM HISTORICUM, издателство:ИК “Гутенберг”; ISBN 978-954-617-115-3, 2011, стр.:84-119
- Радослав Спасов, Демографски промени в Никополска епархия 1648 г. – първата четвърт на XIX век, Кюстендилски четения 2006, издателство:РИМ-Кюстендил; ISBN 978-954-9445-10-7, 2009, стр.:136-143
- Радослав Спасов, Българската следа в душата на един италиански творец, Научна конференция “Да допишем Поборник-опълченец”, издателство:ISBN 978-954-92126-6-2, 2008, стр.:62-68
- Радослав Спасов, Италианският скулптор Арналдо Дзоки и България , Изкуство и контекст. Четвърта младежка конференция., 2008, стр.:55-60
Студия в научно списание
- Радослав Спасов, Подбрани британски документи за църковната борба на българите от 1839 г. до Кримската война (1853-1856), Известия на Държавните архиви, брой:115-116, 2018, стр.:119-145, ISSN (print):0323-9780
Учебник
- Джени Маджаров, Радослав Спасов, Веселин Тепавичаров, Петя Василева – Груева, Виолета Коцева, Светослав Живков, Владимир Станев, Христо Беров, Никола Дюлгеров, Андрей Лунин, Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда . Наръчник за учители, ISBN:978-954-07-3565-8, УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано
Учебник/Учебно помагало
- Радослав Спасов, Визуални аспекти на историята, Парадигма; ISBN 978-954-326-262-5, София
Учебно помагало
- Радослав Спасов, Историята в дигиталния свят.History in Digital World., УИ “Св. Климент Охридски”, София
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Представяне на библиотеките в медийното и интернет пространство. Формиране на библиотечна информационна среда.
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Непознати британски документи за Васил Левски
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Свети Паисий Хилендарски като източник на информация за свети Димитрий Басарбовски
- Пленарен доклад, Радослав Спасов, Рефлексии от Априлското въстание в английската дипломация
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Свети Димитрий Басарбовски и визуализацията в дистанционното преподаване за българското историческо пространство
- Присъствие, Радослав Спасов, Георги Раковски в английската дипломатическа кореспонденция
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Свети Димитрий Басарбовски и визуализацията в дистанционното преподаване за българското историческо пространство
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Формиране на историческа и медийна култура и етика чрез исторически документални филми
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Формиране на представата за Русчук (Русе), според информацията на резидиращите дипломати на великите сили в града за периода от Априлското въстание (1876) до руско-турската война (1877-1878)
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Визуалната комуникация като част от публичността на “живия” музей
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Щрихи към дарителската дейност на Евлоги и Христо Георгиеви за изграждането и подпомагането на български храмове
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Представата за българите в консулските доклади на британските дипломати 1875-1878 (в контекста на изграждане на Българската екзархия)
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Църковният въпрос – неговото отражение в британските дипломатически документи и освобождението на България
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Места и памет на култа към Свети Димитрий Басарбовски – покровителят на два народа
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Италиански документални свидетелства за българите през XIX в. – архивохранилища в Италия и България
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Аспекти на градското стопанство в българските земи под османска власт според британски дипломатически документи (1800-1878)
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Развитието на църковното движение през погледа на британската дипломация в Русе
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Визуална комуникация и модерни методи за популяризиране на Свети Димитрий Басарбовски и скалния манастир край Басарбово, Русенско
- Секционен доклад, Радослав Спасов и Ирена Иванова, Болести и персонализирана медицина
- Секционен доклад, Радослав Спасов, The cult of Saint Dimitrij Basarbovski in the context of public usages of History in Bulgarian and Romanian peoples
- Секционен доклад, Радослав Спасов, The Crimean War (1853-1856), The Bulgarian Church question and the formation of Bulgarian national identity
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Родолюбивата дейност на митрополит Панарет Погониански (1808-1887. Външнополитически аспекти според архива му, запазен в НБКМ-БИА
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Интересът към Свети Димитър Басарбовски като част от българската култура през Възраждането
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Софроний Врачански и Филип Станиславов – две големи фигури на Новото време в българската история
- Секционен доклад, Радослав Спасов, Каравеловият вестник „Свобода” като източник на сведения за разпространение на богомилството и павликянството в българските земи
- От 2021 г.- ръководител на Магистърска програма „Възраждане и памет“
- От 2019 до 2021 г. – член на комисията на ИФ за одобряване и отчитане на проекти по Наредба 3 на фонд „Научни изследвания на СУ
- От до 2013 г. до този момент – зам. директор на музея на СУ „Св. Климент Охридски“

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Исторически факултет

Исторически факултет

Българско възраждане

Щ