• 1989 г. – завършва средно образование в гр. Видин
• 1990–1995 г. – завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, със специализации „История на България” и „История на Византия и балканските народи”
• 1995 г. – магистър по история, дипломна работа: „Идеята за автономия в политическото Възраждане на българите от първата половина на ХІХ век” с научен ръководител доц. д-р Димитър Цанев
• 1996–2002 г. – работи като учител по история в държавно и в частно начално и средно училища, както и като хоноруван асистент по Българско възраждане в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”
• 1998–2001 г. – редовен докторант в Катедра „История на България”, дисертационна тема: „Покровителство, автономия, суверенитет – политическата култура на възрожденския елит от първата половина на ХІХ в.” с научен консултант проф. д-р Пламен Митев
• 2001–2003 г. – главен експерт в Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб
• 2004 г. – асистент по история на Българското възраждане, Катедра „История на България”
• 2017 г. – доктор по история
• 2017 г. – главен асистент

• Участие в научно-изследователски задачи към Националната програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Р България 2017-2030. РЕШЕНИЕ № 577 от 17 август 2018 година на Министерския съвет за одобряване на национални научни програми (ННП).
• март – ноември 2019 г. – “Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est”: Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 1 – член на екипа
• 15 април – 30 ноември 2020 г.: “Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est”: Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 2, член на екипа
• март – ноември 2021 г. – “Historia (Balcanica) magistra vitae (Bulgariae) est”: Разработка на нова модерна концепция за развитието на българската балканистика до средата на ХXI в., ч. 3 – член на екипа
• март – ноември 2019 г. – „Скритият“ архив: Необработеният архив на Евлоги и Христо Георгиеви като неизползван ресурс за реконструкция на стопанското и политическото минало – член на екипа

Участие в проекти по оперативни програми

• Изграждане и развитие на ЦВП „Наследство БГ“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, Процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Компонент 4 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ – изследовател R2. Период: 2018 – 2023 г. / Номер на договора:BG05M2OP001-1.001-0001
• 2019 г. – Визуализация на историческото наследство на Северозападна България, ХV – ХІХ век (фаза „Видин”)”, ч. 1,
• 2020-2021 г. – Визуализация на историческото наследство на Северозападна България, ХV – ХІХ век (фаза „Видин”)”, ч. 2

Участие в проекти към Фонд „Научни изследвания” към МОН

• Университетски хуманитарен комплекс “Алма Матер” – Програма „Регионални изследвания“. Период: 2010 – 2017 г. / Номер на договора:ДУНК01-1/22.12.2009 г.
• 2017 г. – „Българите в Османската империя, ХІХ век: понятия, структури, личности”
• 2015 г. – Изследвания и материали за Видин и региона
• 2013 – 2015 г. – Империи, граници, политики (ХІХ в.)

Проекти към Фонд “Научни изследвания” към СУ “Св. Климент Охридски”

• 2008 – 2008 – Теренно проучване Видин и Видинският район, ХІХ – ХХ в., 2 ч., член на екипа
• 2007 – 2007 – Теренно проучване Видин и Видинският район, ХІХ – ХХ в., член на екипа
• 2005 – 2005 – Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – ХІХ в.)., член на екипа

Книги

• Ваня Рачева, Пламен Митев, Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 2. Състав. и научнаред. П. Митев, В. Рачева. Дофия: УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, 604 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Пламен Митев, Изследвания и материали за Видин и региона. Т. 3. Състав. и научна ред. П. Митев, В. Рачева. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, 640 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Българите в Османската империя, ХІХ в.: понятия, структури, личности. Състав. и научна ред. Ваня Рачева. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2017, 504 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Пламен Митев, Империи, граници, политики (ХІХ – началото на ХХ век). Сб. с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, 27 и 28 февруари 2015 г. Състав. и научна ред. П. Митев, В. Рачева, 344 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Ref, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva, Power and Influence in South-Eastern Europe, 16th-19th century, ISBN:978-3-643-90331-0, LiT Verlag , Münster-Berlin, Рецензирано, International
• Vania Racheva, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Maria Baramova, Power and Influence in South-Eastern Europe. 16th – 19th century. Eds. Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 451 p., Lit Verlag Dr. W. Hopf, Berlin, Ref, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Пламен Митев, Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сб. с материали от Международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. Състав. и научна ред. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 264 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Ref, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva, Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829, ISBN:978-3-643-10611-7, LiT Verlag , Münster-Berlin, Рецензирано, International
• Vania Racheva, Ivan Parvev, Plamen Mitev, Maria Baramova, Еmpires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Pease of Adrianople, 1699–1829. Eds. Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva. Berlin: Lit Verlag Dr. W. Hopf, 2010, 280 p., Lit Verlag Dr. W. Hopf, Berlin, Ref, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Пламен Митев, Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сборник с материали от международна научна конференция Габрово, 18–19 септември 2007. Състав. П. Митев и В. Рачева. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 419 с., УИ “Св. Климент Охридски”, София, Ref, в сътрудничество с чуждестранни учени

Статии в научни списания

• Ваня Рачева, Българо-сръбската граница според записка на Марин Дринов от 20 декември 1877 г., Известия на Историческия музей, Брезник, том:2, 2019, стр.:117-127
• Ваня Рачева, Сербское княжество на страницах болгарского “Цариградского вестника” (1848 – 1862 гг.) в первые четыре года его издания. , српске студиjе, vol:књ. 10, 2019, pages:42-59, ISBN:2217 – 5687, Ref, International
• Ваня Рачева, В работилницата на Клио: теория и практика на историята през първата половина на ХІХ век. Казусът Юрий Венелин, ГСУ ИФ, том:102, 2017, стр.:145-175, Ref
• Ваня Рачева, Сърбия в края на 20-те и началото на 30-те години на ХІХ век: от османски пашалък към автономно наследствено княжество. (Сборник с документи “Поречки магистрат”), Српске студиjе, Београд, брой:4, 2013, стр.:353-363, Ref
• Vania Racheva, Russian Migration Policy, Bulgarians and the Peace Treaty of Adrianople of September 2, 1829 , Annuaire de l’Universite de Sofia “St. Kliment Ohridski” – Faculte d’Histore, том:t. 100, 2012, стр.:175-244, Ref
• Ваня Рачева, Руската преселническа политика, българите и Одринският мир от 2 септември 1829 г., Год. на Софийския университет – ИФ, том:100, 2012, стр.:175-244, Ref
• Ваня Рачева, „… Кой бива някога голямий в малое?” За началото на българо-руските контакти в епохата на император Александър І (1801–1825), електронно списание VIA EVRASIA Евразийски център, раздел „България и Русия–Евразия”, 2011
• Ваня Рачева, Левски и Русия, История, брой:6, 2011, стр.:15-20, Ref
• Ваня Рачева, Неприметным образом. Начало болгарско-российских политических контактов при Александра І, Российский исторический журнал „Родина”, Москва, брой:6, 2009, стр.:37-40, Ref
• Ваня Рачева, Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм, Минало, брой:4, 2008, стр.:32-43
• Ваня Рачева, Руската политика и българската идея за политическа автономия в някои от изявите на българската емиграция от първата половина на ХІХ в. , Исторически преглед, брой:1-2, 2006, стр.:44-66, Ref
• Ваня Рачева, Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм, Българско общество за проучване на ХVІІІ век, 2006
• Ваня Рачева, Към въпроса за политическата култура на възрожденския българин от втората четвърт на ХІХ в., История, брой:3-4, 2003, стр.:50-60, Ref
• Ваня Рачева, Руският политически фактор и българската идея за автономия (1806–1829), Минало, брой:1, 1999, стр.:36-47
• Въпросителни около политическата дейност на Софроний Врачански, История, брой:1, 1995, стр.:31-40, Ref

Статии в поредици

• Ваня Рачева, Историкът-свидетел Георги Георгиев Димитров, Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”, брой:7, 2005, стр.:182-204

Статии в сборници (на конференция и др.)

• Ваня Рачева, Как се става „Колумб на Балканът“ през третата четвърт на XIXвек. Скица за Феликс Каниц по български сюжети, Кюстендилски четения 2022. Сборник в памет на проф. д-р Тодор Попнеделев, редактор/и:Владимир Станев, Светослав Живков, издателство:УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, стр.:83-94, ISSN (print):978-954-07-5854-1, ISSN (online): 978-954-07-5891-6, ISBN:978-954-07-5854-1
• Ваня Рачева, Видин в преход: от имперско към национално битие. По свидетелства на Феликс Каниц (1829 – 1904)., Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (18 – 20 в.). Сб. с материали от четвърта международна научна конференция., редактор/и:Св. Кръстева, М. Новакова, издателство:Веда Словена, 2022, стр.:75-88, ISBN:978-954-8846-80-6
• Ваня Рачева, Сръбското княжество на страниците на българския “Цариградски вестник” (1848-1862) през първите четири години от издаването му, Централна Европа и Балканите, ХІХ – ХХ век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков, редактор/и:Състав. и научнаред. И. Първев, Н. Кайчев, М. Баръмова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:71-84, в сътрудничество с чуждестранни учени
• Ваня Рачева, Българите в Османската империя, реформите и руската имперска политика. Или как в средата на 40-те години на ХІХ век един монах става политик, Българите в Османската империя, 19 век: понятия, структури, личности, редактор/и:Ваня Рачева, издателство:СУ “Св. Климент Охридски”, 2017, стр.:133-178
• Ваня Рачева, Политики на границата: 1877-1878. Един документ на Марин Дринов, Империи, граници, политики (ХІХ – началото на ХХ век), редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:157-192
• Ваня Рачева, Забравеният Васил Атанасов Бояджиев (1876 – 1943) и музейното дело във Видин, Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХІХ – ХХ век). Сб. с материали от Международна научна конференция, редактор/и:Св. Кръстева, издателство:Изд. “Веда Словена”, 2014, стр.:103-116
• Ваня Рачева, Политикът Софроний Врачански и руската преселническа политика по време на руско-турската война (1806 – 1812), Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сб. с материали от Международна научна конференция, редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:136-147, Ref
• Ваня Рачева, Левски и Русия, “Да бъдем равни с другите европейски народи…”. Четвърта национална правно-историческа сесия, редактор/и:Е. Бояджиева, М. Янева, издателство:Съюз на юристите в България, 2012, стр.:115-123
• Ваня Рачева, Добруджа във вихъра на руско-турската война от 1828–1829 г., Времето на Левски. Сб. статии, редактор/и:П. Митев, издателство:Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие”, 2010, стр.:9-50
• Ваня Рачева, За един агент на княз Милош Обренович. Или щрих от политическата кариера на Димитър Мустаков, Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сб. с материали от международна научна конференция, редактор/и:Пламен Митев, Ваня Рачева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:200-238, Ref
• Ваня Рачева, За мемоарното наследство на д-р Иван Селимински, Историята и книгите като приятелство. Сб. в памет на Митко Лачев, редактор/и:Н. Данова и др., издателство:ИК Гутенберг, 2007, стр.:424-437
• Ваня Рачева, Велчовата завера (1835) в огледалото на българската историопис, Предизвикателствата на промяната. Българската историческа наука след 1989 г. , редактор/и:И. Баева и П. Митев, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:149-159
• Ваня Рачева, За благотворителната дейност на българската емиграция от Букурещ през първата половина на ХІХ в., Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.), редактор/и:П. Митев, издателство:Кооперация “ИФ – 94”, 2003, стр.:153-192

Учебни помагала

• Милияна Каймакамова, Ваня Рачева, Любомир Огнянов, Михаил Груев, Въпроси и задачи за матура по История и цивилизация
• Ваня Рачева, Миляна Каймакамова, Любомир Огнянов, Михаил Груев, Въпроси и задачи за матура по История и цивилизация. Учебно помагало , ИК Стандарт, София, Рецензирано

• Секционен доклад, Ваня Рачева, Българо-сръбската етно-политическа граница от 19 век, наблюдавана през 60 и 70-те години от Феликс Каниц
• Секционен доклад, Ваня Рачева, За някои от видинските османски управители през 19 век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Феликс Каниц и кнез Михаило Обреновић
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Укрепителната система на османския административен и военен център Видин: история и памет
• Секционен доклад, Ваня Рачева, История и памет. Сюжети от българо-сръбската граница
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Модернизацията на транспортните и комуникационни връзки в Дунавския вилает, наблюдавана от Феликс Каниц
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Как се става „Колумб на Балканите“ през третата четвърт на 19 век. По български и сръбски сюжети
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Българите и реформите на Мидхат паша, видени през сръбските и българските свидетелства на Феликс Каниц
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Сръбски отзиви от 1875 г. за първи том на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът“. Или как дигиталната епоха улеснява трансграничните изследвания по българска история
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Търговският тефтер на фамилията Шишманоглу от началото на 19 век – един уникален документ за Видин и региона
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Градове в преход: Видин и Свищов през 1877 – 1879 г. (по свидетелства на Феликс Каниц)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Константин Петкович (1824/1827 – 1897/1898). Българинът – успешен руски дипломат
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Хаджи Йордан хаджи Генович и неговата икономическа и благ
• творителна дейност в началото на ХІХ в
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Константин Петкович и неговото теренно изследване “Преглед на Атонските старини”, публикувано през 1865 г.
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Феликс Каниц и Марин Дринов за българо-сръбската етно-политическа граница, свидетелства от 70-те години на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “Видин по сведенията на Феликс Каниц”
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Една “гранична” общност в преход: Видин, 1876 – 1879 г.
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “Сръбски и български медицински казуси в записките на Иван П. Липранди “Народное врачевание в Европейской Турции” (1877 г.)”
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “Българо-сръбската граница според записка на Марин Дринов от 20 декември 1877 г.”
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Видин по време на руско-турската война от 1806 – 1812
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Как един монах става професионален политик. (Сюжет от средата на 40-те години на ХІХ век)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “Политики” на границата: сръбският случай от началото на 30-те години на ХІХ в.
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Сръбското княжество на страниците на българския “Цариградски вестник” (1848 – 1862) през първите четири години от излизането му
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Видин на страниците на “Цариградски вестник” (1848 – 1862)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Княжество Сербия на страницах болгарской газеты “Цариградски вестник” (1848 – 1862)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Сърбия до средата на 30-те години на ХІХ в.: от османски пашалък към автономно наследствено княжество
• Секционен доклад, Ваня Рачева, 1877 – 1878: политики на границата. Един документ на Марин Дринов
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Забравеният Васил Атанасов Бояджиев (1876 – 1943) и музейното дело във Видин
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Политическата култура на българския елит от 40-те години на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “За всеобщата история и за руската в частност” по Юрий Венелин. Или за теорията на хуманитаристиката от първата половина на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Балканите в творчеството на руския историк Сергей Глинка
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Левски и Русия
• Секционен доклад, Ваня Рачева, “За “изгубената” история на една книга и за успешното политическо инженерство през ХІХ век”
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Посланик Титов и българите през 40-те години на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Възможна ли е сръбска дипломация с българско участие? (Историографско -документална скица за втората четвърт на ХІХ век)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Уроци от голямото българско преселение (1829 – 1830)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Щрихи от биографията на Димитър Мустаков
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Хайдут Велко Петров(ич) на синора на българо-сръбските политически отношения в зората на балканския национализъм
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Къде започва границата? Или за българо-сръбските политически отношения в първата половина на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Защо Неофит Бозвели не стана любим герой или как политическата присъда става историческа (по материали от ХІХ век)
• Секционен доклад, Ваня Рачева, За арестуването и съдебния процес срещу Георги Раковски и баща му през 1845 година в Цариград
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Марин Дринов за някои народностни групи на Балканите
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Свидетелят-мемоарист Иван Селимински
• Секционен доклад, Ваня Рачева, 1845 година и българския църковно-политически въпрос
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Велчовата завера (1835) в огледалото на българската историопис
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Руската външна политика и българската идея за политическа автономия – първата половина на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Забързаното време – друг поглед върху възрожденската история от първата половина на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, За пътуванията на някои сръбски князе и турски султани от първата половина на ХІХ век
• Секционен доклад, Ваня Рачева, Проекти за автономен статут на българските земи. Към въпроса за политическата култура на възрожденските българи от 30-40-те години на ХІХ век