гл. ас. д-р Елена Пенчева

Археология

Щ

Катедра Археология

Родена и израсла в гр. Варна. Завършва средното си образование в родния си град през 1984 г. През 1992 г. завършва специалност История със специализация Археология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1994 г. работи като преподавател в катедра „Археология“ на Исторически факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. защитава докторска дисертация в СУ. Интересите й са разнородни с акцент върху материална култура и селищна мрежа в Късната античност и Ранното средновековие.

Приемно време:

Вторник 10 – 14 ч. в каб. 31

Електронна поща:

eangelova@uni-sofia.bg

Телефон:

02/0898-572

Адрес:

Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

Научни интереси:

Късна античност, Ранно средновековие, материална култура, селищна мрежа

- 1984 – Завършва 3 ЕСПУ „Димитър Благоев” – Варна
- 1992 – Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, специалност История, специализация Археология
- 2014 – Доктор по археология
- Издателски съвет на ИФ при СУ
- SAUS
- 2019-2021 участие в Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ към Министерство на образованието и науката
- 2019 ръководител на проект към Министерство на културата за археологическо проучване на средновековното селище в м. Петрова нива, АР „Сборяново“
- 2018 ръководител на проект към Министерство на културата за археологическо проучване на средновековното селище в м. Петрова нива, АР „Сборяново“
- 2017 ръководител на проект към Министерство на културата за археологическо проучване на средновековното селище в м. Петрова нива, АР „Сборяново“
1. Bone and Horn Artefacts from the Medieval Settlement in Petrova niva Locality, Sboryanovo Archaeological Reserve. – In: Приноси към българската археология, ХI, 2021, 71 – 133. (co-auth. Mateva, L. Ninov, M. Nikolaeva.
2. On the Origin of Late Antique Materials Discovered in a Medieval Context According to Data from the Archaeological Excavations of the Settlement in Petrova Niva Locality, “Sboryanovo” Archaeological Reserve. – In: Приноси към българската археология, Х, 2020, 97– (co-auth. M. Nikolaeva).
3. Северноафриканска червенолакова керамика от селище от римската епоха в Дана бунар в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – В: Годишник на Националния археологически музей, In memoriam Ivani Venedikov По случай 100-годишнината от рождението му. Том ХIV, 2020, 177–195.
4. Средновековни графити от IХ – Х в. от селището в местността Петрова нива, археологически резерват „Сборяново“. – В: История и култура на България и българите (IX–XIX в.) Исторически изследвания и археологически приноси в памет на проф. д-р Валентин Плетньов, Acta Musei Varaensis, ХIV-1, Варна, 2020, 185–198.
5. Нови наблюдения върху укреплението в местността Големо градище в землището на с. Кладница, община Перник – In: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum VI (2018), Stephanos Archaeologicos Ad 80 Annum Professoris Ludmili Getov, 479–490.
6. Ключове и части от заключващи механизми, открити в сграда от римската епоха в м. Дана бунар, в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – В: Сборник в памет на Магдалина Станчева, Сердика – Средец – София, т. 6, 2016, 111–117.
7. Отново за напръстните хурки. – Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, 5, 2016, 361–372.
8. Предмети от стъкло, открити в сграда от римската епоха в м. Дана бунар, в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – В: Сборник есенни четения Сборяново, От находката до витрината, Т. 11, 2016, 42–60.
9. Нови наблюдения върху светилището на Хера в околностите на село Нови хан, Софийско. – Известия на НИМ, ХХVІ, 2014, 89–107.
10. Нови находки на фибули от Хасковска област. – Studia Archaeologica Universitattis Serdicensis, 4, (2008) 2014, 117–140.
11. Глинено съоръжение от ранносредновековното селище в местността „Петрова нива” – ИАР “Сборяново”. – В: Сборник есенни четения Сборяново. От находката до витрината, В. Търново, 2013, т. 8/9, 206–215. (съавт. с М. Николаева)
12. Керамичен производствен комплекс от VI в. от Дуросторум. – В: Сборник в памет на акад. Д. П. Димитров, С., 2013, 569 – 577.
13. Медицински инструменти, открити в сграда от римската епоха в м. Дана бунар, в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – В: Сборник есенни четения Сборяново. От находката до витрината, В. Търново, 2013, т. 8/9, 186–196.
14. Скална гробница в околностите на с. Лозен, Софийско. – ИНИМ, ХХV, 2013, 15–22.
15. Късноантично укрепление в местността „Градище” при село Лозен, Софийско. – Известия на НИМ, ХХІV, 2012, 65–94.
16. Нови наблюдения върху археологически обекти в околностите на село Лозен, Софийско. – Във: Василка Герасимова-Томова. In memoriam, С. 2012, 397–436.
17. Спасителни проучвания на обект Късноантична гробница на територията на ботаническа градина на СУ “Св. Климент Охридски” – гр. Варна. – В: Археологически открития и разкопки през 2011 г., С.2012, 227 – 229.
18. Хореум от римската епоха, в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – В: In Honorem Professoris Димитър Овчаров, ИНАИ, ХL, 2012, 33–50.
19. Средновековно укрепление в местността „Големо градище“ в района на днешния софийски квартал Драгалевци. – ИНИМ, ХХІІІ, 2011, 82–87.
20. Чаша от римската епоха с гръцки надпис, изпълнен в техника „барботино“. – Acta musei Varnanaensis, VIII-2, Сборник в чест на Александър Минчев, Terra Antiqua Balcanica et Mediterranea, Варна 2011, 349–353.
21. Пещ за битова керамика от землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – Сборник есенни четения Сборяново. От находката до витрината, Варна, 2010, т. 7, 147–171.
22. Пещ за строителна керамика в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец. – In: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl.V, Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova, 2010, 341–359.
23. Ранновизантийско укрепено селище в местността „Градище“, землището на с. Ковачевци, Самоковско. – ИНИМ, ХХІІ, 2010, 29– 52.
24. Керамичен съд от римската епоха. – В: Сборник в памет на В. Велков, С. 2009, 321–325.
25. Ранносредновековно жилище от местността „Петрова нива“ в ИАР „Сборяново“. – В: Сборник есенни четения Сборяново, Предизвикателството на теренната работа, т. 6, 2009, 59–75. (съавт. с М. Николаева).
26. Средновековни укрепления в района на днешния софийски квартал Драгалевци. – ИНИМ, ХХ, 2009, 62–71.
27. Късноантични селища в землището на с. Бистрица, Софийско. – ИНИМ, XIX, 2008, 17–32.
28. Нови наблюдения върху ранновизантийското укрепление в землището на с. Герман, Софийско. – ИНИМ, XVIII, 2008, 27–39.
29. Обковки от колесница от Базикова могила, с. Белица, Хасковско. – ИНИМ, ХVІІ, 2006, 14–18. (съавт. с Р. Иванова).
30. Ранновизантийско укрепление в местността Еврейското кале при с. Долни Пасарел. – ИНИМ, ХVІ, 2006, 123–138.
31. Костени изделия, открити в сграда от римската епоха в м. Дана бунар (в землището на с. Георги Добрево, общ. Любимец). – В: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, suppl. IV, Stephanos Archeologicos in honorem Professoris Ludmil Getov, S. 2005, 581–590.
32. Нови наблюдения върху укреплението в местността Момина скала, край кв. Бояна, София. – ИНИМ, ХV, 2005, 79–91.
33. Гроб № 98 от архиепископската базилика в Дръстър. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Юбилеен сборник, посветен на проф. д. и. н. Йордан Андреев, В. Т. 2003, 141–146 (съавт. със Ст. Ангелова, Р. Колева, Р. Иванова).
34. Укрепено селище в м. „Калето“ при с. Долни Пасарел, Софийско. – ИНИМ, ХІІІ, 2002, 73–97.
35. Знаци върху канцела на църква № 2 в Дръстър. – В: Българите в Северното Причерноморие, 1996, т. 6, 67–74 (съавторство със Ст. Ангелова, Р. Колева, Р. Иванова).
36. Църква № 2 в Дръстър (Силистра) (предварително съобщение). – Минало, 1996, 3, 28–40 (съавт. със Ст. Ангелова, Р. Колева, Р. Иванова).
37. Сарматски елементи в езическите некрополи от Североизточна България и Северна Добруджа. – Археология, 1995, 2, 5–17.

Археология

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Исторически факултет

Исторически факултет

Археология

Щ