Код на дисциплината: З029
ICTS: 6
З
Нова и съвременна история
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
V | 4+2 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
180 | 60 | 30 |
Преподаватели
Форма на изпит
-
Анотация
Част 1 – Нова история:
Първата част от курса има за цел да запознае студентите с основните процеси, събития, личности и идеи, характеризиращи епохата на новото време – от края на ХV до началото на ХХ век. Най-важните проблеми, върху които се акцентира, са: формирането и възхода на националните държави, нарастващата сложност на икономическите и социалните структури, доминиращите религиозни и политически идеологии и движения, ролята на революциите в историята, възникването и утвърждаването на модерния конституционализъм и либералната демокрация. Представени са също главните насоки във външната политика на водещите държави и най-значимите събития, процеси и промени в областта на международните отношения. Повечето от идеите, техническите изобретения, принципите и институциите, които формират модерното в развитието на света в периода ХV-началото на ХХ век, са продукт на европейските народи. Ето защо централно място в курса по Нова история заема развитието на Европа и нейната експанзия, без да се пренебрегва влиянието на извъневропейския свят както и съпротивата му срещу европейското господство.
Част 2 – Съвременна история:
Втората част от курса цели да запознае студентите с историческото развитие на страните от Европа, САЩ и Източна Азия (Япония и Китай) през XX в. и началото на XXI в., както и с развитието на международните отношения през същия период. Основна част от темите са посветени на политическите системи и моделите на управление в отделните държави. Останалата част от разглежданите проблеми са свързани с международните отношения след Първата световна война, пътият към Втората световна война, дипломация по време на световния конфликт, биполярния свят по време на Студената война и глобалната промяна в международните отношения след края на Студената война.
-
Препоръчителна литература
Част 1 – Нова история:
Гаврилов, Б. История на Новото време. Курс лекции. С., 2011.
Петков, П. Поглед към Новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ в. С., 2008 (и др. изд.).
Петков, П. Деветнадесетият век на Европа. От Френската революция до Първата световна война. С., 2008.
Орлов, А. С. и др. История на Русия: от най-древни времена до наши дни. Труд, 2002.
Текстове и документи от модерната епоха
Николо Макиавели. Владетелят. С., Panorama BG, 2004 (и др. изд.).
Джон Лок. Два трактата за управлението. С., 1996. (Втори трактат за управлението)
Шарл Монтескьо. За духа на законите. С., Наука и изкуство, 1984. (Книги 1, 2, 3, 5, 11)
Жан-Жак Русо. За обществения договор. С., ЛИК, 1996 (и др. изд.).
Френската революция в текстове и документи. Съст. Р. Ташева, С., Университетско издателство, 1992.
Залезът на Стара Европа. Сборник документи за историята на международните отношения в края на ХІХ и началото на ХХ в., 1871-1914. Съст. Б. Гаврилов. С., 1995.
Допълнителна литература
Бринкли, А. История на американския народ. Прев. от англ. С., 1999.
Вебер, М. Протестантската етика и духът на капитализма. Прев. от немски. С., 1993.
Гаврилов, Б. Държавата – това съм аз. Франция в епохата на краля слънце, 1638-1715. С., 2002.
Гаврилов, Б. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа, 1559-1918. С., УИ Св. Климент Охридски, 2016.
Дюфрес, Р. Наполеон. Прев. от фр. С., Кама, 2000.
История на Великобритания. Под ред. на лорд Кенет Морган. С., Кама, 2005.
Кенеди, П. Възход и падение на Великите сили. Икономически промени и военни конфликти, ХV-ХХ век. Прев. от англ. С., 1997.
Пантев, А. Европа между две революции, 1799-1848. Сходности, паралели, различия. С., 1989.
Ташева, Р. Френският абсолютизъм. Основи, теория, принципи. В. Търново, Фабер, 2007.
Ташева, Р. Якобинците във Френската революция, 1789-1794. С., 1989.
Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 г. до днес. Програма, мит, реалност. Прев. от англ. С., 1996.
Blackbourn, D. The Long Nineteenth Century. A History of Germany, 1780-1918. Oxford University Press, 1998.
Early Modern Europe: An Oxford History. Ed. by Euan Cameron. Oxford Univ. Press, 1999.
Hosking, G. Russia: People and Empire, 1552-1917. Harvard Univ. Press, 1997.
Johnson, P. A History of the American People. HarperCollins Publishers, 1997.
Merriman, J. A History of Modern Europe. From the Renaissance to the Present. Yale University, 2010.
Taylor, A. J. P. The Struggle for Mastery in Europe, 1848-1918. Oxford, University Press, 1954.
The Eighteenth Century. Europe, 1688-1815. Edited by T. C. W. Blanning. Oxford University Press, 2000.
The Nineteenth Century. Europe, 1789-1914. Edited by T. C. W. Blanning. Oxford University Press, 2000.
Treasure, G. The Making of Modern Europe, 1648-1780. Routledge, 2003.
Част 2 – Съвременна история:
Алексиева, Г. Перонизмът. Политика и идеология. С., 2014.
Апълбаум, А. Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956. С., 2017.
Баев, Й. Другата студена война. С., 2012.
Баев, Й. Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на Студената война. С., 2010.
Баева, И. Източна Европа през XX век. С., 2010.
Бийвър, А. Битката за Испания. Испанската гражданска война, 1936-1939. С., 2020.
Болън, Чарлс. Свидетел на историята, 1929-1969 г. С., 2020.
Бринкли, А. История на американския народ. С., 1999.
Бълок, А. Хитлер § Сталин. Успоредни животописи. Т. 1-2. С., 2019-2020.
Вайс, М. Международните отношения след Втората световна война. С., 2009.
Герварт, Р. Победените. Защо Първата световна война така и не приключи (1917-1923). С., 2020.
Грозев, К. Белият дом и Студената война. Избори и дипломация, 1948-1964 г. С., 2012.
Джуд, Т. История на Европа след 1945 г. С., 2010.
Драганов, Др. Записки по политическа история на Европа и САЩ през съвременната епоха. В. Т. 2006.
Драганов, Др. Демокрацията: минало, настояще и бъдеще. С., 2004.
Драганов, Др. Политически системи през XX век. С., 1998.
Драганов, Др. Франкизмът. С., 1995.
Иванова, Д. Документи и материали по Съвременна история (1918-1945 г.). Благоевград, 2011.
Икин, М. История на Латинска Америка. С., 2010.
Кенеди, П. Възход и падение на Великите сили. Т. 1 и 2. С., 1997.
Кисинджър, Х. Дипломацията. С., 1997.
Кисинджър, Х. За Китай. С., 2015.
Кършоу, И. Хитлер. Т. 1-2. С., 2020.
Макмилан, М. Миротворците. С., 2008.
Милза, Пиер. История на Италия. С., 2007.
Митева, Б. Поврат в политиката на Япония към КНР през 70-те години на XX в. В: Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия, 2013, с. 521-532.
Митева, Б. Политиката на Япония към Република Корея и нормализирането на отношенията им през 1965 г., История, брой 1, 2013, с. 29-44.
Митева, Б. Политиката на Япония по въпроса за „Северните територии“ (края на XX в. – началото на XXI в.), История, брой:5, 2014, с. 463-484.
Раф, Д. История на Германия. С., 2000.
Рийс, Л. Хитлер и Сталин. Тираните и Втората световна война. С., 2021.
Рот, Фр. Изобретяването на Европа. С., 2008.
Ротермунд, Хартмут. История на Южна и Източна Азия през XIX и XX в. С., 2003.
Сивилов, А. Прегръдката на мечока – СССР и Латинска Америка. С., 2016.
Сиринели, Ж.-Фр. История на съвременна Франция. С., 2006.
Стефанов, Н., Е. Кандиларов. Япония. Икономика, технологии, иновации и управление. С., 2012.
Стефанов, Н., А. Колева. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни, С., 2015.
Стоянов, Б. Трудният път на наднационалната власт в следвоенна Западна Европа, 1948-1950 г., С поглед към България и света, редактор/и:Евгения Калинова, издателство:Университетски издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, с. 96-111.
Стоянов, Б. “Меденият месец” на Западна Европа: Европейската интеграция в периода 1958-1962 г., Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, с. 93-109.
Стоянов, Б. От Хага до Париж: (Не)възможната интеграция, 1969 – 1972 г., Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2014, с. 71-90.
Стоянов, Б. Западна Европа на кръстопът. Проблеми и предизвикателства пред европейската интеграция през 80-те години на ХХ в., Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ в., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, с. 51-98.
Суле, Ж. – Фр. История на Източна Европа от Втората световна война до наши дни. С., 2007.
Тоталитаризмите през XX в. в сравнителна перспектива. Съст. Ивайло Знеполски. С., 2010.
Търнър, Ашли. Германия от разделение до обединение. С., 2018.
Туз, А. Икономика на Третия райх. С., 2010.
Тушар, П. Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни. С., 2005.
Узунов, Ф., И. Узунов. Съветници и президенти. Американската политика за национална сигурност 1949-1989. С., 2020.
Финк, К. Студената война. Международна история. С., 2017.
Хеншал, К. История на Япония. С., 2007.
Хинкова, С. Формирането на двуполюсния свят. С., 2016.Шайрър, У. Възход и падение на Третия Райх. Т. 1-2, С., 2017.
-
Конспект
Конспект – част 2 – Съвременна история:
- Уестминистърски модел на демокрация: Великобритания през XX-XXI в.
- Континентален модел на демокрация по примера на Франция: трансформации по време на Трета, Четвърта и Пета република.
- Германия: от Ваймарската република към управлението на Адолф Хитлер (1919-1945 г.).
- Разделена Германия след Втората световна война: от създаване и развитие на ФРГ до обединението на Германия.
- От фашизъм към демокрация: Италия през XX-XXI в.
- Испания: пътят към гражданска война; франкизмът на власт; демократизация.
- Полша, Унгария и Чехословакия: създаване и развитие на трите държави след Първата световна война; трите държави в рамките на Източния блок; преходи към демокрация.
- Американски модел на демокрация. От „републиканската ера“ до управлението на президента Франклин Рузвелт: САЩ (1919-1945 г.).
- САЩ след Втората световна война.
- Япония: от империя към съвременна демокрация и икономическа сила.
- Трансформациите на Китай през XX-XXI в. – революция и гражданска война; национализъм и окупация; КНР и маоизъм; „реформиран“ Китай.
- Последствия от Първата световна война и формиране на Версайско-Вашингтонската система в международните отношения (1919-1922 г.).
- Международни отношения под знака на Версайско-Вашингтонската система (1922-1931 г.).
- Крах на Версайско-Вашингтонската система. Пътят към Втората световна война (1931-1939 г.).
- Втора световна война: военни действия и дипломация (1939-1945 г.).
- Разпадане на „Великия съюз“ и формиране на двуполюсния свят.
- ООН: новата система за колективна сигурност.
- Военно-политическа и икономическа интеграция на двата блока.
- Мястото на „неутралните“ и „необвързаните“ в двуполюсния свят.
- Междублокови кризи през Студената война: Корейска война; Берлински кризи, Карибска криза.
- Кризи в Западния блок: Суецка криза; „специалната“ френска позиция; Кипърска криза.
- Кризи в съветския блок: съветско-югославски конфликт; кризите от 1956 г. (Полша и Унгария), „Пражката пролет“ през 1968 г.; Полската криза в началото на 80-те години.
- Причини и последствия от съветско-китайския конфликт.
- Регионални конфликти по време на Студената война: Конфликтът в Индокитай; войната в Афганистан; конфликтите в Близкия Изток.
- Причини и последствия от „разведряването“ в международните отношения през 70-те години: европейски, американо-съветски и американо-китайски аспекти.
- Последното десетилетие на двуполюсния модел и края на Студената война.