Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Код на дисциплината: И001
ICTS: 3
И

Националната идея на Русия и мястото ѝ в Азия

Магистърски програми
МП “История и съвременност на Русия, Източна Азия и Евразия”
СеместърСедмична заетост
I3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

доц. д-р Тина Георгиева

Форма на изпит

Комбиниран изпит
  • Анотация

    Основна цел да курса е да анализира мястото, които Азия заема в представите на руското/съветско общество и в обществено-политическите проекти, които то изготвя през XIX-XX век. Проследява се формирането на степеотипни виждания за азиатските области на руската държава, тяхната еволюция през разглеждания период и факторите, които оказват влияние върху промяната на тези възгледи. Специално внимание ще се обърне върху ранните евразийски идеи и връзката им с официалната имперска доктрина. Изследва се „образът на Азия“ в руската литература и изкуство. Курсът е фокусиран предимно върху азиатските територии на Руската империя и СССР, но в търсене на по-цялостна и пълна картина на руските перцепции за Азия се обръща внимание и на останалата част на континента.

  • Препоръчителна литература

    Азиатская Россия в геополитической и цивилизационной динамике XVI-XXвека. М., 2004.

    Андерсон, Б. Воображаемые общества. М., 2001.

    Венюков, М.К. Россия и Восток. Собрание географических и политических статей. СПб., 1877.

    Венюков, М.К. Очерк политической этнографии стран, лежащих между Россией и Индией // Сборник государственных знаний. Спб., 1878.

    Верт, Пол. Православие, инославие, иноверие. М.,2012.

    Вишленкова, Елена. Визуальное народоведение империи, или «Увидеть русского дано не каждому». М., 2011.

    Замятина, Н.Ю. Сибирь и Дикий Запад: образ територии и его роль в общественной жизни. // Восток. 1998. №6.

    Imperium inter pares: Роль трансферов в истории Российской империи (1700-1917). М., 2010.

    Кадио, Ж. Лаборатория империи: Россия/СССР, 1860-1940. М., 2010.

    Каппелер, А. Россия- многонациональная империя. Возникновение. История. Разпад. М., 2000.

    Карер д`Анкос, Е. Евразийската империя. С., 2007.

    Корнеев, В. В. Управление Туркестанским краем: реальность и „правовые мечтания“ (60-е годы XIX в. – февраль 1917 г) – Вопросы истории. 2007. №7.

    Ларюэль, М. Мыслить Азию или мыслить Россию? // Неприкосновенный запас. 2003. № 29 (3).

    Лурье, С.В. Русские в Средней Азии, Афганистане и Индии: доминанты имперского сознания и способы их реализации // Цивилизации и культуры. 1995. №2, с. 252-272.

    Миллер, А. Империя Романовых и национализм. М., 2006.

    Понятия о России. К исторической семантике имперского периода. Т.2. М., 2012.

    Ремнев, А.В., Суворова Н.Г. „Обрусение“ азитских окраин Российской империи: оптимизм и пессимизм русской колонизации // Исторические записки. 2008. Т. 11 (129), с. 132-179.

    Родигина, И.И. „Другая Россия“: образ Сибири в русской журнальной прессе второй половины XIX – начала XX века. Новосибирск, 2006.

    Сартори П., Шаблей П. Эксперименты империи: Адат, шериат и производство знании в казахской степи. М., 2019.

    Сибирь в составе Российской империи. М., Новое Литературное обозрение, 2007.

    Соколовский, С.В. Образы других в российской науке, политике, праве. М., 2001.

    Сопленков, С.В. Дорога в Арзрум: российская общественная мысль о Востоке (первая половина XIX века). М, изд. Фирма „Восточная литература“ РАН, 2000.

    Схиммельпеннинк, ван дер Ойе Д. Навстречу Восходящему солнцу: как имперское мифотворчество привело Россий к войне с Японией. М,/ 2009.

    Трепавлов, В.В. „Белый царь“: образ монарха и представления о поданстве у народов России XV-XVIII вв. М., Восточная литература, 2007.

    Халфин, Н.А. Присоединение Средней Азии к России (60-90-е гг XIX в.). М., 1965.

    Халфин, Н.А. Политика России к Средней Азии (1857-1868). М., 1960.

    Центральная Азия в составе Российской империи. М., 2008.

    Шиловский, М.В. Сибирское областничество в общественно-политической жизни региона во второй половине XIX – первой четверти XX в. Новосибирск, 2008.

     

    Anderson, B. Imagined Communities. 1983.

    Bassin, M. Russia between Europe and Asia: The Ideological Construction of Geographical Space // Slavic Review. 1991.vol. 50. № 1.

    Bassin, M. Turner, Solov`ev and the „Frontier Hypothesis“: the Nationalist Signification of Open Space // Journal of  Modern History. 1993.Vol. 65 (September).

    Beissinger, M. Soviet Empire As „Family Ressemblance“ // Slavic Review. 2006. Vol. 65. № 2.

    Brower, D. Imperial Russia and the Orient: The Renown of Nikolay Przhevalsky // Russian Review. 1994. Vol. 53.July. № 3.

    Brubaker, R. Nationalism Revived. Nationhood and the National Question in the New Europe. Cambridge, Cambridge University Press, 1996.

    Carr, Edward. The Russian Revolution: from Lenin to Stalin: 1917-1929. L., 1983.

    Cambridge, History of Russia, Vol. II-III, Cambridge University Press, 2006.

    Conquest R. Stalin: breaker of nations. Nеw York, 1991.

    Dowler, W. Classroom and Empire. The politics of schooling Russia`s Eastern nationalities. 1860-1917. 2001.

    Fitzpatrick, S. Ascribing Class: the Construction of Social Identity in Soviet Russia // Journal of Modern History. 1993. № 6.

    Geraci, R. P. Window on the East: National and Imperial Identities in Late Tsarist Russia. Ithaka, NY, 2001. (Джераси, Р. Окно на Восток: империя, ориентализм, нация и религия в России. М., 2013).

    Hirsch, F. Towards an Empire of nations: Border Making and the Formation of Soviet National Identities // Russian Review. 2000. Vol. 59.

    Hokanson, K. Literary Imperialism, Narodnost, and  Pushkin`s Invention of the Caucasus // The Russian Review. 1994. Vol. 53. № 3, p. 336-352.

    Hosking, G. Russia. People and Empire (1552-1917). London, Harper Collins, 1997. Imperial Russia. New Histories for the Empire. 1998.

    Knight, N. Grigor`ev in Orenburg, 1851-1862. Russian Orientalism in the Service of Empire? // Slavic History. 2000. Vol. 59. № 1, p. 74-100.

    Lieven, D. Russia as Empire and Periphery // The Cambridge History of Russia. Cambridge. 2002. Vol. 2

    MacKenzie, D. Kaufman of Turkestan: an Assessment of his Administration – Slavic

    Review. 1967. № 26.

    MacKenzie, D. Turkestan`s Significance to Russia (1850-1917) – Russian Review. 1974. № 33.

    Martin, T. The Origins of Soviet Ethnic Cleansing // Journal of Modern History. 1998. № 7.

    Morris, P. The Russian in Central Asia, 1870-1887. – Slavonic and East European Review. 1975. № 53.

    Morrison, A. Russian Rule in Turkestan and the example of British India, 1860-1917 – Slavonic and East European Review. 2006. Vol. 84. № 4.

    Pierce, R. Russian Central Asia 1867-1917. A study in Colonial Rule, Berkeley, 1960.

    Riasanovsky, N. Asia through Russian eyes // Russia and Asia: Essays on the Influence of Russia on the Asian People. Stanford, Calif, 1972.

    Sarkisyanz, E. Russian Attitudes toward Asia // Russian Review. 1954.Vol. 13. № 4.

    Simeonova, A. Japan through Russian eyes (1885-1905). С., 2007.

    Slezkine, Yu. The Soviet Union as a Communal Apartment, or How a Socialist State Promoted Ethnic Particularism // Slavic Review. 1994. № 2, p. 415-452.

    Slocum, J.W. Who, and When Were the Inorodtsy? The Evolution of the Category of “Aliens“ in Imperial Russia // Russian Review. 1998. Vol. 57. №  2, p. 173-190.

    Sunderland, W. Russians into Iakuts? „Going Native“ and Problems of Russian National Identity in the Siberian North, the 1870-s-1914 // Slavoc Review. 1996. Vol. 55. № 44.

    Tishkov, V. Ethnicity, Nationalism and Conflict in and after Soviet Union. The Mind Aflame. SAGE Publ., 1997.

    Tolz, V. Europian, National and (Anti) Imperial: the Formation of Academic Oriental Studies in Late Tsarist and Early Soviet Russia //Kritika. 2008. Vol. 9. № 1, p. 53-81.

    Velychenko, S. Identities, Loyalties and Service in Imperial Russia. Who Administered the Bordrerlands? – Russian Review. 1995. Vol. 54. № 2.

    Vucinich, Wayne S. Russia and Asia. Essays on the influence of Russia on the Asian people. 1972.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар