За факултета

Софийският университет е най-старото висше учебно заведение в България, като в началния си етап се води Висш педагогически курс, чието единствено направление е Историко-филологическото. Със създаването си той изпълва една назряваща нужда на наскоро освободеното българско общество – стремежът за модернизация на новосъздадената държава, в конкретния случай в образователно направление. Огромен финансов принос за построяването на сградата на сегашния Ректорат имат Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи днес могат да се видят пред парадния ѝ вход.

Четенията по история започват още със създаването на Курса през 1888 и го съпътстват през целия му вече над 130-годишен път. По-късно, през 1904 година е утвърден Закона за Университета, когато Курсът официално е преструктуриран в Университет. Тогава бива обособен Философско-исторически факултет. Разбира се през тези години има множество промени в структурата на институцията – държавната политика играе голяма роля в развитието ѝ, но то никога не би било постигнато без духа, който носят преподавателите и студентите – личностите, които се борят за просперитета ѝ.

Още от самото начало цел е интеграцията на тепърва прохождащата българска наука с европейската такава. През годините се правят множество реформи и промени в образованието в институцията, за да може тя да бъде в крак с тенденциите. Освен това се канят и чужденци преподаватели, които освен със знанията си, обогатяват учащите и с различните си методи на преподаване. В началото на XX в. са записани и първите студентки в институцията – разбира се повлияно от световните тенденции. Още малко по-късно през века се учредява и стипендията „Марин Дринов“, позволяваща на отличили се студенти да специализират в чужбина, за да обогатят познанията си, да опознаят чуждите култури и нрави, да усвоят други методи за преподаване.

През тези начални години Университетът изгражда стабилни основи, които му помагат да се справи успешно с Университетската криза от 1907 г., както и войните след това – множество студенти и преподаватели са мобилизирани или доброволстват на фронта. Акакдемичният състав, а и политиците, чрез държавните постановления, се борят за установяването на автономия на Университета от държавата – те са с ясното съзнание, че наука се гради чрез свобода на изказване, и именно тази цел сплотява. В резултат Софийският университет се обособява като водещ изследователски център в страната.

С усъвършенстването на структурата на Университета до първоначалните няколко науки – филологическа, историческа и педагогическа – с годините се нареждат и математическата, юридическата и пр.

След 1944 г. историческата наука се превръща в средство за възпитание в социалистически дух, прочиства се преподавателския и студентския състав от реакционери и фашисти, има привилегирован прием на партизани, фронтоваци, сираци от съпротивата и войната. През 1951 г. се извършва преструктуриране на факултетите и историческата наука попада във Филофско-историческия такъв. На ниво катедри също има различни промени, а и освен това се приема нов учебен план на специалност „История“. Откриват се специализации, което разширява възможностите на студентите да опознават миналото. През 1972 г. историческата наука бива обособена в самостоятелен факултет. Увеличава се броят студенти идващи или отиващи на обмен в чужбина, обособяват се бригади и практики чрез множество държавни постановления.

След 1989 г. коренно се променя атмосферата както в цялата страна, така и в Университета в частност. Започват реформи в образованието, академичната общност играе голяма роля в различни обществени процеси в периода. Отново се поставя въпроса за автономия на образованието, има чести промени в структурата, учебните планове, програми, но тази нестабилност е преодоляна до края на века.

В момента историческият факултет има над 700 студенти и докторанти, реномиран академичен състав, част от него с международни отличия. Предлага 9 бакалавърски, 18 магистърски и 6 докторантски програми.

През бурното си минало, историческото направление в Софийския университет претърпява множество промени и преструктурирания, и бивайки сред първите в институцията изиграва важна роля в цялостното развитие на Университета. Множество именити личности учили във факултета са се изтъкнали като добри специалисти или са участвали активно в политическия и социалния живот на държавата.

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар