Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле“

Местонахождение

Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ се намира в област Ямбол, на около 7 км северно от град Ямбол и на 3 км северно от съвременното село Кабиле. Най-ранните следи от живот на мястото датират от каменно-медната епоха (V хил. пр. Хр.), но същинското развитие на селището започва в началото на I хил. пр. Хр. През 341 г. Кабиле е завладяно от македонския цар Филип II, който настанява там военен гарнизон и колонисти. Именно с дейността на Филип е свързано възникването на градски център в Кабиле. По това време са изградени крепостните стени, прокарана е уличната мрежа, оформена е агората (градският площад). От тогава датират и култовете към Аполон, Артемида, Херакъл и други божества.

Кабиле е превзет от римския военачалник Лукул през 72 г. пр. Хр., но става част от римската империя в средата на I в. сл. Хр., когато тракийското царство е превърнато в римска провинция. През II и III в. в Кабиле са настанени римски военни части. Нов разцвет на градския живот настъпва във времето на Късната античност, когато в края на III в. селището отново придобива градски статут и в него се разгръща значителна строителна дейност.

Повратен момент в историята на Кабиле са войните на източноримския император Валент (364-378 г.) с готите. Тогава селището е превзето и опожарено и след това не се възстановява в предишния си вид. През V и VI в. в североизточната четвърт на по-ранния град е изградено малко укрепено селище. През Средновековието Кабиле е неукрепено село, от което са проучени жилищни квартали и прилежащ им некропол.

Редовните археологически проучвания в Кабиле започват през 1972 г. С проучването на археологическия обект са ангажирани специалисти от Археологическия институт към БАН, Института по тракология към БАН, Софийския университет, Великотърновския университет и Окръжния музей в Ямбол. Към момента обектът е проучван от два екипа – от страна на СУ „Св. Климент Охридски“ и на Регионален исторически музей – Ямбол.

Археологическият обект е напълно социализиран. На място има изграден музей с постоянна експозиция. Туристическите пътеки са добре поддържани. Има информационни табла за всички проучени обекти. Обектът разполага с безплатен паркинг за автобуси и леки коли, детска площадка, санитарни възли. Билети се продават на място в музея. Има и щанд за сувенири.

Информация

  • Къде се намира Кабиле?

    Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ се намира в област Ямбол, община Тунджа. Разположен е на около 7 км северно от град Ямбол и на 3 км северно от съвременното село Кабиле.

  • Как се стига до Кабиле?

    Археологическият обект се намира само на около 500 м северно от автомагистрала Тракия. Връзката на магистралата с пътя за археологическия обект се осъществява посредством пътен възел, добре обозначен с табели.

    Обществен транспорт до археологическия резерват няма. С автобус може да се стигне от град Ямбол до съвременното село Кабиле, което е на около 3 км от разкопките.

  • Кога се провежда студентската практика в Кабиле?

    Теренната археологическа практика на студентите по Археология се провежда в периода юли-август между края на лятната и началото на поправителната сесия.

  • Каква е продължителността на практиката?

    Продължителността на теренната археологическа практика е 21 календарни дни.

  • Къде се настаняват студентите по време на практиката?

    По време на теренната археологическа практика студентите се настаняват в частни квартири в село Кабиле.

Галерия

Местонахождение

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар