Исторически факултет

Код на дисциплината: Z038
ICTS: 4
З

Етнопедагогика

СеместърСедмична заетост
VІІІ4 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
12060

Преподавател

  • Анотация

    Програмата на обучение по дисциплината “ Eтнопедагогика“  представя рефлексивни знания, умения и компетентности, спрямо приложението от студента на  етнопедагогически  подходи, принципи  и методи  в българското образователно пространство.

    Тя  има за цел да  изгради  у студента:

    – пълна и точна представа за параметрите на съвременния образователен процес и предизвикателствата, свързани с промяната в социалния контекст и проекциите му в образователното пространство в условията на приобщаваща мултиетническа среда;

    – знания и умения за проектиране и организиране на образователния процес, основани на базата на устойчива вътрешна познавателна  мотивация и професионална ориентация.;

    – овладяване на интерактивни техники за осъществяване на ценностно – ориентирано и рефлексивно педагогическо взаимодействие.

    Извършва се  рефлексивен анализ  на  теоретико – методологичните парадигми на българската етнопедагогика, като междудисциплинарна област от знания в интегралното поле на педагогиката  и етнологията. Разглежда се състоянието и тенденциите за развитието на етнопедагогическите изследвания у нас. Представя се изследователски опит на използваните идеи в българската етнопедагогика в системата на   образованието : образователни политики и модели.

    Основната цел на програмата е придобиване от студента на социокултурна компетентност в когнитивен и личностен план.

    Програмата завършва с  дискусия по  портфолио на студента и на дисциплината само за рефлексия на получените знания.

  • Предварителни изисквания

    Студентите трябва :

    • да  притежават познавателна  мотивация за приложение на интерактивни педагогически технологии и техники  на форми на образователно взаимодействие в приобщаваща мултиетническа среда.
    • да притежават  дидактическа и мотивационна  рефлексия за придобиване на професионални и личностни компетентности  в етнопедагогически план.
    • да притежават актуална установка  към    етнопедагогическите проекции на професии , като: образователен медиатор,експерт по етносоциални  и етнообразователни технологии и практики и други,  в условията на приобщаваща мултиетниеска среда , както и  кодираните в тях   професионални  и личностни   компетентности  за организиране  на   процеса,  на образователно взаимодействие.
  • Очаквани резултати

    Успешно завършилите обучението по  тази  учебна дисциплина студенти ,

    ще могат да демонстрират :

    • професионална компетентност, спрямо  параметрите на съвременния образователен процес  в условията на приобщаваща мултиетническа среда.
    • рефлексивни  знания за  предизвикателствата, свързани с интеркултурната перспектива в социален  контекст и проекциите му в образователното пространство;
    • личностна компетентност  с  устойчива вътрешна познавателна  мотивация  за ценностно- ориентирано и рефлексивно педагогическо взаимодействие с всички адресати в системата на образованието.
  • Учебно съдържание
    Тема: Хорариум
    1 Статут на етнопедагогиката, като междудисциплинарна област от знания. Интегративни връзки на етнопедагогиката с другите науки. Обект и предмет на етнопедагогиката. Категориално – понятиен апарат на етнопедагогиката.

     

           10
    2 Интеркултурно образование: цели , принципи и видове компетентности на всички адресати в образователния процес.      10
    3  Етнопедагогически основания за образователно взаимодействие.      10
    4. Образование в мултиетническа среда.   10
    5. Рефлексивни основания за образователно взаимодействие.   10
    6. Типология на образователното взаимодействие в приобщаваща мултиетническа среда.  

    10

  • Конспект за изпит
    Въпрос
    1 Обект и предмет на етнопедагогиката. Категориално – понятиен апарат на етнопедагогиката.

     

    2  Интегративни връзки на етнопедагогиката с другите науки.
    3 Методологически основи на българската етнопедагогика, като междудисциплинарна  научна област : етнология – педагогика.
    4. Интеркултурно образование. Видове интеркултурно  образование : междукултурно, образование в мултиетническа среда и  образование в междуетническа среда. Мултикултурно и интеркултурно образование. Принципи  на интеркултурното образование. Интеркултурни образователни модели.
    5. Теоретични парадигми  на етнопедагогически подходи в системата на образованието. Етно подхода – основни понятия и категории. Теории за етничността.
    6. Приобщаващото образование, като целеполагащата парадигма в цялостният педагогически процес.

     

    7. Ценностно- ориентирано поведение на детето и ученика  в  системата на образованието./ възпитателни и социализиращи проекции в мултиетничска среда/
    8. Типология на образователното взаимодействие : „семейство – образователна институция „ в условията на приобщаваща мултиетническа среда./ фамилна етнопедагогика/. Културните различия  в условията на типа и вида семейство.
    9. Процес на обучение в  приобщаваща мултиетническа среда :същност и особенности на процеса на обучение. Развиващ характер на обучението.
    10. Организация и взаимодействие в процеса на приобщаващо обучение.  Видове обучение.
    11. Организационни  форми  на  дидактическо  взаимодействие  в  образователната институция: технология и подходи. Задължителни и избираеми организационни форми на обучение, свързани със съхраняване на етническата и културната идентичност.
    12. Държавни пожелателни и  директивни  документи  за съдържанието на обучението  на малцинствата у нас  : стратегия за отпадащите от образователната система ученици и преждевременно напусналите я. / 2012 – 2020/ : закон за предучилищното и училищно образование /2012/, образователни  стандарти, учебни планове, учебни програми, учебници и учебни помагала и други.

     

    13. Реинтеграция и реадаптация на учениците в  образователни процес..

    Методи за образователно взаимодействие в план : обучение, възпитание и социализация в приобщаваща мултиетническа среда. Етнопедагогически трудности възникващи в образователния процес в различните типове  образователни институции.

     

    14. Педагогическата дейност и личността на учителя. Професионални и личностни социокултурни  компетентности на учителя в условията на приобщаваща мултиетническа среда : структура и съдържание на етнопедагогическото образование на учителя.
    15. Постмодерният дискурс в педагогиката. Интеркултурна компетентност.
    16. Образование и културна диференциация : същност, основни положения и теории. Когнитивно развитие и културни различия.
  • Препоръчителна литература

    Основна:

    • Иванов И., Теории за образованието., Ш., еп.К. Преславски., 2004.
    • Иванов И., Интеркултурно образование., Ш., Аксиос., 1999.
    • Колева И., Г. Хаджийски., Ж. Иванова., Етнопедагогика на детето., С., 2012
    • Колева И., Етнопсихологически модел на образователното взаимодействие., С., Раабе., 2012.
    • Колева И., Национални приоритети и политики в ивтеркултурното образование., , сп. „Стратегии на образователната и научната политика“., година ХХл., кн. 7., 2013
    • Кожахметова К. Ж.,Этнопедагогика : методология ,теория и практика.,АА., 2008.
    • Чавдарова С.,. Интеркултурното образование като приоритет на образователната политика на Съвета на Европа. – Организация и управление на училището и детската градина, януари-февруари, 2008.
    • Чавдарова С., Хартата на съвета на Европа за образованието за демократично гражданство и образованието по правата на човека проекции върху педагогическата теория и практика., сп. Педагогика ., кнл 1 / 2012.
    • Хофстете., Х., Куртури и организации., С., 2001.
    • Bulgaria — Facing Cultural Diversity. Ed. by G. de Keersmaeker and P.Makariev. – Sofia,1999.
    • Intercultural Intercultural Communication and Civil Socety. Ed. by P.Makariev.

    Sofia,2000.(11).Pedagogia interculturale, Roma, 1996.

    Допълнителна:

    • Концепция на закон за предучилищното и училищно образование на МОМН.,2011.
    • Стратегия за интеграция на ромите и уязвимите етнически общности и групи в българското общество., НССЕИВ., 2012.
    • [1]            https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2000:180:0022:01:BG:HTML
    • [1] https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2000:303:0016:01:BG:HTML
    • [1] Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета на Европейския и социален комитет и Комитета на регионите-Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020г., COM(2011)173
    • [1] Рамка  на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020г., Заключения на Съвета на ЕС, Брюксел 26 май 2011г., 10658/11
    • [1] Заключения на Съвета за включване на ромите. 2947-мо заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. Люксембург, 8 юни 2009 г.;
    • Препоръка на Съвета на Европа (2011/С 191/01 от 28.06.2011 г.),Официален вестник н  Приета от Съвета за развитие към Министерския съвет през 2011 г. Достъпна на: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=537а Европейския съюз , брой С 191/1 от 1.07.2011
    • „Трансфер на данни и обмяна на добри практики относно включването на ромското население между Румъния, България, Италия и Испания“, май 2011 г., Реф.№ POSDRU/98/6.4/S/63841. Sociological survey “EU INCLUSIVE. Data transfer and exchange of good practices regarding the inclusion of roma population between Romania, Bulgaria, Italy and Spain” OSI – Sofia, (2011)„
    • https://www.coe.int/t/cm/
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар