Код на дисциплината: 3230
ICTS: 2
З

Приобщаващо образование

СеместърСедмична заетост
VII2+0
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
6030

Преподавател

Форма на изпит

Защита на изпитно задание
  • Анотация

    Дисциплината ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ е базисна за придобиване на учителска правоспособност. Лекционният курс по тази дисциплина е предназначен за студенти от бакалаварска степен на специалности История и философия, История и география, История и чужд език и всички, за които тази дисциплина е избираема във връзка с привобиването на квалификация „Учител“. В теоретико-приложен план се представя концепцията за приобщаващото образование, която е една от водещите педагогически идеи на XXI век. Акцентира се върху приложните аспекти на приобщаването като процес. Основните задачи на курса са насочени към овладяване на базови знания за организиране на приобщаваща образователна среда.

    В процеса на обучение се използват разнообразни методи, съобразно целите на курса и учебното съдържание – беседа, дискусия, решаване на казуси, проектно-ориентирано групово изследване, проучване и анализ на документи, презентации и др.

  • Препоръчителна литература

    Основна:

    Дамянов К. Приобщаващо образование и организация на подкрепяща среда. С., 2022.

    Колева И., Г. Хаджийски., Ж. Иванова. Етнопсихопедагогика на детето и ученика, С., 2015.

    Колева И. Етнпсихологически модел на образователното взаимодействие, С., 2012.

    Колева И. Национални политики и приоритети в интеркултурното образование, сп. „Стратегии в образователната и научната политика“,бр.7, 2013.

    Колева И. и др., Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда, Наръчник за учители, С., МОН, 2013.

    Колева И. Основна тетрадка за учителя, Интерактивни методи и техники за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда, С., МОН, 2013.

    Колева И. и др., Допълнителна тетрадка за учителя, Интерактивни методи и техники за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда, С., МОН, 2013.

    Шошева В. и др., Интегриране на ученици със специални образователни потребности в условията на общообразователно училище, Учебно помагало за учители, С., МОН, 2013.

    Шошева В. и др., Работна тетрадка  за учители за работа с ученици със специални образователни потребности., С., МОН, 2013.

    Умения за медиация в социалната работа (сборник материали),Ст. Загора., 2011.

    Умения за социална работа (помагало за социален тренинг), Ст. Загора., 2008.

    Чавдарова-Костова С. Приобщаващо образование, УИ „Св.Кл.Охридски“, С., 2019.

     

    Допълнителна:

    Вълчев, Г. Интегриране на ученици със СОП в общообразователното училище (учебно помагало за електронно обучение на директори), 2010.

    Вълчев, Г. Интегриране на ученици със специални образователни потребности в

    общообразователното училище (помагало за учители и студенти), 2010.

    Върбанова, Р. Интегриране на ученици със СОП, Том 11.,Годишник на БСУ, 2004.

    Върбанова, Р. Педагогически и психологически аспекти на проблема за интегриране, МОН, 2003.

    Върбанова, Р. Характеристика на деца със затруднения в ученето, сб доклади том2, 2003.

    Дерижан, И., Вълчев, Г. Характер и специфика на социалните нагласи при приемане на деца с умствена изостаналост от социалната среда, сб. „Присъединяването на България към Европейския съюз – предизвикателства, проблеми, перспективи”, Бургас, 2006.

    Дерижан, И. Изследване и популяризиране на добри практики за интегриране на деца със СОП , 2006.

    Дерижан, И. Детето с отклоняващо се от социалните норми поведение – предизвикателство пред съвременното училище, сб. “Пути повъiшении качества

    профессиональной подготовки педагога, Мозъiрь, Белорус, 2012.

    Дерижан, И. Идеи детского духовно – нравственного развития и их проекции на будущее в Болгарии, Казахстан, 2012.

    Дерижан, И. Духовно-нравственото развитие на детето в България – традиции

    съвременни проекции, БСУ – годишник, 2012.

    Дерижан, И. Стратегически и организационно-административни проблеми при при включването на деца със СОП в масовите детски градини и общообразователните училища, МОМН, РИО Ст. Загора, 2011.

    Дерижан, И. Развитие на идеята за приобщаващо образование за деца с увреждания, БСУ, междунар. конференция “Взаимодействието теория-практика: ключови проблеми и решения”, 2011.

    Дерижан, И. Характер и специфика на социалните нагласи при приемане на деца с умствена изостаналост в социалната среда, БСУ, 2006.

    Дерижан, И. Актуални проблеми на приемането на деца със специални нужди от

    техните връстници, “Детето на 21-ви век”, В. Търново, 2002.

    Добрев, Зл. Основи на дефектологията. С., 1985.

    Добрев Зл., Основи на дефектологията, С., 1992.

    Добрев, Зл. Нормативната уредба за деца със специални образователни потребности и ресурсните учители. Сборник „Интегрираното обучение и ресурсния учител”. София, 2007.

    Добрев, Зл. Деца с умствена изостаналост, Сборник „Интегрираното обучение и

    ресурсния учител”. София, 2007.

    Добрев, Зл. Нов научен труд за интегрираното обучение на децата със СОП. Сп.

    Специална педагогика, бр. 2, 2008.

    Добрев, Зл. Йерархия в понятийната система на специалната педагогика. Сборник

    „Съвременни тенденции в специално-педагогическата и логопедична терминология”. София, 2008.

    Караджова, К. Детерминанти на интегрираното обучение на деца с интелектуална

    недостатъчност, С., 2010г.

    Касицына, А., Ю. Борякова Коррекционно-педагогическая работа в детском саду для детей с задержкой психического развития (организационный аспект), М:В.Секачев, 2004.

    Шошева, В., М. Шошев. Приобщаващото образование-психологически, педагогически и медицински аспекти. Сборник научни статии от международна научно-практическа конференция на Асоциация на професорите от славянските страни, септември 2011, Китен.

    Шошева, В., К. Бенкова, С. Динчийска, А. Стойков, М. Илиева. Повишаване на

    квалификацията на педагозите за работа с деца с проблеми. Научно-практически форум „Педагогическото образование-кариерно развитие и конкурентноспособност“. Бургас, 02-03.11.2012.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури