Код на дисциплината: ИИ08
ICTS: 3
И

История на Източна Европа и Русия през XX в.

СеместърСедмична заетост
I/V/VII2 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9030

Преподавател

  • Анотация

    Курсът има за цел да проследи причините за краха на имперска Русия и идването на болшевиките на власт. Анализират си процесите по формиране и еволюция на съветската държава, обществено-политическите процеси, протичащи между 1917 и 90-те години на XX в. Представят се характеристиките на тоталитарния режим, налагането на идеологията на новата държава и нейните характерни черти. Курсът излага основните насоки във външната политика, водещите проблеми пред съветската дипломация. Обръща се внимание върху създаването на СССР като наследник на имперска Русия, разглеждат се особеностите на федеративната държава.

  • Препоръчителна литература

    Ленин, В.И. Държавата и революцията. – ПСС, т.33.

    Ленин, В.И. За продоволствения данък. – ПСС, т. 43.

    Ленин, В.И.  Последни речи, статии и писма .1922-март 1923) – ПСС, Т.45.

    Сталин, Й.В. Въпросите на ленинизма. С., 1951.

    Троцки, Лев. Моят живот. Т.1-2. С., 1995.

    Троцки, Л. Д. К истории русской революции. М., 1990.

    Авторханов, А. Технология на властта. Т.1-2. С., 1994.

    Боффа, Д. История Советского Союза. В 2-х томах. М., 1994.

    Верт, Н. История на Съветския Съюз. С., 2000.

    Волкогонов, Д. Седемте вождове. Т.1-2. С., 1995.

    Волкогонов, Д. Ленин. Т. 1-2. М., 1994.

    Восленский, М. Номенклатурата. Т.102. С., 1993.

    Вторая мировая война. Истоки и причины. (Круглый стол) – В: Вопросы истории, 1989, кн.6.

    Гелер, М; Некрич, А. Утопията на власт. Ч.1-2. С., 1994.

    Гражданская война в России. (Круглый стол) – В: Отечественная история, 1993, кн.3.

    Громов, Е. Сталин. Власть и искусство. М., 1998.

    Епълбаум, А. Лагерите на смъртта. ГУЛаг. С., 2005 г.

    Иного не дано. Судьба перестойки. Вглядываясь в прошлое. М., 1998.

    История политических партии России. Под редакцией А.И.Зевелева, В.И.Жукова, В.С.Лельчука. М., 1994.

    История России. XX век. Отв. Ред. В.П. Дмитренко. М., 1996.

    Карер д`Анкос, Елен. Евразийската империя. История на руската империя от 1552 до наши дни. С., 2007.

    Коллективизация: истоки, сущность,  последствия. Беседа за “круглым столом”. – В: История СССР, 1989, кн.3.

    Мирчева, Христина. Руската федерация в динамичния свят на най-новото време. С., 2009.

    Орлов, А. Георгиев В и др. История на Русия от най-дребни времена до наши дни. С., 2002.

    Политическая история России в партиях и лицах. М., 1994.

    Поляков, Ю. Советская страна после окончания Гражданской войны: територия и население. М., 1986.

    Поляков, Ю; Дмитренко В; Щербань Н. Новая экономическая политика. Разработка и осуществление. В., 1982.

    Природа тоталитарной власти (обсуждение за “круглым столом” рекадции). В: социологические исследования, 1989, кн.5.

    Рабинович, А. Большевики приходят к власти. М., 1990.

    Рязановский, Н. История на Русия. С., 2009.

    The Cambridge History of Russia. Volume III. The Twentieth Century. Edited by Ronald Grigor Suny. Cambridge University Press, 2006.

    Carr, Edward. A History of Soviet Russia. Vol. 1-14. L., 1978.

    Carr ,Edward. International Relations between the two World Wars: 1919-1939. L.,1983.

    Carr, Edward. The Russia Revolution: from Lenin to Stalin: 1917-1929. L., 1983. .

    Carr, Edward. Twilight of the Comintern, 1930-1935. NY, 1982.

    Conquest, R. The Harvest oh sorrow: Soviet Collectivization and the Terror famine. New York., 1986.

    Conquest, R. Stalin: breaker of nations. NY, 1991.

    Conquest, R. Stalin and the Kirov murder. Ny, Oxford Univ Press. 1989.

    Hosking, Geoffrey. A history of Soviet Union. L., 1985.

    Hosking, Geoffrey. Rulers and victims: the Russians in the Soviet Union. Cambridge, 2006.

    Lincoln, W. Bruce. In war`s dark shadow: The Russians before the great war. NY, 1983.

    Pipes, Richard. U. S. – Soviet relations in the era of detence. 1981.

    Rogger, Hans. Russia in the Age of Modernization and Revolution 1881-1927. London-NY, 1983.

    Russian Empire. Space, People, Power, 1700-1930. Ed. By Jane Burbank, Mark von Hagen, and Anatoly Remnev. Indiana University Press, 2007.

    Service, Robert. A History of Modern Russia. From Nikolas II to Putin. Penguin books, 2003. i

     

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар