Исторически факултет

Код на дисциплината: И006
ICTS: 2
И

Проблеми на авторитаризма на Балканите

СеместърСедмична заетост
2+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
603000
  • Анотация

    Целта на настоящия специализран курс е да разгледа зараждането, проявите и развитието на авторитарните идеи и режими на Балканите. Необходимо е да се проследи, доколко балканските общества са готови да приемат такива идеи, дали те самите не издигат подобни още през втората половина на ХІХ век и не ги реализират частично. Радикалните обществени промени след Първата световна война очевидно катализират все по-силното налагане на подобен род идеология. Важно е да се разграничи, доколко авторитарният модел на Балканите е внесен отвън, т. е. повлиян е от общоевропейски процеси и доколко е автохтонно явление. Без съмнение, интерес предизвиква сравнението между идеологията като теоретична постановка и прилагането ѝ на практика, когато авторитаризмът е на власт. Основна задача на курса е да отбележи приликите и разликите между авторитарните режими в отделните балкански страни. Не са без значение и последиците от авторитарните режими в балканските държави след Втората световна война – като предшественици на тоталитаризма в някои от тях и за продължителите им в други.

  • Препоръчителна литература
    • Божилова, Р.. История на Хърватия. София, 1998
    • Величкова, Г. Пропаганда на фашизма в България 1922-1934 г. С., 2002.
    • Викърс, М. Албанците. Съвременна история. С. 2000.
    • Голдщайн, И., История на Хърватия, Пловдив, 2003.
    • Димитров, Ил. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934-1939 г. С., 2000.
    • Драганов, Др. Политически системи на ХХ век (Демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм). С., 1998. https://electronic-library.org/books/Book_0096.html
    • Еленков, Ив. Родно и дясно.
    • Йелавич, Б. История на Балканите. Том II. ХХ век. София: АМАТ-АХ, 2003 г.
    • Клог, Р. Кратка история на Гърция. Пловдив, 2003 г.
    • Лалков, М. Югославия (1918-1992). Драматичният път на една държавна идея. София, 1999.
    • Лори, Б. Балканска Европа от 1945 до наши дни. С., 2005
    • Михайлова, Анета. Румънският национализъм в периода между двете световни войни. – История, VII, 1999, 2-3, стр. 40-51.
    • Поппетров, Н. Авторитаризъм-фашизъм. Към модела на политическо развитие на България 1918-1944 г. Исторически преглед, 1997, кн. 2.
    • Поппетров, Н. Фашизмът в България: развитие и прояви. С., 2008.
    • Хаков, Дж. История на Турция през ХХ век. София, 2000
    • Хрисимова, Огняна. Пътят към диктатурата. Румъния 1923-1938 – аспекти на външнополитическото й развитие. С., 1993.
    • Andrijašević, Ž. M. Politička osnova vladarskog kulta knjaza Nikole krajem 19. i početkom 20. vijeka. – В: Istorijski zapisi, No. 1-2, 2002.
    • Andrijašević, Ž.M. Istorijske paralele: Kralj Nikola. Jedan za sve. – Monitor, 27.12.2002-3.01.2003.
    • Davidescu, C. Totalitarian Discourse as Rejection of Modernity. The Iron Guard: A Case – Study. – In: Romania and Europe. Modernization as Temptation, Modernisation as Threat. Ed. by Murgescu, Bogdan. Bucureşti, 1999, pp. 103-112.
    • Duckitt J. Authoritarianism and group identification: A new view of an old construct. – Political Psychology 10 (9), 1989, 63–84
    • Landau, J. M. Pan-Turkism in Turkey. A Study in Irredentism. Hamden, 1981.
    • Mango, A. Ataturk. London, 1999.
    • Payne, S.  Fascism: Comparison and Definition. University of Wisconsin Press,1980
    • Payne, S A History of Fascism. Routledge, 1996.
    • Payne, S. Fascism in Spain 1923-1977, 2000
    • Petrakis, M. The Metaxas Myth. Dictatorship and propaganda in Greece. New York, 2006.
    • Nagy–Talavera, Nicholas, M. The Green Shirt and the Others. Stanford, 1970, pp. 246-344.
    • The Cambridge History of Turkey. Vol. 4 Turkey in the Modern World. Ed. by Kasaba,  R. CUP, 2008.

    Интернет ресурси

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар