Код на дисциплината: И015
ICTS: 2
И

Военните и тайните служби като фактор в балканските общества след Втората световна война

СеместърСедмична заетост
VІІІ2+0 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
603000

Форма на изпит

Курсова работа
  • Анотация

    Лекционният курс предоставя обобщена и специализирана информация за мястото
    и ролята на секретните служби в историческото развитие на Балканите след Втората  световна война. Основна цел на интердисциплинарния курс е да даде базисни понятия и  знания за цели, задачи и средства на органите за външно и военно разузнаване, тяхната тясна взаимовръзка с политиката на отделните държави и взаимодействието им в рамките на създадените военнополитически коалиции, както и мястото им в процеса на вземане на
    важни държавни решения при възникване на вътрешни, междудържавни, регионални и международни кризи и конфликти.

  • Препоръчителна литература
    1. Документални колекции:
      Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО. Документален сборник, С., 2015
    2. ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО. Документален сборник, С., 2015
    3. Държавна сигурност и разузнавателните служби на страните от Източния блок /1944-1989/, С., 2015
    4. Foreign Relations of the United States, 1969-1976, Vol. XXX, Greece, Cyprus, Turkey, 1973-1976, Washington DC, 2007

    Основна литература:

    1. Андрю, Кристофър, Василий Митрохин. Тайната история на КГБ, С., 2001
    2. Асенов, Бончо. Разузнаването от древността до наши дни., С, 2003
    3. Баев, Йордан. Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България, С., 1995
    4. Баев, Йордан, Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на  Студената война, С., 2010
    5. Баев, Йордан. История на българското военно разузнаване, т. 1, С., 2017. т. 2, С., 2019
    6. Кръстев, Георги. Разузнавателните служби на България. Възникване, развитие,  перспективи. С., 2006
    7. Balkans in the Cold War, London, 2017
    8. Handbook of the Communist Security Apparatus in East Central Europe. 1944-1989, Warsaw, 2005
    9. Handbook of European Intelligence Cultures, N.Y., 2016
    10. Richelson, Jeffrey. A Century of Spies. Intelligence in the Twentieth Century, Oxford University Press, 1995

    Допълнителна литература:

    1. Баев, Йордан. „Неочаквано сътрудничество: контакти на България с държави от НАТО в
      сферата на сигурността и отбраната през последното десетилетие на Студената война“ В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век, С., 2016
    2. Баев, Йордан. КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби 1944-1991, С., 2021
    3. Баев, Йордан. Американското разузнаване и България 1941-1991, С., 2021
    4. Баев, Йордан. „България, митичният план „Подкова“ и операция „Съюзна сила“ срещу Югославия“ В: България и Балканите през ХХ век: Външна политика и публична дипломация, С., 2021
    5. Apostolidis, Pavlos. Intelligence Services in the National Intelligence System. The Case of EYP, Athens-ELIAMEP, 2007
    6. Baev, Jordan. “US Intelligence Community Estimates on Yugoslavia (1948-1991), National Security and the Future, 2000, No. 1
    7. Baev, Jordan. “Bulgarian Policy toward Greek Military Junta Regime (1967-1974), Etudes Balkaniques, 2005, No. 4
    8. Baev, Jordan, “Nuclear Proliferation in the Balkans”, Etudes Balkaniques, 2011, No. 2-3
    9. Ballast, Jan. Trust (in) NATO. The future of intelligence sharing within the Alliance, NATO Defense College, Rome, September 2017
    10. Dimitrakis, Panagiotis. Greek Military Intelligence and the Crescend, Plymuth, 2010 [A book review]
    11. Ganser, Daniele. NATO Secret Armies. Operation Gladio and Terrorism in Western Europe, London, 2004
    12. Gunn, Christopher. “The 1960 Coup in Turkey. A US Intelligence Failure or Successful Intervention”, Journal of Cold War Studies, 2015, No. 2
    13. Military Intelligence Service in Serbia, Beograd, 2012
    14. Stan, Lavinia and Rodica Zaharia. “Romania’s Intelligence Services. Bridge between East and West”, Problems of Post-Communism, 2007, No. 1
    15. Unver, Akin. “Turkey’s Deep-State and the Ergenekon Conundrum”, The Middle East Institute Policy Brief, 2009, No. 23
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар