Код на дисциплината: ИС59
ICTS: 3
З

Международни отношения в Източна Азия (XX-XXI в.)

СеместърСедмична заетост
IX45 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Форма на изпит

разработка и представяне на тема

Специализираният курс има за цел да запознае студентите с развитието на отношенията между страните от Източна Азия през XX в. и XXI в. Курсът започва с встъпителни лекции, въвеждащи студентите в системата на международните отношения в края на XIX в. и промяната в баланса на силите в региона от синоцентризъм към формиране на Pax Nipponica. В своята същност хронологичните рамки на предмета обхващат периода между двете световни войни, тоест възходът и падението на Японската империя, както и периода на Студената война, когато всички страни от Източна Азия преживяват съществени вътрешно и външнополитически трансформации и се формира сравнително стабилна регионална система от взаимовръзки, разклатена единствено от съветско-китайския сблъсък. Лекционният курс завършва с епохата на разпадане на биполярната система и създаване на изцяло нова многополярна система в международните отношения, в която се появяват нови участници и тенденции, но са наследени и стари проблеми и в която отново се завръща синоцентризма. Предметът има за цел от една страна да запознае студентите с развитието на двустранните и многостранни регионални отношения и основните промени, които настъпват в баланса на силите в региона. От друга страна курсът се стреми да предложи информация относно външнополитическите цели, дипломатическите стратегии и механизмите за формиране на външна политика на източноазиатските държави, както и за основните външно и вътрешнополитически, икономически фактори, които им влияят. Лекциите ще запознаят студентите с процесите по установяване и принципите на поддържане на двустранни отношения и регионално сътрудничество, с взаимните интереси и двустранни проблеми на фона на развитието на глобалните международни отношения и икономически условия.

  1. Синоцентризъм: хегемонията на Китай в международните отношения до средата на 19 в. Кантонска и трибутарна системи в международните отношения в Източна Азия и ролята на Япония и Корея в тези системи. Регионална самоизолация на страните от Източна Азия.
  2. Международни отношения в Източна Азия в епохата на империализъм и „отварянето” на източноазиатските страни. Влиянието на Опиумните войни и „неравноправните” договори и отговорът на Китай, Япония и Корея към Запада.
  3. От синоцентризъм към ниппоноцентризъм: промяна в регионалното лидерство в международните отношения в Източна Азия от Китай към Япония. Първа Японо-китайска война. Японското сътрудничество със Запада и сблъсък на интереси с Русия. Руско-японска война и Япония като част от Великите сили.
  4. Япония и Китай като „победителки” в Първата свтовна война и част от Версайско-вашингтонската система. Повишаване на китайския национализъм и японският отговор. Сътрудничество със Запада и ролята на Русия през 20-те години.
  5. Нарастване на напрежението в Източна Азия през 30-те години. Разрушаване на Версайско-вашингтонската система и активната роля на Япония. Разширяване на японското влияние в Източна Азия и реакцията на Запада и Русия. Япония от съюз със Запада към сътрудничество с Германия и Италия и напрежение в японо-съветските отношения.
  6. Втората световна война в Източна Азия: възход и падение на Японската империя в азиатско-тихоокеанското пространство. Южната стратегия надделява над Северната: Япония в съюз с Германия и Италия, във война с Запада и в неутралитет със СССР. Китай като съюзник на Запада и СССР. Визиите на „тримата големи” за Източна Азия след войната.
  7. Страните от Източна Азия в края и непосредствено след Втората световна война – Япония във война със Запада и СССР. Японската „безусловна” капитулация и решаване съдбата на Японската империя. Трансформации в Китай и Корея: гражданска война в Китай, разделянето на Корейския полуостров и ролята на САЩ и СССР.
  8. Установяване на нов ред в международните отношения и началото на Студената война в Източна Азия: позициониране на страните от Източна Азия в новия биполярен свят. Трансформацията на Япония от враг в първостепенен съюзник на САЩ. Оформяне на система от съюзни договори на САЩ. Трансформацията на Китай от съюзник във враг на САЩ и съюзник на СССР. Неуспешен опит за обединение: Корейската война и окончателното установяване на биполярната система на международните отношения в Източна Азия.
  9. Разведряването на международните отношения през 50-те години и влиянието му в Източна Азия: нормализиране на отношенията между Япония и СССР, „народна” дипломация и „приятелска” търговия между Япония и КНР, „липса на отношения” между Япония и НДРК. Застой в политическите и напредък в икономическите отношения.
  10. Съюзници или противници: трудното нормализиране на отношенията между Япония и Република Корея през 60-те години.
  11. Съветско-китайският конфликт и влиянието му върху международните отношения в Източна Азия: реакциите на Япония, Република Корея и НДРК.
  12. Източна Азия по време на второто разведряване в международните отношения през 70-те години: триъгълната дипломация на САЩ в региона и влиянието й върху развитието на международните отношения. Процесът по нормализиране на отношенията между Япония и КНР и влиянието му върху японо-тайванските отношения, „усмихната” дипломация между Япония и СССР (нови преговори за мирен договор и префектната взаимодопълняемост в съветския Далечен Изток и Сибир), влияние на разведряването върху разрешаване на корейския проблем: контакти между двете Кореи и отношенията им със Япония, КНР и СССР.
  13. Втора Студена война или разведряване в Източна Азия през 80-те години: влошаване на японо-съветските отношения, нормализиране на съветско-китайските отношения, апогей в японо-китайското сътрудничество, надежди за разрешване на корейския проблем.
  14. Международни отношения в Източна Азия в края на Студената война: новата външноплитическа доктрина на Горбачов и значението й за Източна Азия. Посещенията на Горбачов  Пекин и Токио. „Кръстосано” нормализиране на отношенията: нормализация между Република Корея и СССР – КНР, провал на преговорите за нормализация между НДРК и САЩ-Япония.
  15. Международни отношения в Източна Азия след Студената война: ново начало със стари проблеми. Промяна в баланса на силите в региона: руско-китайското сътрудничество и завръщане на Китай като регионален лидер в Източна Азия. Неразрешените проблеми от миналото: корейски проблем, териториални спорове, „историческите проблеми”. Поява на нови проблеми: „заплахата Северна Корея”, „китайската заплаха”, политическа, икономическа и енергийна конкуренция, завръщане на „японския милитаризъм”, новата роля на САЩ в региона. Поява на нови регионални лидери (АСЕАН и Индия) и трудно начало на източноазиатски интеграционни процеси и регионализъм.
  1. Кандиларов, Е. България и Източна Азия. С., 2016.
  2. Кандиларов, Е. България и Япония. От Студената война към XXI век. С., 2009.
  3. Митева, Б. Някои аспекти на японската „източноазиатска” политика в рамките на Студената война. В: „С поглед към България и света”. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, издателство: УИ „Св. Климент Охридски”, 2019, с. 132-148, ISBN:9789540747590.
  4. Митева, Б. Японската външна политика към КНР през 80-те години: студени политически-горещи икономически отношения (сейрей кейнетсу 政令経熱)? В: Европейски интеграционни проекти през 80-те години на ХХ век, 2016, с. 382-396, ISBN:978-954-07-4118-5.
  5. Митева, Б. Японо-съветското икономическо сътрудничество в съветския Далечен Изток и Сибир през 70-те години на XX век. В: Традиции и новаторство. Традиционни и нови подходи в изследванията в социалните и хуманитарните науки, 2015, с. 403-421, ISBN:978-619-152-598-0.
  6. Митева, Б. Политиката на Япония по въпроса за „Северните територии“ (края на XX в. – началото на XXI в.), История, брой:5, 2014, с. 463-484, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710.
  7. Митева, Б. Отношенията на Япония с Република Корея и НДРК през 70-те години на XX век. В: Европейски интеграционни проекти през 70-те години на ХХ век, 2014, с. 212-241, ISBN:978-954-07-3876-5.
  8. Митева, Б. Политиката на Япония към Република Корея и нормализирането на отношенията им през 1965 г., История, брой 1, 2013, с. 29-44, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710.
  9. Митева, Б. Поврат в политиката на Япония към КНР през 70-те години на XX в. В: Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия, 2013, с. 521-532, ISBN:978-619-7084-02-3.
  10. Митева, Б. Икономическата дипломация на Япония към СССР през 60-те и 70-те години на XX в. В: Япония – времена, духовност и перспективи, 2012, с. 289-301, ISBN:978-954-8697-51-4.
  11. Стефанов, Н., А. Колева. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. С., 2014.
  12. Стефанов, Н., Е. Кандиларов. Япония – икономика, технологии, иновации и управление. С., 2012.
  13. Brooks, Barbara. Japan’s Imperial Diplomacy. Consuls, treaty ports and war in China, 1895-1938. Hawaii, 2000.
  14. Caisova, Lenka. North Korea’s Changing Foreign Policy. London and New York, 2019.
  15. Drifte, R. Japan’s foreign policy. NY, 1990.
  16. Drifte, R. Japan‘s security relations with China since 1989. From balancing to bandwagoing? Routledge. London and New York, 2003.
  17. Emmers, Ralf. Geopolitics and maritime territorial disputes in East Asia. London and New York, 2010.
  18. Ferguson, J. Japanese- Russian relations, 1907-2007. London and New York, 2008.
  19. Hagstrom, L., M. Soderberg. North Korea policy. Japan and the Great Powers. New York, 2006.
  20. Hara, Japanese-Soviet/Russiаn relations since 1945: Difficult peace. London, 1998.
  21. Hara, Kimie. Cold war frontiers in Asia-Pacific. Divided territories in the San Francisco system. London and New York, 2007.
  22. Hwan, Wonjae. South Korea’s Changing Foreign Policy. The Impact of Democratization and Globalization. New York, 2017.
  23. Inoguchi, T. Japan’s Asian policy. Revival and response. New York, 2002.
  24. Kimura, H. Japan-Russian relations under Brezhnev and Andropov. N.Y. Vol. 1, 2000.
  25. Kimura, H. Japanese-Russian relations under Gorbachev and Yeltsin. New York, 2000.
  26. Mangi, L. Japan’s Northeast Asia Policy in the Post–Cold War Era. Area Study Centre, Fareast and Southeast Asia (FESEA), University of Sindh, Jamshoro, Sindh–Pakistan, 2005.
  27. Mendl, W. Japan’s Asia policy: Regional security and global interests. London, 1995.
  28. Miteva, B. Japan’s diplomatic aims and strategies to PRC during the Cold war era, Still Facing East. International Scholars on Japanese Culture, 2015, стр.:81-91, ISBN:978-83-62378-53-1.
  29. Nish, Ian. Japanese foreign policy in the interwar period. London, 2002.
  30. Norms, Interests, and Power in Japanese Foreign Policy. Ed. by Sato, Yoichiro., Keiko Hirata. New York, 2008.
  31. Schoenbaum, T. Peace in Northeast Asia. Resolving Japan’s territorial and maritime disputes with China, Korea and the Russian federation. Massachusetts, 2008.
  32. Soeya, Y. Japan’s postwar economic diplomacy with China: three decades of non-governmental experiences. Michigan, 1998.
  33. Sutter, Robert. Chinese Foreign Relations: Power and Policy Since the Cold War. New York, 2012.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури