Код на дисциплината: ИС65
ICTS: 3
З

Самодържавие и реформи в Русия

СеместърСедмична заетост
IX23 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9023

Преподавател

Спецкурсът аналилизира формирането и развитието на руската държава от нейното създаване до ликвидирането на империята през 1917 г. Изследват се спецификите на руското самодържавие: социални, политически, икономически. Ще се проследи еволюцията на руския държавен модел, основните реформени програми, както и тяхната съдба. Специален акцент ще се постави върху ключови за развитието на Руската империя теми: влиянието на географския фактор, отношенията държава-църква, развитие и разпадане на крепостната система и др.

Абсолютизм в России (XVII-XVIII) в. М., 1964.

Аврехq А.Я. Царизм накануне свержения. М., 1989.

Аврехq А.Я. П.А.Столыпин и судьба реформ в в России. М., 1991.

Анисимовq Е.В. Время Петровских реформ. М., 1989.

Анисимовq Е.В. Россия без Петра 1725-1740. Л., 1994.

Анисимов, Е. В. В борьбе за власть. Страницы политической истории России в 18 в. М., 1988.

Анисимов, Е.В. Государственные преобразования и самодержавиие Петра Великого в первой четверти XVIII в. СПб., 1997.

Восстание декабристов. Документы. М., 1950.

Ганелинq Р.Ш. Российское самодержавие в 1905 г. Реформы и революция. Спб., 1991.

Гершензонq М. Николай I и его эпоха. М., 2001.

Зайончковскийq П. А. Русское самодержавие в конце 19 столетия. М., 1970.

Захарова, Л.Г. Самодержавие, бюрократия и реформы 60-х гг.XIX  века – Вопросы  истории, 1989, кн. 10.

Захарова, Л.Г. Самодержавие и отмена крепостного права в России 1856-1861 гг. М., 1984.

Каменский, А. Б. Российская империя в XVIII веке: традиции и модернизации. М., 1999.

Каменский, А. Б.Под сенью Экатерины. Вторая половина XVIII в Спб., 1992.

Каменский, А. От Петра I до Павла I. Рефорпмы в России XVIII  в. М., 1999.

Ключевский, В. Курс русской истории. Т. III-IX. М., 1989.

Ключевский, В. История сословии в России. Минск, 2001.

Корнилов, А. Курс истории России XIX  века. М., 2004.

Леонтиев, В. История либерализма в России. М., 1995.

Медушевский, А.Н. Утверждение абсолютизма в России. М.у, 1993.

Медушевский, А.Н. Демократия и авторитаризм. Российский конституционализм в сравнительной перспективе. М., 1998.

Медушевский, А.Н. Проэкты аграрных реформ в России XVIII- XXI в. М., 2005.

Милюков, П.Н. Очерки по истории русской культуры. 3 т. М., 1994.

Мироненко, С. В. Самодержавие и реформы. Политическая борьба в России в нач. XIX  века. М., 1989.

Мироненко, С.В. Страницы тайной истории самодержавия: политическая история первой половины XIX  века. М., 1990.

Миронов, Б. Социальная история России. Т. 1-2. М., 2006

Вел. Кн. Николай Михайлович. Император Александр I. М., 1999.

Павленко, Н.И. Петр Великий. М., 1994.

Пайпс, Р. Россия при старом режиме. М., 1993.

Платонов, С.Ф. Полный курс лекции по русской истории. СПб., 1999.

Плимяк, Е, Г., Пантин, И.К. Драма российских реформ и революций. М., 2000.

Русской консерватизм XIX столетия. Идеология и практика. М., 2000.

Соловьев, С.М. Публичные чтения о Петре Великом. М., 1984.

Соловьев С.М. История России с древнейших времен. Т. I-XXII. М., 1988-1998.

Троицкий, С.М. Русский абсолютизм и дворянство в XVIII в. М., 1974.

Цимбаев, Н. История на Русия XIX – началото на XX в. С., 2005.

Цимбаев, Н.И. Славянофильство.М., 1986.

Seton-Watson, H. The Russian Empire.1801-1917. Oxford, 1987.

Raeff, M. Imperial Russia. 1682-1825. The coming of Age of Modern Russia. N-Y., 1974.

Pipes, R. Russia under the old regime.

Hosking, G. Russia and the Russians. L., 2003.

Hosking,G. Russia: People and Empire. 1553-1917. Cambridge, 1997.

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури