Код на дисциплината: Е010
ICTS: 2
И
Легитимизъм и узурпация: Власт и политически взаимоотношения в Българското царство (1241 -1279)
Семестър | Седмична заетост |
---|---|
ІІ | 2 ч. |
Общо | Лекции | Семинарни упражнения | Практически упражнения |
---|---|---|---|
60 | 30 |
-
Анотация
Курсът е фокусиран върху състоянието на царската власт, утвърждаването на династическия принцип в управлението и неговото оспорване. Понятията легитимизъм и узурпация отразяват две противоположни тенденции в българския политически живот през ХІІІ в., свързани с начините на придобиване и наследяване на царската власт – от една страна стремежът на Асеневци да задържат короната и да създадат някакви устойчиви представи за нейното предаване в наследство, а от друга опитите на отделни представители на аристокрацията да се сдобият с властта по пътя на насилието. Тяхното противопоставяне се явява същностна характеристика на политическите взаимоотношения в българското царство от неговото възобновяване през 1185 г. до края на Асеневата династия през ХІІІ в.
-
Библиография
- Ангелов, П. Средновековната българска дипломация. С., 2011.
- Андреев, Й. Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIII в. – ИП, 1978, 4, 59-74.
- Бакалов, Г. Средновековният български владетел (титулатура и инсигний). С., 1995.
- Божилов, И. и В. Гюзелев. История на Добруджа. 2. Средновековие. В. Търново, 2004.
- Божилов, И. и В. Гюзелев. История на средновековна България VII–XIV век. С., 1999.
- Божилов, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. 2. фототипно изд. С., 1994.
- Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на XII–нач. на XV в.). С., 1995.
- Дуйчев, И. Държава и църква в средновековна България. – Родина, 1940, 2, 82-96.
- Дуйчев, И. Търново като политически и духовен център през късното средновековие. – В кн. му: Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. С., 1972, 413-431.
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове. 3. Второ българско царство. България при Асеневци (1187–1280). С., 1994, фотокопие на изд. от 1940 г.
- Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. С., 1978.
- Каймакамова, М. Владетелите на Родопската област. (Към въпроса за сепаратизма на Балканите през Средновековието). – Rhodopica, 2004 (за 2002), 1-2, 303-334.
- Каймакамова, М. Власт и история в средновековна България (VІІ–ХІV в.). С., 2011.
- Лазаров, И. Управлението на Михаил ІІ Асен и Ирина Комнина (1246–1256). – В, 1984, 2, 12-19.
- Мутафчиев, П. История на българския народ (681–1323). Под ред. на В. Гюзелев. С., 1986.
- Ников, П. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година. Историко-критично изследване. – СбБАН, 11, 1920, 1-220.
- Ников, П. История на Видинското княжество до 1323 г. – ГСУифф, 18, 1922, 1-124.
- Николов, Г. Властта на сепаратистите в България през втората половина на XIII в. – ГСУнцсвп, 90 (9), 2000, 219-228.
- Николов, Г. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното българско царство (края на ХІІ–средата на ХІІІ в.). С., 2011.
- Павлов, П. Татарите на Ногай, България и Византия (около 1270–1302 г.). – В: Българите в Северното Причерноморие. 4. В. Търново, 1995, 121-130.